Джос Стърлинг - Феникс

Девета глава

За пръв път през живота си бях издокарана и щях да изляза някъде. Ако не бях толкова
разстроена заради Тони, преживяването може би щеше да ми достави удоволствие. Касия и аз имахме богат избор от тоалети, тъй като в апартамента на Пророка имаше стаи, пълни с дизайнерски дрехи, обувки и бижута, които не бяха използвани, защото компаньонките му обикновено носеха евтини имитации на истинските неща. Бях още по- озадачена от манталитета му да се обгражда с евтини боклуци, когато лесно можеше да си позволи повече.
Предполагах, че Пророка е скъперник, доволен да притежава, без да се наслаждава, характер, изпитващ влечение към мизерията на улицата, вместо да се стреми към шикозните части на града като Уест Енд, накъдето сега се бяхме отправили.
За вечерта беше наета дълга бяла лимузина. Шофьорът беше разумен и не сподели с нас
какво мисли, като взима от западнал жилищен квартал малката ни група, състояща се от
Пророка, Касия, Дракон, Еднорог и мен. Пророка беше облечен с обичайния си бял костюм, а Дракон и Еднорог - с черни смокинги. Касия беше намерила бяла рокля с мъниста за коктейли с подходящо на цвят болеро, на фона на което перлите и изпъкваха повече. Беше се престарала с козметиката и продуктите за коса и накрая бе заприличала на Мардж Симпсън [Героиня от американския анимационен ситком „Семейство Симпсън". - Бел. ред.]. На мен ми заповядаха да облека виолетова копринена рокля, скроена да подчертава слабата ми фигура. Беше достатъчно дълга, за да покрива охлузените ми колене, и с голи рамене, за да се вижда по-добре дългия низ от диаманти на врата ми. Касия изцъка неодобрително с език и сръчно оправи скапаната ми прическа с ножици, а после приглади с пръсти косата ми, за да се виждат обеците с формата на капки, комплект с огърлицата. Тя извади другите ми обеци и ги замени с дискретните капчици,
за да изглеждам по-класически. С чифт изящни сребристи сандали, аз се чувствах достойна за мястото си в лимузината.
Тесните улици на Ист Енд отстъпиха пред небостъргачите на Сити, огромни каньони, пълни с изпарения от уличното движение и работещи до късно банкери и акционери.
- С кого ще се срещнем тази вечер, сър? - попита Еднорог, като внимаваше да не го притиска твърде много с въпроси след пляскането по ръката по-рано.
- Със съюзници - онези от нас, с дарби, които се изправят срещу Мрежата на савантите. -
Пророка се беше разплул на задната седалка, където беше останало място само за Касия до него.
Той се вгледа в мен, докато седях срещу тях. - Изглеждаш много елегантна, Феникс. Доволен съм.
Касия се напери от загатнатата похвала за уменията и.
- Направих всичко възможно с нея.
- Благодаря - отвърнах задавено.
- Идваш на срещата, но не искам да говориш освен ако не те попитат нещо. - Пророка се
закашля хриптейки. - Ясно ли е?
- Да, сър. - Прокарах пръсти по гладкия плат на роклята си, възхищавайки се на мекотата. Не бях докосвала такова нещо.
Пророка се усмихна.
- Виждам, че обичаш малките удоволствия в живота. Ако правиш каквото ти казвам, мога да ти обещая много повече такива неща за в бъдеще.
Той ме бъркаше с някого. Може и да харесвах хубавите неща, но Пророка не можеше да ме купи толкова лесно. Бих носила платнен чувал и бих си посипала косите с пепел, ако това означаваше да избягам от него.
- Благодаря, сър.
Пророка потупа корема си с тлъстите си пръсти.
- Може би тази вечер трябва да ме наричаш „татко". Така ще създадеш правилното
впечатление.
Предпочитах да вляза във вана с живи змии. Еднорог и Дракон не се сдържаха и се спогледаха разтревожено от тази отстъпка.
