Джос Стърлинг - Феникс

Двайсет и втора глава

Свестих се в болнично легло. Още бях зашеметена и ми се стори, че кракът ми е като диня - пулсираща и подута.
- Чувствам се ужасно - промълвих, без да знам на кого.
- Не изглеждаш ужасно, а прекрасно.
Отворих очи и видях, че Айвс седи до леглото и държи ръката ми. През прозореца зад него струеше слънчева светлина, на която белите чаршафи на леглото блестяха. Чувах бученето на уличното движение навън и гласове в коридора, но в стаята ми беше тихо. Навсякъде се рееха разноцветни балони. Празничното настроение на семейство Бенедикт, по повод оцеляването ми,успя да завладее болничната стая.
- Защо ли не ти вярвам?
- А трябва, защото е истина. Ти си жива и моят глупав огън не стигна до теб и това е чудесно.
- Много лесно се задоволяваш. - Прокарах език по пресъхналите си устни. Айвс взе чаша със сламка и я доближи до лицето ми,за да пия. Огледах тялото си и видях, че на лявата ми ръка има игла на система за интравенозна терапия, а на дясното ми бедро - дебела превръзка.
- Куршумът?
- Извадиха го. Би трябвало да се възстановиш бързо. Хавиер обеща да помогне да ти остане по-малък белег, но се опасявам, че все пак ще остане завинаги. - Той се намръщи и наведе глава.
- Извинявай за огъня, Фей. За втори път го правя. - Милият Айвс. Той изглеждаше искрено
разтревожен, че ще обвиня него.
- Престани. Не можеш да се чувстваш виновен, че си направил нещо, което си мислел, че ще успее. Братята ми са откачени. Не можеш да предвидиш как ще реагират.
Той стисна ръката ми.
- Аз... имам лоша новина за тях.
Сърцето ми трепна.
- Каква лоша новина?
- Мислим, че не са могли да излязат от сградата. Пожарникарите намериха два трупа на
стълбището.
- Аха.
- Искат да изследват твоята ДНК, защото... ами, не могат да разпознаят овъглените тела и
тъй като ти си най-близката им роднина и сътрудничиш на властите, Виктор пита дали...
- Разбира се. - Преглътнах. Не бях сигурна какво чувствам. Еднорог и Дракон ме бяха
оставили да умра, но аз не можех да се радвам, че те бяха станали жертви на пожара. Никой не заслужаваше да свърши по този начин. - Кажи му, че ще дам кръв. - Не исках да мисля за това, а и не знаех много неща. - По-добре ми разкажи останалото.
Айвс пусна ръката ми и погали лицето ми.
- Престъпните босове са арестувани. Повечето очакват депортиране, тъй като престъпленията им са извършени в чужбина, но Пророка е обвинен в многобройни кражби и убийство. Затворих очи.
- Това е хубаво. Но как...
- Програмата, която записах на флашката. Там имаше и нещо допълнително, което да пренесе ключови файлове до заинтересуваните страни. Веднага щом направиха глупостта да копират информацията в компютрите си, въпреки изричните ми указания, електронният ми разузнавач е потърсил избраните термини. Правораздавателните агенции в целия свят изведнъж започнаха да получават уличаваща информация за нелегални доставки и много други неща. Пророка се беше похвалил в интернет за изчезването на някой си Мич Банистър. Ти познаваше ли го?
Спомних си, че Тони ми разказа, че на Мич е било заповядано да се самоубие.
- Да. Мисля, че е заровен в гората в Епинг.
- Това е само единият от труповете, които ще бъдат ексхумирани. Има и други през годините. И сега знаем истинското име на Пророка. Искаш ли да ти го кажа?
Кимнах.
- Кевин Смит. Адски скучно.
Нищо чудно, че си е измислил ново име.Малко ми олекна, когато научих, че Пророка е обикновен човек като всички останали, все едно погледнах под леглото и видях, че там няма чудовище. Но следите от господството му все още оставаха в капаните, които той беше поставил в съзнанието ми.
- Как ни намери семейството ти и двата пъти - в клуба и в Общността?
- Не им казах, не се тревожи. Спомняш ли си, че споменах, че разчитам на тях да си свършат работата?
- Да.
- Както се надявах, Зед е проникнал в бъдещето и ни е видял в клуба - или поне теб. Той
обикновено не вижда мен, защото семейната връзка пречи на усещането му за бъдещето. За щастие, те предположили, че съм с теб. Не знаели защо сме там, но това било достатъчно за Виктор да организира операция. Американските и британските правораздавателни агенции наблюдавали групировката от известно време, затова било само въпрос да осъществят планираната акция с упойващите стрели и другите неща. Най-големият проблем бил да намерят музиканти за толкова кратко време. Не можели да изложат на риск истински изпълнители в тази взривоопасна ситуация и затова семейството ми и неколцина приятели се нагърбили с тази задача.
