A Friend

There

"Мамо? Ти ли си?"-попитах аз, но от другата страна на вратата не се чу нищо. "Мамо!"-вече бях извикала и тя се качи. Отвори и влезе при мен.
"Какво става? Защо викаш?"- попита тя и ме помилва по лицето.
"Н-не беше ли ти пред вратата?"
"Не, слънце. Бях долу и помагах на баща ти."-каза простичко тя, все още с объркан поглед. "Защо мислиш, че съм била тук?"
"Случи се нещо странно. Както чистех оттатък и чух странен шум, дойдох да проверя, но нямаше никой и след това вратата се трясна сама."
"Случва се. Не го мисли. Хайде, да довършим и ще обядваме."-предложи мама и ме потупа. За още няколко часа бяхме готови и тримата бяхме капнали от умора.
"Какво има за обяд?"-обади се татко от задния двор, влизайки вече вътре.
"Какъв обяд? То е време вече за вечеря."-каза мама и започна да слага масата.

"Вълнуваш ли се за утре?"-въпросът на татко бе отправен към мен. Имаше предвид първия ми ден в новото училище.
"Че защо да се вълнувам? Случва ми се прекалено често, така че съм свикнала, не се тревожи."
"Докога ще е това държание? Започва да ми омръзва."-изнерви се.
"И на мен ми омръзва да ме разхождаш из цялата страна!"
"Край. Това беше! Върви си в стаята и да не си слязла до утре сутрин."- отсече той и това беше края на вечерята ми. Качих се бързо горе и затръшнах вратата след себе си. Измих си зъбите и си легнах.

По едно време ожаднях през нощта и се разбудих. Когато се надигнах в леглото видях силует до прозореца, който се бе втренчил в мен.