Отмъщението

Глава 8-ма:

Очаквайки той да се обърне ,че тя да се облече. Но той не се обърна.

Сара: -Може ли да се обърнеш?
Ерик: -Не. Защо?
Сара: -За да се облека.

Ерик се подсмихна.

Ерек: -Няма да се обърна, но ще ти помогна.

Момичето го погледна намръщено, но нямаше шанс и трябваше да се облече пред него. Тя неможа да си закопчае сутиена и помоли Ерик. Той отиде при нея и ѝ закопча сутиена, хвана я за бедрана и ѝ прошепна в ухото.

Ерик: -Много те обичам.

И я целуно по вратлето, а тя истръпна и истена. Обърна се към него и го погледна в очите. Там имаше любов, загриженост, притеснение, объркване. Тя го прегърна, а той се учуди. След като Сара се облече, сина на Гаред си взе телефона и видя съобщението от Зейн и веднага звънна.

#
Ерек: -Ало. Ти откачен ли си бе. Как може да отидеш и да се биеш със Емил. Той ще ни истреби.
Зейн: -Да, да голяма охрана имаше, Макс го застреля в крака, онези не се мръднаха.
Ерек: -Какво? Къде сте?
Зейн: -В къщи.
Ерик: -Идвам. Извикай Макс!
#

Ерик: -Трябва да вървя. Момчетата направили проблем.
Сара: -Добре. Може ли да дойда с теб?

Тя направи тъжния поглед и той неможа да устои и я взе със себеси. В къщата на Зейн. Ерик чука на вратата все едно ще я разбие.

Ерик: -Зейн, отвори!

Мими отвори вратата и видя Сара и Ерик.

Сара: -Мими!?
Мими: -Сара!?

Двете момичета се усмихнаха и отидоха в хола. Ерик също отиде с тях.

Ерик: -Къде е Зейн.
Мими: -В банята.

След време и Макс дойде. Зейн като излезе от банята и се облече слезе в хола и видя момчетата, да си говорят за нещо, а момичетата си шушукаха нещо. Ерик отиде до Зейн  и го удари  по лицето. Те се спогледнаха, момичетата се уплашиха и ги погледнаха.

Ерик: -Идиот. Емил ще ни истреби, преди да направя отмъщението си.
Зейн: -Бях ядосан. Заплашвал е Мими. 

Каза той и я погледна, а тя не знаеше какво да каже или направи. Защото тия неща ставаха заради нея, а тя го знаеше.

Сара: -Момчета, не се карайте. Нищо няма да стане.
Ерик: -Не знаете какво ще ни последства, ако реши да си отмъщава. Аз го познавам най-добре.

Каза Ерик раздразнено и седна на стола си, Зейн седна срущу него.

Зейн: -Брат, бях ядосан. А ако някой постъпи така със Сара, как би реагирал?
Ерик: -Бих ги истребил още в мига който съм отишъл, а не да ги пощадя и да ги оставя те да ни нападнат.