- Само Феникс - предупреди ги Пророка. - Една дъщеря може да си позволи такива волности. Синовете ми ще продължат да се държат със страх и уважение към мен. Няма да се срамя пред хората.
С кого щяхме да се срещаме, че дори Пророка изпитваше страхопочитание към тях? Не го бях виждала да се съмнява в облика си досега, но от друга страна, не го бях виждала и извън Общността. За него това вероятно беше среща на дребни деспоти в границите на Общото събрание на Организацията на обединените нации, всичките строени, за да измерят кой е най- големият нарушител на човешките права.
Лимузината спря пред „Уолдорф" и униформен портиер изтича да отвори вратата. Дракон слезе пръв, за да огледа обстановката, а сетне помогна на Пророка да се измъкне от колата. Аз бях последна. Пригладих роклята си и тръгнах към елегантното предверие. Не можех да откъсна очи от красивия хотел. Харесаха ми редиците светли прозорци на величествената сграда, висока седем етажа, бдителният, чевръст персонал, който се грижеше за всяко желание на гостите още преди да са си го помислили. Тишината и шикът - пълна противоположност на мястото, откъдето бяхме започнали пътуването си. Лицето на портиера беше безизразно, когато се отдръпна, за да направи път на огромното туловище на Пророка, въпреки че съзрях проблясък на интерес в очите му, когато видя огърлицата ми. Диамантите бяха великолепни. Надявах се, че притежателката им няма да вечеря в Уест Енд днес.
- Какво мога да направя за Вас, сър? - попита дежурният портиер във фоайето.
- Имам резервация за ресторанта на името на господин Лондон - отривисто отвърна Пророка.
- Разбира се, сър. Останалите от компанията ви вече пристигнаха. - Портиерът ни поведе към ресторанта и ни предаде на оберкелнера. - Господин Лондон.
С елегантни движения оберкелнерът ни заведе до маса в частна трапезария в задната част на ресторанта. Минахме покрай посетители, седнали около маси с бели покривки, свещи, цветя и сребърни прибори.
Всичко излъчваше атмосфера на привилегированост. В ъгъла седяха мъж и жена, хванали се за ръце. Мъжът нежно галеше пръстите и. Нещо като тъга напълни със сълзи очите ми.
„Айвс."
„Фей, къде си?"
Свързах се с него, без да искам. Касия ме погледна стреснато. Леко поклатих глава и
блокирах връзката, която бях установила. Тя кимна в знак, че разбира, че съм поправила
грешката си. Влязохме в трапезарията и видях шестима души, седнали около масата. Телохранителите им стояха до стената зад тях. Всички станаха учтиво, за да стиснат ръката на Пророка.
- Господа, надявам се, че не съм закъснял. - Пророка се беше задъхал леко, след като бе
вървял от колата дотук - истински маратон за човек, който прекарва дните си излегнал се на диван.
Мъжът с червеникава коса начело на масата поклати глава.
- Не, господин Лондон, току-що си поръчахме питиета. Аз съм господин Ню Йорк.
Пророка се усмихна малко колебливо. Не се почувства удобно, когато разбра, че те са имали възможност да го обсъдят, преди да дойде.
- Приятно ми е най-после да се запознаем лично.
Другите измънкаха имената си, докато Пророка обикаляше и се ръкуваше с тях. Москва,
Пекин, Куала Лумпур, Сидни, Мексико Сити. Не бяха имена на хора, а на градове.
Пророка направи знак на Касия, Дракон и Еднорог да застанат при телохранителите и после ме представи.
- Дъщеря ми Феникс.
Господин Ню Йорк стисна ръката ми.
- Очарован съм.
