Шеста глава

28 2 0
                                    



Казах, че се нуждая от минута усамотение, заключих вратата след Хавиер и после седнах на пода и допрях глава до коленете си. Дори гладът нямаше да ме изкара оттук. Ако притежавах дарбата на Айвс, щях да взривя чинията със сандвичите в лицето му. Моята дарба, обаче, не му въздействаше напълно и не ми предоставяше достатъчно време да избягам. На вратата се почука.
- Фей, добре ли си? - попита Айвс.
Леко ударих глава в дървената ламперия зад мен.
- Виж, извинявай, че го изтърсих ей така, но споделям всичко с братята си. Много сме
близки. Трябваше да помисля как ще реагираш.
Да, трябваше.
- Той няма да има нищо против, щом и на мен не ми пука - за краденето.
Браво на него. Боже, всичко това ми писна. Айвс явно не беше изгладил острите ъгли в
общуването с момичетата, ако мислеше, че това жалко извинение ще оправи киселото ми
настроение. Под вратата се промъкна пламъче, завъртя се и образува малко огнено кълбо. Дали Айвс се опитваше да ме изгори? Извиках и се дръпнах назад, но после видях, че килимът дори не е опърлен.
- За теб - промълви Айвс.
Кълбото започна да се върти по- бързо и сетне се раздели на три сфери - огненожълта,
нажежена до бяло и синя като газов котлон - три малки планети, които се въртяха една около друга. Изведнъж лумнаха и оформиха разцъфнали цветя. Спряха в краката ми като водни лилии в езеро и след това изчезнаха, оставяйки само слаб мирис на пушек. Нямаше нищо изгорено,нито дори следа от сажди на пода, където бяха.
Бях поразена. Никой не ми беше подарявал цветя. Бяха страхотни. Не ми беше хрумвало да създам нещо красиво с дарбата си, но Айвс сигурно бе прекарал много време, за да
усъвършенства способностите си и да го направи.
- Излез, когато си готова - каза той и се върна в кухнята.
Седях там още няколко минути и прокарвах пръсти по килима пред мен. Да стоя заключена в тоалетната на Айвс, всъщност, не беше добър план, защото все някога трябваше да изляза. Колкото по-дълго отлагах, толкова по-трудно щеше да бъде. Безшумно отворих вратата и се измъкнах в коридора.
Входът на кухнята беше диагонално срещу тоалетната. Чух, че момчетата разговарят, но не можеха да ме видят. Не изпитвах угризения да подслушвам. Трябваше да знам какво мислят за мен, преди да реша какъв да бъде следващият ми ход.
- Мога само да кажа, че след години безупречен живот, когато си навличаш неприятности, го правиш много добре, братко. - Хавиер си наля чаша вода от голямата бутилка върху хладилника с размерите на космически кораб. В чашата му изтракаха кубчета лед, придружени от шумното бръмчене на някаква машина в грамадната врата. - Ако беше Зед, Трейс или Виктор, щях да разбера, но ти?
- Ние не избираме сродните си души. - Гласът на Айвс се чуваше по- отдалеч. Вероятно беше в далечния край на стаята.
- Сигурен ли си, че е тя? Фей не изглежда като вероятна твоя партньорка. Не е като Зед и
Скай.
- Я стига - Отначало и между тях сякаш нямаше нищо общо, но постепенно свикнаха един с друг. - Тонът на Айвс беше двойно по- отбранителен. - И с нас ще стане така.
- Надяваш се. Не казваш, че си сигурен. Не се обиждай, но не си излизал с много момичета и си помислих, че може би се забъркваш в нещо. - Чу се гръм и Хавиер изруга, докато гасеше пламъците. - По дяволите, току-що взриви поничката ми!
- Не се бъркай, Хавиер! Не съм шампион по серийни гаджета като теб, но знам какво
чувствам, когато видя някое момиче, и те уверявам, че този път е съвсем различно - съвършено друга орбита. Когато Фей ми отговори телепатично, нещо изщрака и си дойде на мястото. Нещо повече, центърът на гравитацията ми се измести към нея. Знаеш как е.
- Не знам. Още не съм намерил моята сродна душа.
- Извинявай. - Вратата на бюфета се затвори с трясък.
- Няма проблем, не се обиждам. Хей, мисля, че днес може да ми провърви. Тя е... не е онова,което очаквах. Странна е на външен вид - смешни очила и бабешки дрехи. Стори ми се, че между нас има някаква химия, като между сродни души.
- Предполагам. - На пода изскърца стол. - Фей не изглеждаше така вчера. Всъщност, не знам какъв е истинският и вид. Мисля, че съм влюбен до ушите. Тя има проблем. Не иска да ми разкаже за себе си. Досега научих само името и и факта, че не е ходила на училище.
