Отмъщението

Глава 7-ма:

Макс: -Нямам търпение да го видя и да му разбия мутрата.

Каза чернокосото момче ядосано.

Зейн: -Леко ще го потплашим.
Мекс: -Добре.

Те се качиха в колата на Макс и стигнаха пред къщата на Емил.

#
Зейн: -Брат, пред вас сме ще може ли да излезеш?
Емил: -Добре. Кой е с теб?
Зейн: -Макс.
#

Той излезе и отиде при момчетата.

Емил: -Какво стана брат?

Зейн удари Емил в лицето и той падана на земята.

Зейн: -Не съм ти брат. Как смееш да заплашваш момиче. Повече да не съм те виждал покрай нас и Ерек. Ако те видя, ще те убия.

Изкрещя Зейн и го погледна ядосано. Емил го погледна ядосано и си обърса кръвта от носа и усната си. Той се исправи и го погледна неразбращо.

Емил: -К'во съм ти направил бе?
Макс: -Заплашил си Мими, да не се върти покрай Зейн.

Каза раздразнено Макс. Зейн реши да си тръгва. Емил извади пистолета си и го насочи срещу Зейн. Макс видя това и извади своя пистолет, простреля Емил в крака. Зейн се обърна, погледна го и се изсмя.

Макс: -Неблагодарник.

Момчетата отидоха в бара. Емил звънна на хората си от имението си и те го заведоха в болницата.

Мими излезе от стаята и си, помисли че Зейн я е оставил и че я е излъгал. Но тя видя, че Зейн влиза с Макс в бара. Тя отиде при тях и без да мисли го прегърна и целуна. Те седнаха да пият още малко, след което Макс си замина, а Зейн и Мими се пребраха в къщата на Зейн.

На сутринта Сара се събуди и видя Ерик до себе си. Тя се усмихна мило и го погледна. След двайсет минути и стана скучно и реши да го събуди. Тя го целуна. Той се подсмихна, но не си отвори очите. Тя пак го целуна.

Ерик: -Остави ме Сара.

Каза момчето сънено и се обърна настрани.

Сара: -Скучно ми е.

Каза момичето намръщено и стана от леглото. Влезе в банята и се изкъпа и оправи. Докато тя беше в банята, той стана и отиде да поиска закуска от бара. Те даваха пиво, но и закуски правеха. Той взе закуската и докато влезе в стаята, видя как чернокосото момиче плаче на леглото. Той отиде до нея, сложи храната на нощното шкафче до леглото и я прегърна.

Ерик: -Защо плачеш скъпа?

Сара го погледна и прегърна. 

Сара: -Помислих си ,че ме заряза.
Ерик: -Никога няма да те оставя.

Той  я целуна по челото.

Ерик: -А сега искам да закусим.

Сара истри сълзите си и го погледна.