Глава 31-ва:

621 19 0
                                    

Те си сложиха коланите и самолета потегли след 10 минути, няма и толкова те бяха в небето.

Сара се обърна към Мими и я попита.

Сара: -Имаш ли хапчета за болки в стомаха.
Мими: -Аз нямам, но мисля, че Натали и Макс ще имат.

И се усмихна гледайки към тях.

Сара: -Ще ги попиташ ли?
Мими: -Разбира се.

Сара погледна Ерик, той беше замислен. Тя се облегна на неговото рамо и въпреки болката в стомаха му се усмихна. Мими я побутна, за да ѝ даде хапчето и тя го взе от нея.

Сара: -Мерси.

Тя се усмихна и извади едно малко шише с вода.

Мими: -И това ще ти трябва.

Приятелката на Ерик взе шишето и испи хапчето и отново легна на рамото му. Той я прегърна и тя заспа в прегрътките му. След половин час стюардесите минаха, за да питат хората дали имат нужда от нещо и ако им се ходи до тоалетна, могат да отидат. Ерик побутна Сара, тя се разбуди и го погледна.

Сара: -Какво има, пристигнахме ли?
Ерик: -Още два часа има. Будя те, ако ти се ходи до тоалетна да отидеш.
Сара: -Добре.

Измрънка тя и пак заспа. Зейн  побутна Ерик.

Зейн: -Като отидем там си наел квартира, нали?
Ерик: -Майката и бащата на Ейдриан. Работят и живеят там. Те ще ни приемат, вече съм говорил с тях. Даже мъжа ще ни посрещне.
Зейн: -Браво, всичко си измислил.
Ерик: -Ха да.

Той си наклони главата и се подпря на стъклото и той заспа. Макс и Натали решаваха няква крастословица. Мими и Ерик слушаха музика, а Ерик и Сара си спяха.

След още два часа стюардесите пак дойдоха, за да предопредят, че самолета след 10минути ще е на литището и ако са си откопчали коланите да ги закопчаят. Сара и Ерик се събудиха и се прозяха взаимно и тя се усмихна.

След 10минути те излязоха от самолена и влязоха в летището. Ерик отиде при един мъж на около 65 години със бяла коса и кафеви очи и проведоха един много кратък разговор.

Ерик: -Хора, елате.

Те отидоха при него.

Ерик: -Това е бащата на "баща" ми. Говорих с него да ни приеме за един месец у тях на квартира и той се съгласи.
Зейн: -Здравий дядо Браян.

Усмихна се момчето и си подаде ръката. Те се ръкостискаха.

Браян: -Здравей момчето ми, от отдавна не сме се виждали. Довели сте и момичета, а?

Подсмихна се мъжа и потупа гърба на Зейн.

Зейн: -Как е "баба" Никол.
Браян: -Добре е. Но знаеш колко обича да и викаш така. Последния път яде бой.

Макс и момичетата започнаха да се смеят.

ОтмъщениетоWhere stories live. Discover now