- И че е професионален крадец. Не забравяй тази избирателна информация. Ако си спомняш другата причина да сме тук, не мислиш ли, че е странно, че тя се е прицелила в теб като мишена?
Друга причина? Долепих се до стената.
- Да, знам. Трябва да я попитаме за това. Ще го сторя, но в момента всичко е много сложно. Тя няма доверие в мен. В колко часа се връща
Виктор от срещата си в Скотланд Ярд?
- В шест. Имаш пет часа да разбереш дали тя е риск за сигурността ни, или не, а после ще я предадем на него да провери.
- Това няма да и хареса. - Правилно. Определено не и хареса. - Тя е решила да избяга при първото споменаване за полиция. Запромъквах се назад, надявайки се, че килимът ще заглуши звука на стъпките ми. Вратата на апартамента беше заключена и залостена. Можех да отворя всички ключалки, освен най-горната, която беше твърде високо за мен. Огледах се наоколо, търсейки нещо, върху което да стъпя, но в художествено обзаведения апартамент нямаше нормални мебели, само стъклени лавици,прикрепени за стената.
- Отиваш ли някъде? - Айвс се появи на входа на кухнята, наблюдавайки все по-отчаяните ми опити да достигна най-горното резе.
Той нямаше право да ме държи в плен.
- Да. У дома. - Подскочих и пръстите ми докоснаха резето, но не го помръднаха.
Айвс спокойно се приближи до мен.
- И къде е това у дома? Не ми каза.
- Точно така. Не ти казах. - Ритнах вратата, оставяйки следа върху лакираната повърхност.
- Още не си обядвала. - Айвс протегна ръка над главата ми и дръпна резето.
- Не съм гладна. - Не можех да повярвам, че той ме пуска да си вървя.
„Лъжеш."
„Какво? Сега пък четеш мисли?"
Сбърчих нос от презрение. Аз притежавах тази дарба. Айвс нямаше представа какво си мисля, иначе нямаше да е толкова спокоен.
„Не. Усещам енергията и твоята е на опасно ниско ниво. Всеки има различна и уникална
енергийна сигнатура. Твоята показва, че нямаш бензин в резервоара. Кога яде за последен път?"

Повдигнах рамене. Преди цяла вечност.
- Ще си взема нещо по пътя.
Той се обърна и се върна в кухнята, подхвърляйки през рамо:
- Нямаш ключ за асансьора.
- Тогава ще сляза по стълбите. - Двайсет етажа - много благодаря.
- И за стълбите ти трябва ключ, освен ако не искаш да задействаш противопожарните аларми - извика Айвс.
Отидох в кухнята и протегнах ръка към двете момчета, които седяха до плота.
- Бихте ли ми дали ключа, моля?
Айвс сложи сандвич в ръката ми.
- Яж.
Стомахът ми се разбърка при вида на розовата шунка.
- Вегетарианка съм.
Хавиер върна сандвича в чинията с едно движение на ръката и Айвс го замени с друг - със сирене и домат.
- Моля те, изяж го.
Възмутена от манипулациите им, аз отидох до прозореца, подпрях се на радиатора и
започнах да отхапвам малки залъци от сандвича. За щастие, братята ме оставиха на мира, докато го ям. Не че бях поласкана. Те се държаха като пазачи в зоологическа градина с опасен звяр,когото повече не искаха да предизвикват. Ядосах се и им обърнах гръб. Добре че главата ми не се замайваше от височини, защото гледката беше зашеметяваща. Виждах всичко чак до Олимпийския стадион и парка за посетители, които изглеждаха красиви отвисоко - зелена и бяла кръпка в уморената градска джунгла на източен Лондон и виещите се като змии лиани на улици и железопътни линии. Ако се вгледах внимателно, можех да съзра жилищния комплекс, в който живеехме в момента - купчина мравуняци с цвят на бисквита. Колебаех се дали да го нарека дом, но трябваше да се върна там.
Довърших сандвича и избърсах ръцете си.
- Ще се върнеш ли на конференцията?
Айвс поклати глава.
- В момента имам да се занимавам с по-важни неща.
- Джоу и Ингрид ще бъдат разочаровани.
- Джоу и Ингрид? - засмя се Хавиер. - А аз си мислех, че конференциите са за момчета, които изглеждат като Мозъчко от „Буревестниците" [Британски научно-популярен сериал, излъчван през 80-те години на ХХ в. - Бел. ред.]. Не съм те разбрал, братко. Трябваше да внимавам повече в час.
- Между красотата и интелигентността няма взаимна връзка - отвърна Айвс.
- О, какви дълги думи. - Хавиер го замери със солена бисквита. - Извинявай, но тъпак като
мен се нуждае от превод.
Айвс завъртя очи.
- И хубавите момичета може да са умни. Всъщност, често е така.
- Тогава защо не го каза още първия път?
