A Friend

Is

Шофьорът ме видя и се опита да ме заобиколи, но единственото, което успя да направи е да се забие в близкото дърво. А мен? Нещо ме издърпа от пътя в последния момент и паднах на земята. Отне ми няколко минути да се осъзная и видях как колата пуши. Изправих се и изтичах, за да видя дали човека е добре.
"Ехо? Чувате ли ме? Ранен ли сте?" попитах го, но не ми отговори. Беше в безсъзнание. С треперещи ръце извадих телефона си и се обадих на бърза помощ. Казаха ми да чакам при него, докато дойдат. Облегнах го назад и отметнах косата му. Позабърсах кръвта и проверих за нещо счупено. За радост май нямаше. Забелязах, че е млад мъж, може би някъде към 30-те.
Не след дълго линейката дойде, измъкнаха го от колата и го качиха вътре. Не знаех кой е, не намерих и телефона му, а не можех да го оставя сам. Реших да отида с него. Без да му мисля много се качих в линейката и тръгнахме.

Чаках известно време до леглото му да се събуди. Казаха, че няма опастност за живота му. Той отвори очи и спря погледа си на мен, след като разгледа стаята.
"З-здравейте. Претърпяхте катастрофа, как се чувствате?" попитах го.
"Ти си нали?" продума той.
"Коя?"
"Момичето."
"Кое момиче?" гледах го объркано.
"Той те познава."