Джос Стърлинг - Феникс

Единайста глава

Стояхме така няколко минути, ръцете му увити около мен, притиснали ме до него, а
пръстите му вплетени в косата ми и галейки врата ми. Напрежението, насъбрало се в мен,
започна да отслабва. Не можех да отрека думите му, защото и аз чувствах същото. С него вече не бях отчаяна и самотна. Твърде често преживявах живота като сърдечноболен пациент, който е претърпял операция и е останал с болезнена дупка в гърдите. В
обятията на Айвс усещах, че тази празнота е запълнена и че съм обичана и цяла. Как бих могла да си помисля да се откажа от това, ако съществуваше и най-малката вероятност, че имаме бъдеще заедно?
- Сега по-добре ли се чувстваш? - попита той, разчитайки вярно езика на тялото ми.
- Да, много по-добре.
Прокарах пръсти по гърдите му.
- Изпратиха ме при теб. Аз съм стръв.
Той не се дръпна.
- Продължавай.
Мисловният вирус на Пророка ми попречи да кажа какво знам за Мрежата на савантите и заплахата за мен.
- Водачът ни иска да говори с теб. Той ще бъде в „Тейт Модърн". - Посочих подобната на
фабрика сграда в южния край на моста. - Няма да бъде сам.
- Защо иска да ме види?
- Не мога да ти кажа.
- Не можеш или не искаш?
Айвс беше проницателен.
- Не мога.
- Какво ще стане, ако ми кажеш?
Можех ли да му кажа това? Пророка не ми беше заповядал да мълча за способностите му. И през ум не му беше минало, че искам да споделя това с Айвс.
- Ще ме заболи. Много.
Айвс ме целуна по косата.
- Добре, разбирам. Срещали сме хора като него - онези, които правят извратени, изчанчени неща на мозъка като някакъв компютърен вирус. Не искам да те боли. Колко време имаме?
- Около час. Галерията отваря в десет.
- Закусвала ли си?
Предстоеше ни среща с Пророка, а Айвс мислеше за закуска?
- Ами... не. Но не трябва ли да измислим някакъв план?
- Може да планираме, докато ядем. - Той отстъпи крачка назад, но не пусна ръката ми и ме задърпа към южния край на моста. - Хайде.
- Какво? - Запрепъвах се след него, без да знам дали да плача, или да се смея.
- Сродната ми душа ще бъде само с мен за един час и смятам да се възползвам максимално от това.
Намерихме малко кафене на крайбрежната улица и седнахме край една от металните маси. Чадърите в червено и бяло плющяха на лекия ветрец и се диплеха като знаменца на тържество. На уличната лампа беше кацнал гларус - господар на всичко, което наблюдаваше с черните си като въглени очи.
- Какво искаш? - Айвс разгърна ламинираното меню. - Кафе, кафе и пак кафе. Чай, чай и още един вид чай. Кифлички. О, трябва да хапнеш кифлички, това е типично английско. -
Изражението му доволно като на човек, който открива злато.
Усмихнах се, опитвайки се да овладея хаотичните си мисли, въпреки цялото това говорене за кифлички.
- Добре, ще си взема чай и кифла със стафиди.
Айвс ми намигна.
- Аз също. В момента изживявам една от мечтите си. - Той остави менюто на масата и го
затисна със захарницата.
- Мечтаеш за кифли със стафиди? - подразних го.
Айвс хвана ръката ми и целуна кокалчетата на пръстите ми.
- Не, мечтая сродната ми душа да бъде само с мен, някъде на слънчева светлина. Не знаех, че това ще се случи в Лондон, но нямам нищо против.
- Е, душко, какво да бъде? - Стресна ни по майчински добродушна сервитьорка, която неочаквано връхлетя върху нас с умения на нинджа.
Айвс пусна ръката ми и бързо каза поръчката.
- Искате ли сладко? - попита тя. - Или сте достатъчно сладки?
Айвс и се усмихна глуповато и отговори, че искаме сладко. Видя ми се симпатично как
обожанието на жените от всички възрасти го смущава толкова лесно.
- Американците определено ми харесват - обърна се сервитьорката към мен. - Винаги са
учтиви.
Когато тя се отдалечи, аз докоснах лицето на Айвс.
