A Friend

По-скоро щастлив.

Изминаха още няколко месеца, в които аз работех в кафенето, а Джимин в мола. Прекарахме топлото лято в Ню Йорк и се наслаждавахме един на друг. Скоро след това случайно попаднахме на брошура за доброволчески програми в Близкия изток и Централна и Източна Африка. Стори ни се добра идея да попътуваме и заедно с това да помогнем с каквото можем на хората.
Обсъдихме го и със семейството ми, което впрочем бе свикнало с мисълта, че скоро няма да се прибера и няма да ме видят. Бях избрала за себе си този свободен начин на живот, оставяйки се напълно в ръцете на съдбата.
С Джимин лека-полека започнахме да събираме вещите си и заключихме апартамента. Оставихме кучето на Мат, с който също преди половин година възстанових отношенията си.
Когато се качихме в самолета, едва тогава осъзнахме в какво се забъркваме и мен ме беше страх, но Джимин, със своя оптимизъм, успя да ме успокои. Освен това базите, в които щяхме да сме настанени заедно с много други доброволци, изобщо не бяха лоши.
Бяхме млади и готови за приключения, все още сме. Съвсем скоро ще се насочим към друга дестинация, след като прекарахме тук цели две години. Времето наистина лети. Пишем писма на нашите всеки месец и те ни отговарят, във всяко питайки кога ще се приберем в Корея. Все някога трябва да се запиша и в университет, макар че не бързам. Но.. все пак нищо не се знае. Може да се приберем и да направим сватбата си там.
Колкото до Джимин.., любовта на живота ми обиква морето, където и да отидем☺️

Тук си намерихме приятелче ☝🏻☝🏻☝🏻

Обожава новата си розова коса 😁
 

                                       КРАЙ