Почувствах как дарбата му ме докосва като хладен бриз, докато се опитва да прецени силата ми. Изчистих съзнанието си от всички мисли, защото не знаех как действат способностите му. Да си водач на саванти изискваше известен контрол над умовете им, затова предположих, че всички в стаята притежават такива умения. Озадачен, но не и разочарован, той пусна ръката ми и изщрака с пръсти, за да повика сервитьора.
- Още един стол за госпожица Лондон, може би между баща и и мен.
Господин Ню Йорк явно се беше определил за водач на групата. Огледах лицата на
останалите присъстващи. Никой не възрази, но и не изглеждаха много доволни от подредбата.
Той реши да се пошегува със създалото се положение.
- Господа, извинявам се, че монополизирах най-красивата
гостенка на вечерта. Единственото ми оправдание е възхищението ми от красивите жени.
Двама сервитьори донесоха допълнителен стол и прибори. Настаних се и другите ме
изчакаха и седнаха след мен - старомодна галантност, която не ме заблуди, че изобщо им пука за присъствието ми сред тях. Те съзнаваха, че ги гледат непознати, и правеха всичко възможно да се държат учтиво.
Господин Ню Йорк направи знак на персонала да започне да взима поръчките ни. Втренчих се в дългия списък с предложения в менюто, без да мога да разбера заврънкулките на почерка. Тук разпокъсаното ми образование ми изневери. Опитът ми с ресторантите се ограничаваше само със заведенията за бързо хранене.
- Феникс. Хубаво име. - Господин Ню Йорк затвори менюто. Вече беше направил избора си.
- Благодаря, сър.
- Наричай ме Джим. - Той ми намигна. Погледът му се задържа върху диамантите на шията
ми. - Ти си любимката на татко, нали? Обзалагам се, че го въртиш на малкия си пръст.
Потреперих, съзнавайки, че Пророка слуша.
- Не, сър. Господин Лондон държи всички ни под строг контрол.
- А, това се среща рядко - послушна дъщеря. Може да дойдеш да дадеш уроци на моите
момичета, поне да внимават със сметките си в „Блумингдейлс". - Той се засмя на собствената си
шега. Сервитьорът се наведе над рамото му. - Яйца от пъдпъдъци и агнешка плешка.
- Отличен избор, сър - раболепно измънка сервитьорът. - Госпожице?
Думите танцуваха пред очите ми. Имаше толкова много непознати термини.
- Има ли вегетариански ястия? - прошепнах.
Сервитьорът поомекна и посочи къдраво изписано „В", под което бяха изброени
вегетарианските ястия. Понякога съм много тъпа.
- Вегетариански? Какви ги вършите, Лондон? Оставяте дъщеря си без протеини - упрекна го господин Ню Йорк. - Аз инвестирам в първокачествени говежди стада в Аржентина и ми е трудно да не приема като лична обида онези, които не ядат месо.
Пророка се намръщи.
- Дъщеря ми ще яде пастет от гъши дроб и бифтек „Ангъс".
Сервитьорът стоеше до мен и смело ми даваше време да сменя поръчката.
- Госпожице?
- Аз... Поръчвам си това, което той каза. - Впих нокти в дланите си, оставяйки следи с форма на полумесец.
- И как предпочитате говеждото? - вежливо попита сервитьорът.
- Леко недопечено - отговори вместо мен Пророка. - Щом ще караме дъщеря ми да яде месо, нека бъде приготвено по най-добрия начин, а не сухо като парче от стар кожен ботуш.
Сервитьорите се оттеглиха и в трапезарията не останаха външни хора на срещата ни.
- Е, господин Лондон, взехте ли информацията, която ни обещахте? - попита мъж, който
седеше малко по- нататък от нас, господин Сидни, ако си спомнях правилно.
Пророка отпи глътка газирана вода от голяма чаша.
- Не. Беше манипулирана. Електрониката избухна в пламъци, когато агентът ми я открадна.
Около масата премина вълна на разочарование.
