Отмъщението

Глава 3-та:

Зейн: -Хайде да отидем да пием по нещо.
Ерик: -Добре.

Те отидоха в едно кафене и там срещнаха госпожица Белини.

Сара: -Здравей.
Ерик: -Здрасти. Какво правите тук?
Сара: -Това е моето заведение. Идвам тук, за да пия кафе всяка сутрин.
Ерик: -Аха, е ние със Зейн също дойдохме да пием кафе. Ще пречи ли да седнем до вас?
Сара: -Не, няма да пречи, седнете. Междо другото, аз съм Сара Белини.

Момчето с кестенявата коса погледна приятеля си. Те седнаха на същата маса, където беше седнало момичето.

Ерик: -Ерик Белини.

Сара се учуди, но не го показа и се усмихна. Сервитьорката дойде.

Сервитьорката: -Какво ще желаете?
Сара: -Едно три в едно.
Ерик: -Едно нескафе.
Зейн: -И за мен нескафе с повече захар.

Сервитьорката си пишеше в тевтерчето.

Сервитьораката: -Друго ще поискате ли?
Сара: -Не.
Ерик: -Един кроасан.
Зейн: -Не.
Сервитьорката: -Добре.

Тя отиде в заведението, след някъде половин час тя дойде с кафетата. Сервира ги на масата, остави сметката и отиде да посреща други клиенти. Синът на Гаред погледна към приятеля си.

Зейн: -Знаеш ли нещо за Гаред Белини?
Сара: -Да. Той е бил много богат човек, очаквал всичко на готово. Приличал много на Ерик.
Зейн: -А знаеш ли нещо друго?
Сара: -Защо питаш толкова много?
Зейн: -Имах за дамошно да напиша малко инфо за господин Гаред.
Сара: -Мхм. Еми татко ми е разказвал, че се е самоубил, защото той без да искал е застрелял жена си Маги Смит. Чувала съм че е шеф на мафията.

Синът на Гаред се изнерви и стана от масата, внезапно и момичето се уплаши.

Ерик: -Баща ти е разправял лъжи, не е починал така.

Той се дръпна настарни и влезе в тоалетните да се успокои, знаеше че докато е ядосан може да я обиди.

Сара: -Какво му стана на Ерик?
Зейн: -Леко избухлив е понякога. Спокойно, ще дойде.

Каза си най-спокойно момчето и пи от кафето си. Момичето си испи кафето, докато Ерик дойде при тях.

Ерик: -Извинявай. Сигурно съм те уплашил.
Сара: -Няма нищо. Аз ще трябва да тръгвам, довиждане.
Зейн: -Чао.
Ерик: -Довиждане.

Каза тя, усмихна се и се качи в една черна кола, запали и потегли. Ерик още гледаше към колата, която се отдалечаваше.

Зейн: -Братле това момиче не е като другите.
Ерик: -Знам брат.

Те останаха още малко. След като си испиха кафетата, решиха да се обадят на една позната от полицията.

#
Зейн: -Оооо скъпа, как си от отдавна не сме се чували.
Мими: -Какво искаш Зейн?
Зейн: -Малко помощ.
Мими: -На бара в 20:00ч. ще говорим.
Зейн: -Добре.
#