- Изчерви се. Какво има между теб и по-възрастните жени? Всичките флиртуват с теб.
Той потупа с ръката ми по кожата си.
- Така ли? Не съм забелязал. Интересува ме само едно момиче, което искам да флиртува с
мен.
Засмях се.
- Добър отговор.
- Радвам се, че не съм загубил способностите си. - Айвс погледна часовника си. - Добре, Фей,имаш един час да ми разкажеш всичко за себе си.
Дръпнах ръката си, засрамена от мизерния си живот.
- Какво например?
- Знам, че има много неща, които не можеш да ми кажеш, но не знам почти нищо за теб.
Сигурно можеш да споделиш нещо за себе си. Вегетарианка си. Защо? Обичаш да четеш. Имаш ли любим писател? Какво те кара да се смееш? А да плачеш? Кои епизоди на „Междузвездни войни" предпочиташ - новите или старите? Каква музика слушаш?
Вдигнах ръка, изпитвайки облекчение, че никой от тези въпроси не е свързан със същината на положението ми.
- Добре, добре, схванах
посланието. Ами... не одобрявам убийството на животни и затова не ги ям. И това ме разплаква.
Той кимна.
- Разбирам.
- Харесвам всякакви писатели. Никой никога не ми е казвал какво да чета, затова
предполагам, че списъкът ми е малко странен. Грабвам каквато книга ми попадне от лавиците в библиотеката.
- И какво грабна теб?
- Айзък Азимов и Джейн Остин. Айвс почука с показалец по брадичката си. Очите му заискряха.
- Интересно. „Гордост и предразсъдъци" в космоса - има потенциал.
Спряхме да говорим, защото сервитьорката дойде с поръчката ни. Когато тя замина, ние
продължихме.
- Уила Кейтър, Агата Кристи, Джордж Елиът. Толкова са много, че ще ми отнеме цял час да
ги изброя.
- Нямам нищо против. - Той разряза на две кифлата и я намаза с конфитюра от ягоди от
малкото бурканче, което донесе сервитьорката. - Яж.
Послушно отхапах залък от половината кифла, която ми подаде Айвс.
- Знаеш ли, ще ми достави голямо удоволствие да те храня. Хавиер мисли, че не се храниш
редовно. - Той отхапа от същото място, където бях отхапала аз, без да откъсва очи от мен. Видя ми се много мило, че флиртува с мен. Никой не го беше правил досега.
Смених темата, защото не ми хареса напомнянето откъде идвам.
- Не съм ги гледала.
- Изгуби ме.
- „Междузвездни войни". Не са ги давали в кината, в които съм имала възможност да се
вмъкна без билет.
Айвс завъртя очи с престорен ужас.
- О, това е нещо, което бързо ще оправим - пуканки и киновечер. - Той изведнъж се смути. - Не че съм почитател на „Междузвездни войни".
Изкикотих се.
- Не ти вярвам. Бас ловя, че ходиш издокаран като някой герой от филма на онези специални събирания.
- По-добре да скрия светлинния си меч, преди да дойдеш в дома ми, иначе доверието в мен ще бъде разрушено.
- Късно е. Разобличен си. Какъв беше последният ти въпрос?
- Музика.
- А, да. Не знам. Нямам на какво да слушам музика.
Айвс остави чашата с чая си.
- Не си ли... се сдобила с МП3 плейър или айпод?
- Не задържам нещата, които крада, освен по някоя дреха от време на време. Не ни е
разрешено.
Той докосна ръката ми - жест, с който да покаже, че разбира, но едва ли беше така. Щеше ли господин Почтен да разбере, че ми харесва, че съм добър крадец?
- Но чувам разни неща в магазините. Не съм съвсем невежа по отношение на музиката -
добавих аз с престорена ведрост. - А ти?
Айвс разбърка чая си.
- Моят ненаучен подход за „Междузвездни войни" е, че новите филми са най-хубавите,
защото харесвам специалните ефекти. Актьорското майсторство не ме интересува. Така и не можах да възприема прическата на принцеса Лея и подобните на мечета същества в първите три филма, макар да признавам, че Харисън Форд е як. - Айвс изброяваше отговорите, като размахваше чаената лъжичка. - Ям месо,но с удоволствие бих се опитал да стана вегетарианец заради теб, пък и това ще бъде по-добре за околната среда. Чета предимно научна литература. Любимият ми роман е „Името ми е Ашер Лев" от Хаим Поток.
