Моят живот по моите правила

Д-р Грийн-  Можеш да споделиш с мен всичко, което те измъчва. Разкажи ми за себе си Джулиа, какво изпитваш, как се чувстваш след преживяното! Започни от самото начало!

Джулиа-  Името ми е Джулиа Салваро, дъщеря съм на известния бизнесмен Кристофър Салваро. Майка ми почина, когато бях на 6 години, тогава баща ми ме изпрати в Ню Йорк, където живеех и учех в частен пансион, които беше само за деца от богати семейства. Там не ми харесваше. Имаше строги правила и нямах приятели. Щом навърших 18 години напуснах пансиона и започнах да живея живота си по мой начин, по моите правила. Живеех за мига. Обикалях света, намерих нови приятели, но се върнах в Ню Йорк. Учех бизнес администрация в университет само за да получавам издръжка от баща ми. Неговата мечта е един ден аз да оглавя семейната фирмата, но не и моята. Мечтаех да стана балерина, също като майка ми, но уви това вече е невъзможно. Преди три месеца претърпях катастрофа. Беше в средата на лятотот, с моите приятели Хари, Натали и Стив бяхме взели всичките си изпити и решихме да го отпразнуваме. Макар, че бях много пияна помня всичко много добре. Беше тъмно, отдавана минаваше полунощ, решихме да преместим купона на друго място, навън валеше, земята беше мокра и хлъзгава, Стив караше. Той беше отличен шофьор, но под влияние на огромното количество алкохол и хлъзгавата подова настилка това нямаше никакво значение. Не помня точно как се случи. Той изгуби равновесие и се ударихме някъде. След това изгубих съзнание, а щом се съвзех вече бях в болницата. Имах тежки травми по краката и гръбначния стълб. Казаха ми, че трябва да се откажа от балета и всякакъв вид тежко натоварване. Това ме съсипа, но щом разбрах че никой освен мен не е оцелял, че приятелите ми са мъртви, това вече беше краят. Светът се срина за миг. Исках и аз да съм мъртва. Мразех факта, че съм жива. Тогава се запознах с Лейла. Тя беше дещеря на лекарят, който ме лекуваше. Идваше всеки ден за да ме вижда и да си говорим. В началото говореше само тя, но после започнах да се съвземам и да разговарям с нея. Тя много добре ме разбираше, не знам дали беше защото и тя е жена, защото е на моята възраст или защото и тя беше првживяла много. Успях да се върна към живота благодарение на нея. Баща ми се сети, че ми е баща именно когато постъпих в болницата. Идваше да ме вижда всяка седмица за по няколко дни, защото не можеше да остави работата си в Ню Джърси. Постоянно настояваше да ме вземе със себе си и да заживея отново в имението в Ню Джърси. И ето ме сега тук. След 14 години отново съм в бащиния ми дом. Ти ме посещаваш от месец, Лейла живее тук, баща ми се прави на загрижен, а от утре започва още един нов етап от живота ми. Ще довърша следването си тук. Всъщност не съм излизала навън от три месеца, като изключим пътуването със самолета от Ню Йорк до тук. От Лейла знам, че съм много популярна в социалните мрежи. Вси говорят затова, че съм извадила страшен късмет, защото съм оцелеля след такава катастрофа. И да не забравя, тази вечер баща ми организира тържество в моя чест, по-случай завръщането ми у дома, оцеляването ми и рождения ми ден. Това е моят живот.