- Разбирам. Предполагам, че щях да остана разочарован, ако нашите врагове се бяха
компрометирали толкова лесно. - Господин Ню Йорк, господин Москва и господин Пекин се спогледаха. Видях, че те не изпитват голямо уважение към домакина си. - Но кажете ни,
Лондон, защо сте дошли тогава? Мислех, че сте разбрали, че тази информация е цената на членството ви в нашата организация.
Пророка се облегна назад и столът изскърца от тежестта му.
- Защото имам по-добро предложение.
Преди някой да каже нещо, сервитьорите се върнаха с ордьоврите. Пред мен сложиха чиния със светлорозово кафяв пастет, от който като крила стърчаха две тънки като дантела бисквити със сирене. Не си направих труда да взема нож и вилица, защото пастетът очевидно беше от животински произход.
- Пастетът от гъши дроб е изумително ястие - разговорливо отбеляза господин Ню Йорк,
докато сервитьорите сновяха около нас и пълнеха с вино чашите на мъжете. - Хранят насила гъските, така че черният им дроб да придобие кадифена структура. - Доставяше му удоволствие да гледа как лицето ми леко позеленява, докато отмествам встрани чинията.
Сервитьорът връхлетя неочаквано.
- Госпожицата не харесва ли ордьовъра? Да ви донеса ли супа от аспержи?
- Глупости - измърмори Пророка. - Тя го обожава, нали, Феникс?
Взех си от салатата, преди той да ме принуди да хапна от пастета. Представих си гъските,които са умрели, за да осигурят пастета. Претърпял поражение, сервитьорът се оттегли от битката, отвеждайки със себе си останалите от персонала. Сигурно
им беше наредено да оставят господата на мира между необходимите задължения да донасят,отнасят и наливат. Грамадният телохранител най-близо до вратата застана пред нея, за да не позволява на никого да влезе.
- Господин Лондон, ще ни бъде много интересно да чуем какво мислите, че е по-добро от
информацията. - Господин Пекин, висок китаец с тясно лице и твърди като речни камъчета очи,подкани Пророка да продължи.
- Съдбата ни е поднесла подарък, начин да разгромим Мрежата на савантите отвътре. - Пророка набоде една мида с вилицата си, намаза с масло белия ръб и я потопи в соса.
- Продължавайте. - Господин Ню Йорк замислено разклати чашата си с вино с цвят на слама.
- Идентифицирах сродната душа на шестия син на семейство Бенедикт.
- Сродна душа? Рядко удоволствие. Това наистина ще бъде полезно. Къде е тя? - Очите на
американеца се стрелнаха към мен.
Пророка не отговори, само ме погледна, потвърждавайки
предположението му.
- Тя? Дъщеря ви? - Господин Ню Йорк започна да се кикоти. - Е, това е върхът!
- Иронията е превъзходна. - Господин Сидни вдигна чашата си за наздравица към мен.
- Както казах, ще предложа нещо по-добро и ето я нея. - Пророка се наслади на момента на победата си, получавайки поздравленията на новите си съюзници. Това беше билетът му да се включи в компанията им.
Господин Москва се прокашля, за да изчисти гърлото си, слагайки край на тура за овации на Пророка.
- Въпросът е как ще я използваме? - Той се втренчи изпитателно в мен. Светлозелените очи на четвъртитото му, бледо лице блестяха подозрително. - Тя лоялна ли е?
- Всичките ми хора са лоялни - заяви Пророка. - Трябва да бъдат или ще умрат.
Изявлението му беше посрещнато с всеобщо одобрение.
- Какво смятате да правите с нея? - попита господин Ню Йорк за пръв път отнасяйки се с
Пророка като с равен.
- Ще поискам тайна среща с момчето и ще видя колко информация ще ми предаде срещу
нейната безопасност.
Господин Ню Йорк се усмихна недоверчиво и потупа ръката ми.
- Но той няма да повярва, че вие ще нараните собствената си плът и кръв.