- Брей, много си учен. - Зарадвах се, че не съм признала за слабостта си към популярната
романтична литература.
Той се засмя.
- Страхотна история. Много дълбока. Но харесвам и хубавите криминални романи и
научната фантастика. А от музиката харесвам главно класическата, но и много други стилове.
- Кои?
- Например R'n'B, песни като „Милиардер" - страхотен текст, много смешен. - Айвс изпя
първите няколко реда с дрезгав глас.
Усмихнах се.
- Ти, милиардер?
- Не го разбирай буквално. Но, хей, не мислиш ли, че от мен може да стане много добър певец?
- Съжалявам, че трябва да ти кажа. Имаш външността, но нямаш глас. - Потупах го
утешително по ръката.
- Разби на пух и прах мечтата ми да стана звезда. Ще се задоволя да бъда скромен учен,
еколог.
Изкикотих се.
- Светът на онази гео не знам си каква наука ще бъде много по-богата, като има теб.
- И всички други ще въздъхнат облекчено.
- Ти го каза.
Засмяхме се заедно. Не можех да повярвам, че прекарваме един час обикновен живот и че Айвс е успял да го направи прекрасен. Забравих за опасностите, надвиснали над нас,
наслаждавайки се на компанията му, без мисли за вчера или утре, които да развалят момента.
- Ами семейството ти? - попитах и отпих от чая си.
- Скоро ще се запознаеш с тях, обещавам. - Той направи гримаса, когато отпи от чая си. - Трябва да призная, че е силничък дори за мен.
- Трябваше да си поръчаш кафе.
- Но щом съм в Лондон...
- В днешно време лондончани пият и кафе. Всички ни недей вини, „Роузи Лий" си пийни.
Айвс се засмя гръмогласно.
- Какви ги говориш? - Говоря като кореняк лондончанин, от източната част на града, в
жаргон в рими.
Той обви в шепа врата ми и прокара палец по носа ми.
- С нетърпение очаквам да ме научиш на всичко за тях. В Колорадо нямаме „Роузи Лий".
Изчервих се, защото се уплаших, че съм се показала като глупачка.
- Не, не си. Остроумна си.
Намръщих се.
- Престани да четеш мислите в главата ми.
- Не е необходимо. Беше изписано на лицето ти. - Айвс изяде последния залък от едната
кифла и се залови да маже с масло втора. - Семейството ми. Имам шестима братя, както ти
казах. Ти познаваш номер две и номер пет.
- Харесва ли ви да ви наричат с числа?
Той вдигна глава, заинтригуван, че му правя забележка за това.
- Не. Всъщност го мразим, но така се обяснява по-лесно. Мисля, че всеки от нас иска да бъде такъв, какъвто е, не сравняван с другия. Това е естествено за големи семейства като моето.
- Разбирам. За мен ти никога няма да бъдеш нищо друго освен Айвс, не номер шест.
- Хубаво е да го знам. Знаех си, че има причина да те харесвам. - И двамата се усмихнахме. - Най- големият е Трейс. Той е ченге в Денвър и има дарбата да усеща историята на предметите,когато ги докосне. Трейс е страхотен следотърсач и никога не лъже, за разлика от някои други мои братя. Уриел най-много прилича на мен, защото обича ученето. Тих и замислен в сравнение с останалите. Той прави докторска дисертация по криминалистика и може да се свързва с миналото и да вижда картини оттогава. Не се сдържах и изсумтях иронично.
- За миналото разбирам, но може ли някой наистина да вижда бъдещето? Онези, които
познавам, са измамници, дори в света на савантите, не повече от гадатели цигани в каравана на панаир.
Айвс пак ми предложи да отхапя от кифлата.
- Но не познаваш майка ми и най- малкия ми брат Зед. И двамата виждат картини от онова, което предстои. Освен това имат свръхестествената дарба да разбират какво мислиш. - Той ми намига.
- Ти също.
- Малко. Не съм като тях. По- добър съм с енергията. - Айвс щракна с пръсти и на дланта му се появи пламъче.
