Отмъщението

Глава 23-та:

И така Зейн започна да се учи за хакер.

Мина някъде седмица, докато Сара и Зейн се научиха. След като се научиха, Ерик реши да върне Сара на Леонардо. Той отиде с колата на Зейн до бара на Леонардо и остави Сара там.

Ерик: -Скъпа, ако има нещо, кажи или звънни.
Сара: -Добре мили.

Тя влезе в бара и една от мутрите я хванаха и я повлече към любимата градина на баща ѝ.

Сара: -Пуснете ме!
Мутрата: -Няма, имаме заповед да ви доведем при господаря Леонардо.
Сара: -Не забравяйте, че аз съм дъщеря му.

Момичето видя баща си и майка си в градинката. Майка ѝ я погледна натъжена. Баща ѝ стана от беседката и отиде при Сара.

Сара: -Татко, кажи им да ме пуснат.
Леонардо: -Пуснете я!

Те я пуснаха и Сара тръгна да прегръща баща си. Той я хвана за косата и я предърпа, излизайки от градината.

Сара: -Татко, пусни ме, боли ме. Майко, кажи нещо на татко.

Тя гледяше, умолявайки майка си, но тя само плачеше и нищо не можеше да направи. Той влезе в имението, вкара я в онази стая, в която беше измъчвал Маги Смит. Тя огледа стаята и не знаеше, че в имението има такава стая. Той ѝ върза ръцета за стената, а краката на земята. Тя го погледна уплашена. Това не беше нейния баща.

Сара: -Татко, защо ме завърза?
Леонардо: -Разбрах, че съм те лигавил много. Но сега ще те накажа хубаво и няма да можеш да забравиш.

Той и скъса дрехите и я остави гола както майка ѝ я беше родила. Тя се засрами и погледна настрани. Мъжа отиде до съндъчето и извади един камшик и започна да я бие. С всеки удар ставаше по- силен.

Леонардо: -Ще водиш полицайки в бара ми? Ще ми бягаш и ще се целуваш с клиентите? Аз така ли съм те учил.

Говореше той и я удряше, а тя плачеше и викаше от болка. Тя се заклеваше наум, че ако може да избяга, никога повече няма да се върне.

Зейн излезе от къщата на Кевин и се усмихна на Ерик.

Ерик: -Е братле, честито стана по- умен.

Засмя се момчето и го удари по рамото.

Зейн: -Ха. Всеки знае, че аз съм по умния.
Ерик: -Да и затова си ми дясната ръка. Ти си по стратегиите попринцип. Е кога ще хакнем системите.
Зейн: -Когато кажеш. Но трябва да сме някаде кадето няма хора.
Ерик: -Зад заведението има една тъмна уличка. От там можем да хакнем програмата.
Зейн: -Супер да отиваме.
Ерик: -Нека да е тази вечер не сега. Защото ще ни видят.
Зейн: -Да прав си.