A Friend

Word

Държах бележката и я зяпах известно време, след което се огледах около себе си.
"Кой си ти? Какво искаш от мен?" попитах... и аз не знаех кого точно. Отново никой не отговори. Започнах да се ядосвам и скъсах листчето с написаната на него заплаха. Излязох от къщата и тръгнах накъдето ми видяха очите.
След около час се озовах в мол с няколко от новите си съученички. Решихме да гледаме филм в киното. Преди да влезем само писах на мама къде съм.
"Хей, искаш ли да се мотаем в парка?" предложи ми едно от момичетата, но бе станало вече късно и трябваше да се прибирам. Отказах ѝ и тя се нацупи.
"Хайде де! Ще е забавно. Убиваш веселието!" добави тя и се опита да ме дръпне за ръката, но щом ме докосна.. сякаш.. усети най-ужасяващото и болезнено изгаряне. Буквално кожата ми я изгори, а аз не усещах дори да ми е топло.
"Какво ми направи, по дяволите?!" изкрещя тя и всички заедно с нея побягнаха. Останах сама и дори не успях да отговоря.

След като се прибрах разказах всичко на нашите и те, разбира се, ме изгледаха все едно бях луда.
"Миличка, най-добре върви да се наспиш." предложи татко.
"Ама нали щяхме да говорим и за онзи тип от снощи, който ме гледаше докато спя?"
"Просто си сънувала. Никой не може да влезе вкъщи." каза мама.
"Кой е казал, че трябва да влиза? Ами ако никога не е излизал?"