Плеснах го с ръка, за да го угася, преди някой да забележи. Айвс хвана пръстите ми и ме
дръпна по-близо до него.
- Уил умее да долавя опасностите, като баща ми. Той е спокоен и сговорчив, но е чудесно да го имаш на твоя страна, когато се стигне до сбиване.
Долових обич в гласа му и предположих, че Айвс има слабост към този свой голям брат.
- Късметлия си, че имаш толкова много братя, които обичаш.
- Да. - Той разсеяно погали ръката ми. - Обичам ги всичките, въпреки че Зед и Хавиер могат да бъдат много досадни.
Почувствах, че Айвс не го мисли сериозно. Очевидно беше много привързан към тях.
- Те, изглежда, мислят, че не съм достатъчно мъжкар само защото предпочитам науката пред спорта и разговорите с момичета за книги и разни идеи. А аз мисля, че те са кретени и затова се спогаждаме прекрасно.
- Но бихте направили всичко един за друг.
- Иска ли питане. - Айвс повика сервитьорката, за да плати сметката.
- При мен не е така.
- Ти не си имала семейство много отдавна, Фей. От онова, което ми каза, ти си нямаш
никого. - Изражението му стана решително. - Но това се промени вчера. Сега имаш голямо
семейство от досадни братя, които да се грижат за теб, и една сестра, Скай, сродната душа на брат ми. И само почакай мама да научи, че си нямаш майка. Тя винаги е искала дъщеря и мисля,че ти идеално ще паснеш на това описание. Преди да се усетиш, ще те води да пазарувате и да правите разни момичешки неща.
Усмихнах се тъжно.
- Звучи прекрасно.
- Ще бъде, ще видиш. - Айвс даде на сервитьорката джобчето със сметката заедно с банкнота от десет лири, пъхната вътре, и пак не изчака да му върне рестото. Този път не възразих.
Станахме от масата и аз го хванах под ръка. Тръгнахме бавно по широкия тротоар на
крайбрежната улица покрай Темза, като се дръпнахме встрани, за да направим път на един скейтбордист.
- Имаш ли силни щитове? - попитах. Стана ми лошо, когато се отправихме към „Тейт
Модърн".
- Разбира се. Когато живееш в семейство на саванти, които могат да четат мислите ти,
развиваш щитовете си два пъти по-бързо.
- Не позволявай нашият водач да проникне в съзнанието ти. Той го прави и си играе с ума ти. Не съм сигурна какво ми е внушил, но предполагам, че е взел предпазни мерки в случай, че някой от нас се обърне срещу него.
- Добре. Ще се погрижа той да не влезе в съзнанието ми. Мога да ти помогна и с твоя щит,
ако ми позволиш.
Айвс говореше твърде самоуверено и това не ми хареса. Запитах се дали той съзнава, че неговите интелектуални способности, които са му помогнали да стане отличник на класа, са безполезни, ако живееш в моя свят. Наблюдавах как едно водно такси бавно плава към Гринуич, разпенва водата и оставя бяла диря. Бученето на града заглушаваше повечето други звуци и едва чувах бръмченето на мотора на лодката.
- Как ще го направиш?
- Мога да взема енергия от околната среда и да ти я дам, за да подсилиш щита си.
- Така ли? Звучи гениално. Но защитата ми винаги е рухвала бързо, когато се изправя пред Пророка.
- Този път няма да стане така. От малък се уча да контролирам дарбата си, за да не взривявам неща, които ме ядосват, и затова съм много добър да устоявам на натиск.
- Освен когато си с мен.
- Е, да. Работя по въпроса. Дай ми малко време. Познавам те само от един ден.
Въздъхнах.
- На Пророка няма да му хареса, ако се съпротивлявам. Може би ще бъде най-добре да не
опитваш нищо днес, защото той ще намери начин да ме накаже, ако му се противопоставя публично. - Докоснах драскотината на ръката си, припомняйки си вчерашната демонстрация на сила.
Движението ми привлече вниманието на Айвс към раната ми.
- Той ли го направи?
Повдигнах рамене.
- Не директно. Не излъгах, когато казах, че нашият водач няма проблем да ни нарани, за да ни накара да се подчиним.
Айвс се пребори с гнева си и го потуши, като си пое дълбоко дъх.