Каква глупост. Двамата се закачаха, сякаш не се случваше нищо необикновено. Ехо, в стаята с вас има непозната.
- Още един сандвич? - Айвс ми предложи чинията.
- Не, нахраних се.
- Още си гладна.
- Само... - Вдигнах ръце. - Само ме остави на мира. Трябва да си вървя.
Айвс погледна брат си.
- Направи ни кафе. Фей и аз трябва да поговорим. Ще бъдем в дневната.
- Не, Фей и аз няма да поговорим. Фей си тръгва. Ключът, моля. - Свих шепа и размърдах
пръсти, правейки им знак да ми го дадат.
- Може би предпочиташ чай? - спокойно предложи Хавиер.
- Начукай си го. - Приближих се до плота и изсипах съдържанието на подноса, търсейки
ключа.
- Преди да претършуваш апартамента, Фей, мисля, че трябва да знаеш, че всеки от нас има ключ, който е в джоба му. - Айвс отново ме изостави и тръгна към дневната.
- Ако обиждаш някого, предпочитам да е брат ми - рече Хавиер, докато пълнеше с вода
чайника.
Те си играеха с мен и това ми беше страшно неприятно. Кипнах от гняв и закрачих след
Айвс. Веднага щом влязох в дневната и напълних с въздух белите си дробове, за да му се
разкрещя, той скочи върху мен иззад вратата, събори ме на дивана и прикова ръцете ми
отстрани с тялото си. Някаква предателска частица в мен искаше да увия ръце около врата му и да го придърпам към себе си за целувка, но възмутеното мнозинство ми крещеше да избягам.
Айвс потуши бунта ми с елементарния метод на отпускане на цялата си тежест върху мен.
- Добре, това, изглежда, е единственият начин да те накарам да ме изслушаш и нямам нищо против.
Затворих очи, но вече бях видяла мисловната му схема, която сигурно се равняваше на моята по пламенност. В мислите си Айвс не пробваше някакъв странен ход на сваляне, а логично разсъждаваше, че това е най-бързият начин да сложи край на опитите ми да избягам. Фактът, че контактът с тялото ми се превръща в нещо друго, го изненада. Той се надигна на лакти, смутен,но решителен.
- Или ще пиеш кафе с мен като цивилизован човек, или ще го направим по трудния начин.
- Труден начин? - Не се сдържах и се свих от страх. Тъй като живеех с Пророка, имах богат
опит какво означава това. Знаех, че Айвс е твърде добър, за да е реален. Раздразниш ли някого достатъчно силно, показва се чудовището.
- Моля те... Ще говоря с теб. Не ме наранявай.
Напрежението напусна тялото му и той допря чело до моето.
- Няма да те нараня, Фей. Дори не си го помисляй. - Той се дръпна от мен и ми позволи да
седна. - Исках да кажа, че ще изчакаме Виктор да се върне. Той е вторият най-голям син в
семейството ми и умее да изтръгва отговори от хората. Това е дарбата му. Но никой от нас няма да те нарани. Искаме само да ти помогнем.
Превих се на две, като прегърнах краката си.
- Да, добре.
Айвс прокара пръсти през косата си. Започвах да осъзнавам, че този жест е характерен за него, когато търпението му се изчерпи. Притисках го прекалено силно.
- Извинявай - промълвих.
Той махна очилата си и се почеса по носа. Без очилата да подсилват интелектуалния му вид, Айвс изглеждаше уязвим и по-млад - малко като мен, когато съм без грим.
- Виж, знам, че правя грешки с теб, но като не ми казваш нищо, просто няма как да ги
избегна. Искам да ми имаш доверие. Очевидно идваш от трудна среда. Няма ли да споделиш поне малко какво става? А родителите ти? Ще бъдат ли проблем? Не знаят
ли за сродните души?
Зачоплих показал се конец в ужасната си пола.
- Мама почина преди девет години.
- Съжалявам. - Той се прокашля, за да изчисти гърлото си. - Тогава с кого живееш сега? С
баща си?
Изсмях се дрезгаво.
- Може би - отговорих, без да добавям нищо повече.
- Фей...
- Добре, добре. Живея с група саванти. Не се задържаме дълго никъде.
- Кой се грижи за теб? Имам предвид след като майка ти е починала.
- Шегуваш ли се? - Хората не прибираха чужди хлапета с моя жизнен опит. - Сама се грижа
за себе си. Успях да запазя мястото си с уменията си.
- Какво означава „да запазя мястото си"?
- Трябва да нося онова, което ми казват да взема. Нещо като наем.
Айвс хвана ръката ми, но аз я дръпнах.
- Мисля, че схващам картината, Оливър. Е, кой е вашият Фейджин [Герой от романа на Чарлс Дикенс „Оливър Туист" - Бел. ред.]?
