Отмъщението

Глава 25-та:

Ерик: -Значи е бил Даниел!
Зейн: -Хайде да отидем на гости.
Макс: -Нямаше го в къщата.
Ерик: -Значи трябва да е при бандата или в друга къща.

Той излезе и свирна, момчетата излязохя от бунгалата.

Ерик: -Момчета, ако откриете Даниел искам да ми го доведете или кажете, че е тук. Чухте ли?

Те като чуха и казаха в един глас.

Мафийотите: -Да.

Те се пребраха в бунгалата. Момчето влезе в бунгалото си.

Ерик: -Утре искам да намерите Даниел! След като го намерите искам лично да го убия. След това ще си починем и ще отидем с момичетата на море.
Макс: -Добре.
Зейн: -Както кажеш, братле.

Макс излезе от бунгалото на приятеля си и реши да легне в едно друго, до бунгалото на приятеля си.

Леонардо цяла вечер би Сара и на сутринта я беше отвързал и заключил в стаята.

Сара: -Татко, пусни ме. Моля те. Не искам тук, мразя тази стая.

Викаше тя и плачеше, беше седнала пред вратата чисто гола и с надежда някой да отвори вратата. За да успее да излезе от тази гадна стая за мъчения. Но понеже цяла нощ не я оставя, тя заспа. И сънува майката на Ерик, Маги ѝ обяснява как Леонардо я е истезавял така и че трябва да намери изход и да избяга.

Ерик се събуди и видя как приятиля му Зейн беше прегърнал Мими и му се прииска и той да беше прегърнал Сара. Той много я обичаше и няма един ден и му долипсва, но той трябваше да свърши тази работа и после щеше да я вземе при себе си. Като стана събуди и Зейн. Мими също стана и им направи кафе. Тя готвеше и се грижеше за бандата. Просто ѝ харесваше и си намира занимание.

Ерик: -Е Зейн, трябва да излизаме.
Зейн: -Добре.

Те излязоха видяха Макс, как стои на един път и мисли.

Ерик: -Ще отиваме ли.
Макс: -Разбира се.

Те отидоха в къщата на Натали, за да търсят вуйчо ѝ, но не го откриха. Макс видя Натали и му стана гадно. Тя си наведе главата и знаеше, че тя е причината той да се чувства така. Но тя го обичаше и не можеше да го остави и затова отиде при него и го целуна.

Натали: -Не ме оставяй сама. Моля те.

Каза тя след целувката и го прегърна.

Макс: -Никога. Сега сме едно галямо семейство.

Каза той и погледна към момичето, след това към Ерик и Зейн. Ерик се усмихна и подаде ръка на момичето.

Ерик: -Добре дошли в бандата ми.

Тя си подаде ръката и се ръкостискаха и се усмихнаха .