Отмъщението

Глава 29-та:

Ерик: -Това е забавно.
Макс: -Да.
Зейн: -Кога мислиш да закараме момичетата на почивка?
Ерик: -Утре.
Зейн: -Добре.

Момичетата отидоха да ги търсят и ги видяха в реката да хващат риба.

Мутра1: -Шефе.
Леонардо: -Да.
Мутра1: -Мислим, че госпожица Сара е избягала.
Леонардо: -Как избягяла, тя не може да избяга от там.
Мутра1: -Мислим, че са я освободили две момчета, които бяха влезли в имениито и останалите от охраната ги издирваха, но не можеха да ги открият.
Леонардо: -Мамка му.

Наруга четирдесет и пет годишния и излезе от стаята. След това се върна.

Леонардо: -Искам да видя камерите.
Мутра1: -Разбира се.

Мъжете заедно отидоха, за да проверят камерите. След като изгледаха клиповете, Леонардо се ядоса.

Леонардо: -Онова копеле е отвлякло дъщеря ми. Искам да намерите  информация за това пишлеме и да го откриете.
Мутра1: -Добре до час ще открием всичко за него.
Леонардо: -Искам след половин час.

Сара: -Момчета, как сте?
Ерик: -Супер. Как ни открихте.
Мими: -С мерак.

Усмихна се тя.

Зейн: -Ммм... така ли?
Натали: -Да.
Макс: -Ахам.

Те си продължаваха изречениета и се засмяха. Момчетата излязоха от реката и отидоха до момичетата и те ги прегърнаха.

Ерик: -Хайде да отиваме в лагера. Утре отиваме на почивка за месец.
Сара: -Къде ще е тази почивка?
Ерик: -Тайна.

Той се усмихна и я претърна, а тя истена и го целуна, а той отпусна прегрътката, защото си помисли, че я е стиснал малко по-силно. След като се пребраха в лагера всички се пребраха по бунгалата и решиха да вечерят.

Сара: -Мими какво си направила за вечеря?
Мими: -Ами има салатка от домати и краставици отгоре със сирене. Пържени картофки със сирене отгоре и свински паржоли на скара.
Ерик: -Ммм... хайде да ядем, че съм гладен като вълк.
Зейн: -И аз съм гладен като вълк.

Момичетата сипаха в чинии храната и седнаха да вечерят. След като се навечеряха, Мими и Зейн излязоха за да гледат звездите, а Ерик и Сара бяха останали в бунгалото.

Сара: -Спи ли ти се?
Мими: -Не. Леонардо стори ли ти нещо?
Сара: -Не.

Те бяха легнали на леглото и тя се обърна настрани, за да се намести. Но тя истена заради раните от камшика с който я би баща ѝ. Той чу стененето и се исправи.

Ерик: -Стани!
Сара: -Защо?
Ерик: -Така.

Тя стана и той ѝ съблече блузата. Сара се закри и се изчерви.

Сара: -Безсрамник.
Ерик: -Какво е това?

Попита той и я погледна. Цялата беше в синини и рани от удар от камшик. Тя погледна настрани и започна да плаче. Сина на Гаред се почувства гадно и я прегърна.