- Добре. Няма да бързаме. Когато дойдат останалите от семейството ми, ще имаме
подкрепления, за да ти помогнем да се съпротивляваш. Днес само ще видим какво иска да ми каже Пророка.
- Няма да ти хареса.
Той ме завъртя така, че гърбът ми да е до стената на крайбрежната улица и подпря брадичка на главата ми.
- Сигурно.
- Значи отиваме, изслушваш какво има да ти каже Пророка и си тръгваш. - Говорех,
притиснала лице в гърдите му. Не исках да се отмествам, за да си поема дъх.
- Да, само че с една малка поправка - двамата си тръгваме.
- Той няма да позволи.
- Ще видим.
Страхувах се за него, моята симпатична, интелектуална сродна душа. Айвс не знаеше пред какво ще се изправи и аз трябваше да го предупредя да не подценява враговете си. Имах чувството, че водя моя красив леопард право към дулата на пушките на ловците.
- Виж, ако е въпрос на избор дали да си тръгнеш без мен, или да се бориш, моля те, тръгни си. Аз ще се оправя някак.
Айвс изглеждаше обиден, че аз не мисля, че той може да се изправи сам срещу тях.
- Фей, не се опитвай да заставаш между мен и опасността. Няма да го позволя.
- И какво ще направиш? Ще се удряш в гърдите като пещерен човек и ще размахваш тояга
срещу всеки, който ме заплашва? Аз не съм безпомощна малка женичка, която трябва да защитаваш.
Чертите на лицето му се втвърдиха.
- Точно това си - моята малка женичка - и аз няма да ти позволя да се жертваш заради мен.
- Същото важи и за теб, партньоре, само че трябва да заменя „Малка женичка" с „голям
мъжага". - Бяхме смешни и дълбоко в душата си подозирах, че и двамата го знаем. Дадох си минута, за да се успокоя. - Добре, добре, разбирам откъде идваш, защото това е същото място и за мен. Нека само да се споразумеем да не рискуваме един за друг, а да си споделим товара.
- Аз имам по-широки рамене от теб.
- И по-дебела глава. Престани да се перчиш, че си голям мъжага и разсъждавай трезво.
Можем да отидем там само ако сме единни и се разберем как да действаме.
Айвс укорително почука по носа ми.
- Баща ми е индианец, знаеш ли? Мога да накарам ченгетата да те арестуват, че поддържаш расови стереотипи с твоето „голям мъжага".

Опа.
- Не исках да обидя никого от вас.
- Не съм се обидил. Но трябва да ме оставиш аз да водя шоуто. Ако и двамата се опитаме да командваме, накрая ще се препъваме един в друг в кръстосания огън.
Това не ми харесваше, но виждах някаква логика в предложението му. Често ме сковаваше страх, когато трябваше да се разправям с Пророка. Може би в този случай той щеше да бъде много по-обективен.
- Добре, ще те оставя да водиш, но само ако обещаеш, че няма да направиш някоя глупост и да се изложиш на опасност. Отиваме, чуваме каква е сделката и после се опитваме да си
тръгнем заедно.
Айвс ме прегърна.
- Да, това е планът. Няма да притискам Пророка за последното, за да не пострадаме, но искам да знаеш, че основната ми цел ще бъде да те взема със себе си. Не се бъркай и ме остави аз да преговарям. Знам какви отстъпки съм готов да направя, за да те измъкна.
Затворих очи за миг.
- Имам лошо предчувствие.
Той целуна клепачите ми един по един.
- Довери ми се, Фей. Всичко ще бъде наред.
- Братята ти не са някъде наблизо, нали? Като подкрепления?
Айвс поклати глава.
- Обещах, че ще дойда сам. Дори не им казах къде отивам.
Жалко. Донякъде ми се искаше Айвс да не беше токова почтен.
- Добре, да го направим. Аз трябваше да се погрижа да дойдеш сам, затова може би е по-добре, че те не знаят какво сме намислили.
- Единствените, които може би знаят, са мама и Зед, но в момента те пътуват за Лондон. -
Той се усмихна накриво. - Ако видят бъдещето, ще имам големи неприятности, когато
самолетът им кацне.
Притиснах се до него.
- Не се тревожи. Аз ще те пазя от тях.
- Виж, това ти го позволявам.