Джос Стърлинг - Феникс

Тринайста глава

Пристигането на толкова много членове на семейството на Айвс наложи реорганизация на местата за спане. Господин и госпожа Бенедикт се настаниха в стаята на Виктор, на мен и Скай дадоха двойното легло на Айвс, а момчетата трябваше да си поделят голямото легло на Хавиер и диваните в дневната. По предложение на Айвс аз последвах Скай, за да си починем няколко часа. Напрежението от последните дни ми се беше отразило и за мен това беше по-малко травмиращо, отколкото да седя в кухнята и да участвам в разговора.
Ако Айвс се готвеше да каже истината, не исках да я чувам. Надявах се, че незнанието ще ме предпази да изпълня заповедта на Пророка.
Скай изрита обувките си и легна от дясната страна на леглото.
- Блаженство. Не можах да заспя през по-голямата част на полета. Всички бяхме твърде
развълнувани от новината на Айвс.
Застанах колебливо до другия край, чудейки се дали тя има нещо против, ако споделя
двойното легло с нея, или да спя на пода. Скай потупа матрака.
- Има достатъчно място. Защо не полегнеш?
Внимателно развързах връзките на обувките си, изхлузих ги и се опънах на леглото. Скай се усмихна.
- Айвс не каза много. Знаем, че сте се запознали на конференцията, но че ти имаш
неприятности и си се забъркала с група лоши саванти. Каза, че му трябва помощ, за да те
измъкне от страната. Сол и Виктор ще ти извадят паспорт. И Айвс мисли, че аз може би ще разбера повече за произхода ти, защото и аз съм англичанка.
Съмнявах се. Колко души имаха съмнително минало като мен? Скай не се разколеба от мълчанието ми.
- На колко години си, Фей? Трябва да си почти на осемнайсет, щом си сродната душа на
Айвс.
- Така ли?
- Рожденият му ден е на първи юли. Не знаеш ли?
Втренчих се в белия таван. Нямаше пукнатини като в стаята ми у дома.
- Рождените дати нямат голямо значение там, откъдето идвам. Спомням си, че мама се
суетеше около мен всяка година през лятото, но тя почина отдавна и не си спомням
подробности, нито датата.
- И аз не знам кога е рожденият ми ден. Родителите ми и аз избрахме деня на осиновяването ми, затова се изненадах, че вероятно съм по- малка, отколкото мислех.
Странната и забележка разпали интереса ми.
- Как се случи това?
- Рожденият ден на Зед е на пети август. Поради връзката между сродните души и моят
рожден ден трябва да е някъде тогава. - Тя се обърна на една страна, за да ме гледа. - Но запазих първи март като рождена дата, защото обичам да дразня Зед, че се среща с по-стара жена. А и родителите ми не биха разбрали, ако им кажа за връзката между сродните души и се опитам да променя датата.
- Те не знаят ли?
- Е, предполагам, че са усетили, че има нещо особено между Зед и мен, но не знам как да го обясня на хора, които не са саванти. Не се зарадвах много, когато Зед за пръв път ми разказа за савантите. - Усмивката и стана по-широка и аз разбрах, че в думите и се крие някаква история.
- И какво направи?
- Ударих го с пазарска чанта и му казах, че е кретен.
- Опа.
- А как се случи с теб и Айвс? Любов от пръв поглед?
- Не. Откраднах нещата му и той ги взриви.
Русите и вежди се повдигнаха от учудване.
- Боже мой! Звучи вълнуващо. И после?
Почувствах, че мога да и се доверя, без да я уплаша. Погледнах за миг калейдоскопа в
съзнанието и видях, че дарбата и позволява подобно прозрение в хората, макар че тя виждаше настроения, а не мисли. Скай наблюдаваше цветовете ми и виждаше, че лицето ми е обкръжено от бледорозово и сиво като първото поруменяване на изгрева на слънцето над хоризонта.
- Каква е лъжата?
Тя схвана бързо.
- Виждаш какво правя?
Кимнах.
- Напоследък не мога да се сдържа. Прекарвам много време със саванти и това включва
радара ми за чувства. Имаш ли нещо против?
Повдигнах рамене.
- Аз виждам мисловните схеми, затова предполагам, че би трябвало да съм последната, която има нещо против.
Скай прибра кичур от дългите си вълнисти коси от лицето си.
- Жълта.
- Моля?
- Лъжата е жълта. Ти виждаш ли, когато хората лъжат?
Замислих се.
- Не съм сигурна. Виждам как мислят, затова, ако лъжат съзнателно, те може да се издадат,ако в съзнанието им преминават противоречиви образи. Твоят подход е по-пряк.
- Това ли е дарбата ти?
- Не. Аз... мога да замразя мислите ти. Имаш чувството, че времето е спряло за няколко секунди.
Скай се замисли върху думите ми.
- Страхотно. Щом си с Айвс, може да откриеш, че умееш още неща. Истина е, че сродните
души се допълват взаимно. Аз намирам нови сили, когато работя със Зед. Телекинезата ми е много добра. Понякога го бия и това, естествено, му е много неприятно.
- Не съм опитвала телекинеза. Мислиш ли, че мога да правя други неща? В Общността... -
Млъкнах, разтревожена, че издавам твърде много информация за себе си.
Скай ме погледна спокойно.
