Отмъщението

Глава 2-ра:

Емел: -Ебаваш се, нали?

Синът на Гаред погледна приятеля си тъпо.

Макс: -Е, поне няма да си сменя фамилията.

Момчетата се засмяха, след време те се пребраха, но Ерик не откъсна поглед от Сара. На сутринта "майката" на момчето влиза в стаята му и дърпа завесите, слънчевите лъчи влизат в стаята.

Емили: -Скъпи, събуди се. Ела да закусиш.
Ерик: -Добре, идвам.

Осемнадесет годишното момче отиде в кухнята и седна на масата. Ейдриан и Емели седнаха при него, то закусваше, а "родителите" му си пиеха кафето. Момчето с кестенявата коса и кафевите очи беше замислено и си ядеше гофретите докато "баща" му го погледна сериозно.

Ейдриан: -Да не е станало нещо?
Ерик: -Вчера видях едно момиче в бара.
Ейдриан: -Нашият май се е влюбил.
Емили: -Скъпи, ще го засрамиш.
Ерик: -Татко, възможно ли е и друг да има същата фамилия, като моята, но да не сме роднини.

"Баща"му го погледна странно.

Ейдриан: -Ами, предполагам че да. Защо?
Ерик: -Защото момичето е със същата фамилия.

Емили погледна Ейдриан притеснено, момчето ги погледна.

Ейдриан: -Трабва да ти кажа нещо.
Ерик: -Какво ще ми кажеш?
Ейдриан: -Емили ти е разказвала, че майкати е починала при раждането ти, и че ние сме те осиновили.
Ерик: -Да.
Ейдриан: -Но, не сме говорили за баща ти.

Ерик погледна "баща" си несигурно.

Ейдриан: -Гаред ми беше шеф и най-добър приятел. Той  имаше брат, който се казваше Леонардо Белини. Той обожаваше садомазото и беше излъгал майкати и тя подписа договор, той я изтезаваше. Докато Маги не се запозна с баща ти във същия бар, в който си срещнал това момиче.
Ерик: -Добре. Но баща ми как е умрял.
Ейдриан: -Брат му го застреля от ревност, защото той искаше майка ти.
Ерик: -Искаш да кажеш, че чичо ми е убил баща ми.
Ейдриан: -И не само него, но и майка ти.
Ерик: -Ще отмъстя за баща ми и майка ми.
Ейдриан: -Какво, сега ще търсиш отмъщение ли? Нищо няма да постигнеш със отмъщение.

Ерик стана от масата и излизе ядосан, качи се в черния си Мерцедес. След половин час той звънна на Зейн. Най-близкия му приятел.

#
Зейн: -Да, братле.
Ерик: -Къде се?
Зейн: -Вкъщи. Да дойда ли?
Ерик: -Трябва ми съвет. Ела на оня мост, дето го намерехме в онази гора.
Зейн: -Идвам след половин час.
#

На моста в гората. Ерик изчака Зейн.

Зейн: -Какво е станало?
Ерик: -Разбрах историята, защо съм сирак и искам да си отмъстя за родителите ми.
Зейн:-Аз ще ти помогна.
Ерик: -Благодаря. Но искам да разбера кой всъщност е баща ми и да разбера какво е работил.