- Бяха изумителни. Никой не се усъмни в тях. Свиреха абсолютно професионално. Майка ти и Скай бяха невероятни.
Айвс се усмихна.
- Да, бяха много добри. Разбира си, татко и Зед стигнаха до истеричен припадък, докато им позволят да застанат на предната линия, но всичко мина идеално.
- Семейството ти знае ли, че не си ги предал?
Айвс повдигна рамене.
- Те никога не биха се усъмнили в мен.
- Но аз се усъмних. - Не ми беше приятно да го призная.
- Престани, Фей. Успокой се. Ти скочи от покрива заради мен. Може да се каже, че ми имаш доверие за важните неща. - Той вдигна крака и ги сложи в края на леглото. - Нарочно те държах в неведение, за да не обвинят теб. Не исках Пророка да изкопчи тайната от теб, като проникне в съзнанието ти.
Не бях съвсем невинна. Все още не му бях казала за опита си да открадна флашката от него, докато бяхме на Лондонското око. Въпреки това се почувствах глупаво, че не се бях досетила какво е намислил Айвс, но после щях да се безпокоя за това. Имаше още неща, които исках да знам.
- Ами Общността? Как семейството ти пристигна навреме, щом не си им казал къде да
отидат?
- Файловете свършиха тази работа вместо мен. Когато получих съобщението ти, аз се качих на първото такси, което намерих, и оставих другите да тънат в неведение. Виктор знаеше къде е действал напоследък Пророка и предположил, че братята ти ще се върнат, за да вземат плячката. Той има добри инстинкти да предугажда мислите на лошите.
Умълчах се, размишлявайки върху онова, което ми беше казал Айвс. Никоя от забраните на Пророка не беше нарушена и не трябваше да правя нищо, което можеше да ни навлече наказания. Бяхме извадили невероятен късмет. Бяхме заобиколили капаните, поставени в съзнанието ми от Пророка, като скиори на олимпийски слалом, докосвайки флагчетата, но без да ги събаряме.
- Уморена ли си? - Айвс протегна ръка и приглади косата от лицето ми.
- Не, само... трудно ми е да повярвам, че всичко свърши. Наистина свърши, нали?
- Почти. - Очите му заискряха пакостливо. - Имам подарък за теб - и въпрос, но мисля, че
трябва да почакаме, докато се почувстваш по- силна.
Изпъшках.
- Не можеш да ме изкушиш с подарък и после да го скриеш.
Айвс се засмя - прекрасен, звънлив звук.
- Права си. Заповядай. - Той пусна върху стомаха ми малка червена книжка.
Прелистих страниците.
- Паспортът ми!
- Сега съществуваш официално.
- Откъде взе снимката? - Имаше моя фотография, както изглеждах в клуба, включително
огърлицата с маргаритките.
- В клуба беше пълно с камери. Взех един кадър с теб, на който си сериозна, приложих малко магия с Фотошопа и готово. Британците с удоволствие ускориха нещата, защото сега сме им любимци.
Погледнах през прозореца. За да направи всичко това, на Айвс сигурно му беше трябвало много време.
- Кой ден сме?
- Ти спа вчера почти през целия ден - в операционната зала и след това. Дойде в съзнание два пъти, но се съмнявам дали си спомняш.
Толкова дълго? Братята ми бяха мъртви почти от два дни и пепелта от пожара беше
изстинала. Всички други ли се бяха измъкнали? Знаех отговора и без да питам. Да, Айвс би признал, ако бе имало и други жертви. Бяха загинали само онези, които бяха имали глупостта да се върнат в горящата сграда. Но без Пророка, Дракон и Еднорог с Общността беше свършено.
Членовете се бяха разпръснали. Никога нямаше да се прегрупираме, ако, разбира се, съдебната система успееше да задържи манипулативен човек като Пророка. Това беше проблем на бъдещето. За момента бяхме свободни. Тони вероятно вече беше заложил огърлицата и бе започнал нов живот някъде далеч от властите. И на мен ми предстоеше ново начало.
- А какво искаше да ме питаш?
Айвс се наведе над възглавницата ми и ме целуна нежно.
- Това ще трябва да почака. Лекарите казаха да си почиваш, а аз трябва да съобщя на всички,че си се събудила и не си ни много ядосана за каскадата, която те накарахме да направиш.
- Не съм ви ядосана, но съм убедена, че всичките сте луди.
- Може би си права.
Не исках Айвс да си тръгва. Още не.
- Но може да си почина по- спокойно, ако ми зададеш въпроса си. Мразя да чакам.
- Добре, но не забравяй, че ти го поиска. - И после, за моя огромна изненада, Айвс падна на коляно до леглото ми. - Омъжи се за мен, Фей.
- Какво?
- Знам, че е твърде скоро и че никой от нас не е смятал да се жени, но ще влезеш в
Съединените щати по-лесно, ако си моя съпруга.
Притиснах ръце до гърдите си. Сърцето ми биеше като обезумяло.