- Продължавай. Мисли за мен като за приятелка. - Тя въздъхна, когато аз я погледнах
озадачено. - Това означава, че няма да кажа на никого, нито дори на Айвс.
Никога не бях имала истинска приятелка и щеше да бъде хубаво да имам - не че бях готова да приема предложението на Скай само след няколко минути разговор. Имах поведението и житейския опит на хлапе, израснало на улиците, и не можех да го направя лесно.
- Там, откъдето идвам, се съсредоточаваме да усъвършенстваме основната си дарба. Не
използваме много телепатия. Пророка...
- Кой е Пророка? - Тя нави на пръста си кичур от косата си.
- Нашият водач. Той използва телепатия, за да ни дава инструкции. Но не бих искала друг да влиза в главата ми. Смятам, че всички мислим така.
- Струва ми се, че и него не го искаш в главата си.
- Да, вярно е. - Опитах се да нормализирам дишането си. Само като говорех за Пророка
изпадах в паника.
Скай пусна кичура да се развие.
- Съзнаваш, че той злоупотребява с теб, нали? Ти имаш право на лична свобода. Да натрапва гласа си в главата ти е също толкова лошо, колкото да държи някого затворник
против волята му или да го бие.
Засмях се.
- Той прави и това.
Тя докосна ръката ми.
- Знам какво е.
- Откъде? - прошепнах. Скай беше съвършена - миниатюрно същество като фея, мила и
хубава, рееща се върху мехурче от любов над покварата на ежедневието. До нея аз се чувствах като грозно джудже, което води живот, ровейки в най- долните, кални и мръсни утайки на човечеството.
- Виж, не съм такава, за каквато ме мислиш. Била съм изоставена като малка на
бензиностанция след години на насилие - счупени кости, наранявания, какво ли не. Не можех да говоря много години и дори забравих името си.
- Какво? Как така?
- Истина е. Родителите ми ме спасиха първи, а после Зед довърши работата с помощта на
семейството си. Мислех, че животът ми е бил труден, но сега виждам, че съм извадила повече късмет от теб. Откога си сама?
Разбирането и отключи извор от чувства. Не се подчиних на заповедта на съзнанието си да не проявявам слабост и по лицето ми потекоха сълзи и покапаха по възглавницата.
- Струва ми се, че винаги съм била сама. Мама се рррропитваше, но беше под контрола на
Пророка. Не познавам друг живот, Скай. Тревожа се, че не съм подходяща за Айвс и че ще
объркам живота му. Аз съм отрова.
Тя разтърси раменете ми, укорявайки ме нежно.
- Глупости. Всичко ти е наред. Истинско чудо е, че все още те е грижа за други хора.
- Но Айвс...
- Не се тревожи за него. Той е силна личност и е напълно способен да се грижи за себе си,
въпреки онова, което говорят за него братята му. Не позволявай ученолюбивият му вид да те заблуди. В него гори огън.
Спомних си за сблъсъка в „Тейт Модърн".
- Мисля, че го видях.
- Довери му се. Айвс заслужава този шанс. Той ще оправи нещата. Може да разчиташ и на
останалите от семейството.
Исках да и вярвам, въпреки че не бях убедена. Усмихнах се и се сгуших на възглавницата.
- Той е прелестен, нали?
Скай се засмя.
- Всичките са такива, най-вече Зед, разбира се.
Не бях съгласна с последното. Категорично предпочитах моя лъскав леопард пред нейния тигър.
- Много е изтощително, ако си ревнива - добави тя.
Прехапах устни и се запитах как мога да искам да се засмея, след като толкова скоро бях
плакала. Чувствата ми непрекъснато се променяха.
- Айвс привлича по-възрастни жени. Всичките флиртуват с него.
Скай се изкикоти.
- О, Боже, не знаех. Няма да кажа на Зед. Той ще му се подиграва безмилостно. Как се държи Айвс в такива моменти?
- Смущава се. Много е сладък.
- Да, всичките ми приятели мислят, че той е... Вероятно няма да искаш да чуеш това. Но ми
казаха - късметлийките, които са излизали с него, че Айвс е съвършен джентълмен.
Не бях сигурна дали той се държи така с мен. Ядосвах го прекалено много, за да запази
спокойствие.
- И Зед ли привлича пуми - по- възрастни жени?
Скай се засмя.
- Не. Всичките минават на отсрещния тротоар на улицата, когато го видят, че идва. Той има страховито излъчване, когато не мисли. Всъщност това е забавно, защото способностите му не са смъртоносни като на Айвс.
- Трябва да се пазиш от тихите води.
- Да. - Тя се прозя. - Готова ли си да поспиш?
Кимнах. Бях по-спокойна.
- Добре.
- Събуди ме в четири, ако станеш преди мен. Обещах да се обадя на родителите си, за да им кажа, че сме пристигнали и всичко е наред.
Завиждах и, че има толкова много хора, които държат да знаят какво и се случва.
- Недей - промълви Скай, която проницателно се досещаше или може би разгадаваше
чувствата ми. - Ние държим на теб. Вече не си сама.
И Карла ми беше казала същото. Проблемът беше, че ми бе трудно да преодолея обучението във възпитанието си. Първият урок на новия ми живот щеше да бъде да приема, че може би има някакви истина в твърдението им, че държат на мен.