Отмъщението

Глава 17-та

Момчетата като чуха какво каза момичето, започнаха да стрелят на произволни места. След като спряха да стрелят, видяха как Емил се свлича на земята, целият в кръв. Ерик даде телефана на Мими да се обади в полицията, за да арестуват Емил.

Мими: -Благодаря ви, момчета. Очаквам тази вечер да се видим в бара.
Зийн: -Няма защо. Разбира се, ние ще сме там.

Усмихна се той и я целуна. Те си заминаха, тъкмо когато полицията щеше да дойде. След като стана време, момчетата отидоха в заведението на бащата на Сара и видяха момичетата, седнали на една маса и си говорят. Те отидоха на масата и Ерик се подсмихна и попита Сара.

Ерик: -Свободни ли са местата.
Сара: -Да. Разбира се.

Те седнаха и Зейн прегърна Мими.

Зейн: -Какво стана, след като си заминахме.
Мими: -Полицията дойде, извикаха линейка, но беше прекалено късно и Емил почина.

Каза тя и си наведе главата. Макс като чу това стана от масата.

Макс: -Момчета извинете, но аз трябва да си ходя.
Ерик: -При Натали? Ах ти хитрецо.

Подсмихна се той, а момчето излезе от заведението. Ерик прегърна Сара, но в този момент се появи бащата на момичето. Тя го забеляза и се опита да се отдръпне, но Ерик я дръпна към себе си и я целуна. Четирдесет и пет годишния човек като видя дъщеря си да се целува с просто един клиент се ядоса. Извика две момчета от заведението, които бяха като мутри.

Леонардо: -Махнете тоя от моята дъщеря!

Заповяда им той и те отидоха на масата, на която беше седнала дъщеря му.

Сара: -Мамка му.
Ерик: -Ко искате братлета.

Едната мутра проговори, а другата стоеше до приятиля си.

Мутрата: -Да се махнете от дъщерята на господаря Леонардо.
Ерик: -Иначе какво?
Мутрата: -Ще се принудим да ви изгоним от заведението и да платите тройна сметка.
Ерик: -Ха и петорна сметка да ми дадете, не ми пука, но няма как да ме изгоните от тук.

Каза младото момче и стана от масата и застана пред мутрите. Сара се уплаши и тя много добре знаеше, че те са силни и можеха да го наранят и се дръпна настрани към приятелката си Мими и ѝ прошепна на ухото.

Сара: -Моля те, направи нещо, ти си полицайка.

Мими погледна към Зейн и се усмихна. Той и подаде един пистолет пот масата. Всички в заведението бяха спрели музика и слушаха какво се случва на тяхната маса. Мими се ядоса, качи се на масата и с пистолета стрелна нагоре.

Мими: -Никой няма да излиза от тук!
Мутрата: -Ти пък коя си?