Отмъщението

Глава 30-та:

Ерик: -Спокойно скъпа, всичко е наред. Ще си плати за всичко това. Няма да го оставя жив. Отне много животи.

Тя го погледна уплашено.

Сара: -Не го наранявай. Той ми е баща.
Ерик: -А на мен чичо. Но ще го убия. Той уби майка ми и баща ми. Сега теб истезава. Няма да  стане.

Каза той и се ядоса. Стана от леглото.

Ерик: -Поспи, утре ще ставаме рано, ще ходим до летището.
Сора: -Добре, а ти къде отиваш?
Ерик: -Ще постоя навънка малко и ще дойда.

Тя легна на леглото и след време заспа. Ерик излезе навън и видя как Мими и Зейн са се прегърнали на една пейка и гледат звездите. Той реши да отиде да поплува малко в рекичката. На сутринта всички се събудиха, Ерик говорише с Нейтън. Беше изморен понеже не е спал от мисли какво ще прави със Сара и как ще убие Леонардо.

Нейтън: -За колко време ще ви няма.
Ерик: -Месец. Дотогава искам да кажеш на Ейдриан да управлява мафията и да следи какво прави хлапето Мишо, защото все още му нямаме доверие.
Нейтън: -Добре. Не се притеснявай, ще оправим всичко, а вие се пазете по пътя.
Ерик: -Споко, имаме полицайка и аз и момчетата можем да боравим с пистолети.
Нейтън: -Добре, но никога не подценявай враговете си.
Ерик: -Добре.

Те се качиха в колата на Нейтън, тя беше с шест места,плюс едно, беше черно пежо.

Мими: -Къде отиваме.?
Макс: -На море.
Натали: -Но това не е пътя за морето, а летището.

Каза тя, като гледаше една карта.

Ерик: -Точно така, отиваме към летището.
Сара: -Какво ще правим там?
Зейн: -Ерик реши да ни заведе на почивка за един месец в Кипър.
Мими: -Какво? Оооо там е много хубаво, когато е лято.

Зейн се усмихна. След някаде 2-3 часа те бяха стигнали до летището и бяха оставили колата на паркинга.

Мими: -Чакайте, но нямаме багаж.
Ерик: -Ще купим дрехи от там.
Сара: -Аха.

Измрънка тя сърдито.

Ерик: -Какво ти има?
Сара: -Нищо.

Каза тя и се хвана за стомаха.

Ерик: -Да не те боли стомаха?
Сара: -Малко.
Макс: -Споко, с Натали сме взели  нужното не знаехме какво носите, затова купихме от всичко по две.

Той извади пакет с превръзки и кутийка с тампони. Натали ги взе от него и ги скри в чантата веднага, за да не видят останалите хора и да не ги искарат като луди. Момчетата бяха шокирани, а момичетата му се смееха, а Натали беше зачервена като домат.

Сара: -Хайде да влизаме в самолета, след 10 минути ще тръгне.

След като се настаниха на местата си стюардесата мина, за да им каже да си сложат коланите и че след малко ще потеглят.