Изсумтях, като чух сравнението с „Оливър Туист". Ние съвсем не бяхме банда весели, пеещи сираци.
- По-скоро Бил Сайкс [Също герой от „Оливър Туист", един от най-лошите персонажи,
създадени от Дикенс. - Бел. ред.]. - По дяволите, наистина ли го казах?
- Значи се страхуваш от някого. Той те кара да крадеш за него, така ли?
Да - и не. Разбира се, че се страхувах. Не си спомнях нито един ден, без да съм живяла в
страх от Пророка, но и не бях наивният Оливър, стъписан, когато вижда как приятелите му отмъкват носна кърпа. Знаех какво правя, когато крадях, и много често изпитвах удоволствие. Това би шокирало Айвс до мозъка на костите.
- Айвс, приеми, че моят свят не е като твоя. Няма да ме разбереш.
- Не, и ако не ми разкажеш.
Влезе Хавиер, носейки поднос с две големи чаши кафе, мляко и захар.
- Ще бъда в кухнята, ако ви потрябвам - измърмори той по-скоро заради брат си, отколкото заради мен.
- Благодаря, Хавиер. - Айвс ми подаде чаша и после млякото. Налях си, докато кафето
придоби цвят на карамел, и после си сложих малко захар. Щом енергийните ми нива бяха
ниски, трябваше бързо да ги повиша, за да запазя разсъдъка си. - Фей, искам да знам защо избра мен и вчера, и днес. Може да е важно.
- Нали ти се извиних? Ти беше само задача, нищо лично.
- Каква задача?
Щеше ли да ми навреди, ако обяснях как беше уредено? Не, и ако не споменавах имена.
- Показаха ми твоя снимка и ми казаха да взема ценностите ти. Предполагам, че някой е
искал твоя айпад от следващото поколение.
Той присви очи и предпазливостта му изчезна. Сега вече се държеше изцяло делово.
- Откъде знаеш, че е такъв? Айпадът изглеждаше същия като обичайния модел.
- Чух те да го казваш на Джоу сутринта. Ако е било тайна, не трябваше да си отваряш устата на публично място.
- Не е тайна - поне вече не е, когато от айпада остана само една интересна модернистична скулптура на измъчена технология „Апъл". - Той посочи сиво парче метал, което загрозяваше шкафа от светло дърво. Опа.
- Бих казала, че ще ти го платя, но не мога. Нямам толкова много пари. - По-скоро нямах
никакви пари, ако не оберях някого.
- Може да ми платиш, като отговориш на въпросите ми.
Отпих глътка кафе, обмисляйки възможностите си за избор.
- Трябва ли да го правим сега? Уморена съм и не обичам да говоря за себе си.
- Никога нямаше да се досетя - иронично се усмихна той. О, Боже, колко беше красив - лице като на ядосан ангел, Свети Михаил, който убива змея, лъскава черна коса и очи, блестящи от интелигентност и любопитство. Очилата без рамки засилваха правилната представа, че Айвс е момче, което не трябва да бъде подценявано.
- Съжалявам. - Обземаше ме изтощение. Прозях се и се опитах да пресметна с колко време разполагам. Братът на име Виктор щеше да се върне в шест. Можех да поспя два часа, да дам няколко неясни отговора и да се измъкна, преди той да дойде. Дарбата ми щеше да бъде по-силна, ако не бях капнала от умора, и трябваше да взема ключа и да избягам. - Имаш ли нещо против, ако полегна за малко? Пак може да ми задаваш въпроси. - А аз ще ги проспя.
- Моля, заповядай. - Айвс изглеждаше доволен да продължи разпита в по-отпусната
атмосфера.
Вероятно се надяваше, че така ще получи повече отговори. Оставих кафето си на подноса и вдигнах крака на дивана.
Айвс сложи възглавница на коленете си.
- Така ще ти бъде по-удобно - каза той и потупа възглавницата.
Това ми се видя приятно. Махнах очилата си и се извъртях, за да сложа главата си на
възглавницата.
- Питай.
Айвс се засмя и възглавницата се разтресе под лицето ми.
- Не беше необходимо да ми го казваш. Ще го приема като покана да бъда по-съобразителен. Три пожара за два дни. Ти си ад за самоконтрола ми. - Той не ме попита нищо, само ме остави да лежа там, сложил ръка върху косата ми. Айвс измъкна няколко кичура изпод шала ми. Писна ми да ме дърпа за косата и махнах шала. - Така по-добре ли е? - Той прокара пръсти през неравните ми къдрици.
- Хмм.
- Знаеш ли, че косата ти е много мека?
Това прозвуча приятно.
- Но трябва да дадеш под съд фризьорката си.
Усмихнах се.
- Ще и го кажа, когато се събудя.

Джос Стърлинг - ФениксWhere stories live. Discover now