A Friend

Isn't

Пътувахме много дълго време. Приятният звук от падащите по стъклата дъждовни капки ме приспаха за по-голямата част от пътуването. Татко мина през нещо на пътя, което ме събуди. Бе вече тъмно, въпреки това се огледах и видях, че се изкачваме по баир-тесен път, от двете страни с храсти и трева. От лявата страна се откри прекрасна гледка на града долу. Светлините бяха навсякъде, личеше си, че бе голям град. Но по някаква причина родителите ми не бяха купили къща или апартамент там. О не! Те държаха да сме забутани в храстите, покрай горския път в някаква стара и мухлясала къща.
Когато най-после пристигнахме аз изскочих от колата и взех своя багаж от багажника. Татко отиде да отключи и на два пъти пренесохме всичко вътре. Светнахме навсякъде и разгледахме къщата. Мръсна, студена и грозна. Врътнах очи и погледнах към мама с поглед, казващ "сериозно ли?". Тя повдигна безпомощно рамене и посочи татко.
"Е, скъпи мои, тук има много работа, но и тримата сме изморени и няма да я свършим тази вечер. Предлагам да хапнем и да лягаме."-каза той и се насочихме към кухнята. По-точно към бъдещата такава.
"Аз няма да ям. Искам да спя, къде е моята килия? Така де... стая."-попитах. Татко понечи да каже нещо, с което да ме провокира да се скараме, но мама навреме го хвана за ръката.
"На втория етаж, третата стая вдясно."-обясни мама и аз се качих, заедно с нещата си. Влязох в стаята и се покашлях. Изтупах колкото можах прахоляка и си постелих да легна. "Ще хвана някоя болест в тази къща!" Мърморех си аз, преди да се унеса отново.
На сутринта мама ме събуди рано. Закусихме, облякохме си най-малко любимите си дрехи или както още ги наричам "дрехи за разчистване на поредната къща" и се заловихме за работа. Тя и баща ми си разделиха първия етаж, защото имаше повече работа, а за мен остана втория. Докато обирах паяжините от стените и тавана на едната стая, чух странен шум от моята. Отначало го игнорирах, но когато се потрети, реших да проверя какво го причинява. Колкото повече се приближавах към стаята, толкова повече шумът се усилваше. Сякаш някой риташе по вратата с крак.. но когато влязох, в стаята нямаше никого. Нямаше и нищо друго, което може да причини такъв шум. Всичко си беше на мястото и нищо не помръдваше. Оглеждайки се, чух как вратата изскърцва и се затваря с трясък. Обърнах се изплашена и се втренчих в нея. Помислих, че е станало течение, но всички прозорци бяха затворени. Едва ли мама си правеше шеги. Какво ставаше, по дяволите?!