A Friend

/33/

Поканих Мат да влезе вътре и тръгнах след него. Той видя Джимин и замръзна на мястото си. Огледа се за нашите, но когато не ги видя ме попита къде са.
-Те останаха в Корея. Много работят. Ние двамата.. дойдохме. Малко на почивка.
-Той ти е приятел?-попита Мат.
-Може да се каже. Между другото, казва се Джимин.-кимнах към него и Мат го погледна. Тръгна кум него, подаде ръка и му се усмихна.
-Аз съм Мат, приятно ми е. Стар приятел на Вик.
-И на мен ми е приятно.-отговори Джимин.
-Защо си облечен така?-попита Мат, оглеждайки го.
-Ами.. дълга история. Аз ще ви оставя да си говорите.
-Не е нужно да ставаш, остани тук.-намесих се аз, но той стана и излезе. Въздъхнах и отново върнах вниманието си върху Мат. Имахме доста да наваксваме.
-Е? Какво става с теб? Разказвай!-подкани ме той, нетърпелив да чуе за новия ми живот.
-Няма много за разказване Мати. Освен че се преместихме в града. Записах се в ново училище, постепенно свикнах, нашите работят и така. Случиха се.. някои неща и реших да дойда да си почина. Ами ти?
-Хм... при мен много неща се промениха, откакто замина. Станах капитан на баскетболния отбор, повиших си успеха и вземам стипендия. Намерих си работа във фирмата на татко. Общо взето съм доста зает.
-Уау! Всичко това е прекрасно! Много се радвам за теб!-казах аз и го прегърнах силно. Наистина се радвах. Той беше най-добрият ми приятел в Америка. И всъшност.. единственият. В Сеул и без това си нямах никой, така че май нищо не се е променило. Вече ми е най-добрият приятел на два континента.
-Сериозно ли е с това момче?-попита Мат, след като се отделихме от прегръдката.
-Ох..-направо не ми се говори.
-Толкова ли е зле?
-Не питай. Идея си нямаш.