Отмъщението

Глава 14-та:

Макс: -Болница?
Ерик: -Да. Най-близката е "Св. Мария".
Макс: -Да отидем да видим.

Момчетата излязоха от зградата и решиха да отидат до болницата, за да проверят за Мими.

Емил: -Трябваш ми жива, а така е по-добре и за мен.

Мими започна да плаче. Той се опита да я успокои, но тя го отблъсна от себе си.

Мими: -Махай се! Ти провали живота ми и всичко в мен. По-добре да  ме беше  убил.

Тя започна да плаче наглас и се зави през глава. На Емил му стана гадно и изпита чувство за самосъжаление. Той все още имаше чувства към нея. Момчето излезе от стаята и я остави сама.

Момчетата влязоха в болницата и Ерик попита момичето на рецепцията.

Ерик: -Извинете. Тук идвал ли е мъж с ранено момиче?
Момичето: -Не, извинете. А защо питате?
Ерик: -Приятелката ни е отвелечена и се издирва, предполагам, че сте чули.
Момичето: -Да, чухме и ако разберем нещо за нея, веднага ще звъннем на полицията, но съжалявам, не е идвала тук.
Ерик: -Добре, благодаря ви. Между другото, кажете на полицията да пратят хора в една изоставена зграда до болницата, там има следи от кръв и някой затворил някого в стаята.
Момичето: -Добре.

Той излезе от болницата и се подразни и изпищя, за да си искара яда.

Емил занесе една чиния със руска салата и пържола на Мими, но тя не пожела да хапне. Защото му нямаше доверие.

Емил: -Виж, извинявай, че те прострелях, но ми трябваше да примамя Ерик и останалите, че да ги убия. А ти беше добра примамка, понеже не се добрах до Сара, а ако отвлека нея, ще си имам проблеми със шефа на вуйчо ми.

Обясни и той. Но тя го погледна накриво и исъска, защото раната на крака ѝ я заболя. Момчето забеляза това.

Емил: -Нахрани се, ще трябва да сменя превръзката.

Тя не хапна, но даде на Емил да смени превръзката. Изгони го и пак заспа с мисли за Зейн.

Дактора: -Успяхме да зашием раната. Който го е намушкал, не е успял да засегне някой орган. Преляхме му кръв, защото загуби малко кръв, но ще се оправи. Сега ще го оставим в стая и ще можете да стоите при него.
Сара: -Добре, благодаря ви докторе.

Каза тя и го прегърна. След един месец Зейн се оправи и реши да потърси Ерик и Макс. Защото Сара не му казваше нищо, не искаше да го притеснява, защото знаеше, че той ще иска да отиде и да я спасява.

#
Зейн: -Братле, как си?
Ерик: -Добре съм, а ти братле?