- По дяволите, знаеш как да изненадаш едно момиче. - Изсмях се задавено. Мозъкът ми най-после започна да проумява какво ми беше казал току-що Айвс. - Искаш да се омъжа за теб, за да ми дадат виза?
Той ме стрелна с обиден поглед.
- Не! Това е странична облага, която само ускорява нещата. Искам да се оженя за теб, защото те обичам - само заради това.
- Но ние ще навършим 18 чак след две седмици. Как е възможно да се оженим преди това?
- Не искаш ли да се омъжиш за мен?
- Не става въпрос за теб. - По дяволите. Айвс изглеждаше наскърбен. - Просто не съм от
онези, които се омъжват.
Той скръсти ръце на гърдите си.
- Защо? Напълно законно е и ще реши куп проблеми, когато отидем в Съединените щати.
- О, Айвс. - Прехапах устни. Кого заблуждавах? Вече бяхме решили да бъдем заедно завинаги с действията си през последните няколко дни. Женитбата беше абсолютно логична и аз не бях толкова глупава, че да откажа на онзи, когото обичах повече от самия живот. Само че...
- Колко гимназистки са омъжени?
Айвс повдигна рамене.
- Не много, ако изобщо има такива. Но ти вече си единствена и неповторима, затова защо не?
- Той се наведе над мен. - Може да го крием като малка мръсна тайна, ако искаш. И двамата умеем да мълчим, когато се налага.
Това ми хареса - да ходя на училище със скандалното си минало, когато всъщност съм
станала почтена съпруга.
- Добре.
Айвс изглеждаше озадачен.
- Какво добре?
- Да, Айвс Бенедикт, ще се омъжа за теб.
Той подскочи радостно, легна до мен и допря нос до моя, като внимаваше да не докосне
раната ми.
- Феникс Кориган, това е най- щастливият ден в живота ми. - Устните му нежно се
притиснаха до моите, за да подпечатат споразумението.
Някой се прокашля зад нас.
- А не! Моля, престанете.
Надникнах иззад раменете на Айвс и видях цялото му семейство и Скай скупчени на прага. Думите бяха изречени от господин Бенедикт, който, обаче, не изглеждаше много ядосан, че ни е заварил в това положение.
Зед уви ръка около Скай.
- Видя ли? Казах ти, че тя ще се оправи бързо.
Хавиер дръпна Айвс от мен и ми даде звънеца за повикване на медицинския персонал.
- Това ще ти трябва, Фей, когато досадният ми малък брат отново те безпокои. Само натисни бутона и медицинските сестри ще дотърчат. Едната прилича на професионален борец, затова ще го смачка набързо.
Айвс заби юмрук в стомаха на Хавиер.
- Няма да я безпокоя. Ще се оженя за нея.
Карла изписка от радост, а Хавиер и Зед изпъшкаха.
- Сега никой няма да може да спре майка ни - отчаяно каза Виктор и се приближи до леглото ми. - Фей, много, много съжалявам за всичко, което ще изтърпиш в ръцете на нашата майка.
- Той се наведе и прошепна в ухото ми: - Тя има добри намерения.
Айвс осъзна тактическата му атака твърде късно.
- Само скромна церемония - утре. За да може Фей да дойда с нас, колкото е възможно по-
скоро.
- Но така Трейс, Уриел и Уил няма да имат време да дойдат! - изплака Карла и погледна Айвс така, сякаш току-що беше застрелял любимото и кученце.
- Фей няма да е готова за голямо събитие още известно време, мамо. - Айвс се опита да се
измъкне, но всички знаехме, че е безнадеждно. - Кажи на мама, Фей.
Ухилих се, отказвайки да ме въвлекат в обсъждането.
- Сигурна съм, че майка ти знае кое е най-доброто, Айвс.
Карла засия и ме погледна, а после размаха заканително пръст на сина си.
- Знаех си, че харесвам това момиче, Айвс. Ще се държиш добре с нея или ще отговаряш пред мен.
Не можах да сдържа прозявката си, въпреки че бях по-щастлива отвсякога. Борех се с умората и тъпата болка в крака. Майчинският радар на Карла работеше с пълни обороти и тя дотърча при мен за секунда.
- Вън, вън, всичките! - засуети се тя. - Феникс трябва да си почине, щом скоро ще става
булка. - Карла се обърна, сияейки, към мен. - И толкова млада! Аз бях на същите години, когато баща ви ме завлече пред олтара.
Сол изглеждаше малко смутен от спомена. Хавиер се засмя.
- Крадец на бебета - пошегува се той с баща си.
Карла целуна по устните съпруга си.
- Взаимно се откраднахме. А сега, всички вън оттук.
Семейство Бенедикт послушно се изнизаха от стаята. Айвс имаше такъв вид, сякаш
предпочиташе да остане, но майка му го хвана за лакътя, за да продължат „обсъждането" в коридора, далеч от ушите ми. Заспах усмихната.