- Мислите ли? - Изражението на Пророка беше ледено. - Съмнявате ли се, че съм способен на това - и повече, за да се погрижа бизнесът ни да функционира без тяхната намеса? Дракон.
Ножът за бифтека ми подскочи във въздуха и после се стрелна към голата ми ръка, оставяйки плитка порезна рана. Придвижи се бавно нагоре към лакътя ми и прокара линия на огнена болка. Знаех, че не трябва да мърдам, защото може да пререже гърлото ми, но не можах да сдържа сълзите, които бликнаха в очите ми.
Господин Ню Йорк пропъди ножа, който отлетя в ъгъла, и застана неподвижно.
- Достатъчно, доказахте идеята си.
Допрях кърпата за хранене до раната. Белият лен се обагри в кръв. Блъснах назад стола си и станах.
- Извинете ме.
Пророка ми махна с ръка да изляза. Закрих раната си с кърпата и хукнах да търся убежище.
- Добре ли сте, госпожице? - Моят сервитьор ме хвана на вратата.
- Да, да, само малка злополука. - Сърцето ми блъскаше в гърдите и знаех, че очите ми са
обезумели. - Къде е...
Той разбра какво имам предвид.
- През онези врати, госпожице. Скрих се в луксозната тоалетна.
Дебели хавлии за ръце в плетена ракитова кошница, поставена върху мраморен плот,
автоматични кранове, които се включваха, като размахаш ръка пред тях, красиво подредени цветя, колекция от най- качествените тоалетни принадлежности - всичко беше толкова съвършено, че изпитах безразсъдно желание никога да не излизам оттам и да не се връщам в моя мърляв свят. Струваше ми се, че прекарвах много време да се крия на такива места. Приближих се до умивалника, пуснах вода върху раната и я натърках със сапун, за да я почистя. Беше повърхностна, но щипеше. Удоволствието ми в началото на вечерта изтече в канала заедно с оцветената с кръв вода.
Може и да бях издокарана за една нощ, но си оставах само инструмент за Пророка, който сега ме превръщаше в средство за унищожението на Айвс. Не можех да понеса мисълта, че ще бъда използвана, за да го нараня. Касия влезе, застана до мен, скръсти ръце на гърдите си и се намръщи, като видя капките вода, с които бях опръскала роклята си.
- Изпратиха ме да видя дали си добре.
- Добре съм - излъгах, без да поглеждам очите и в огледалото.
- Не беше необходимо Дракон да го прави. - Кесия хвана китката ми и огледа раната. -
Разваля вида ти. Мислиш ли, че отново ще започне да кърви?
Запитах се дали тя се тревожи за мен, или за бялата си рокля.
- Не мисля.
- Може би е най-добре да я оставиш така. Превръзката ще бие на очи.
- И ще разваля вида ми - повторих думите и.
Тя стисна пръстите ми.
- Важно е да доставиш удоволствие на Пророка и да не го разочароваш пред деловите му
партньори.Той трябваше да помисли за това, преди да заповяда на Дракон да ме
пореже пред тях.
- Защо си с него, Касия? - изтърсих, без да се замисля. Тя беше добра жена. Какво правеше с тази сган?
Касия ми се усмихна в огледалото. Очите и горяха, сякаш имаше треска.
- Пророка е прекрасен човек. Ще го разбереш с течение на времето.
Разбирах, че той е втълпил тази мисъл в съзнанието и. Тя беше достойна за съжаление,
защото не съзнаваше, че е пленница, каквато бях и аз, макар и поради други причини. От двата аз бих избрала моя вид робство. Подсуших ръката си и се запитах дали майка ми също бе изпитвала това фалшиво доверие в Пророка. Не я помнех достатъчно добре, за да знам какво всъщност е мислела, но нямах спомени да е казвала лоша дума за него. Преди да умре, тя ми беше внушила, че трябва да остана в Общността. Говореше така, сякаш това е единственият дом, отворен за мен. И аз и вярвах, защото смятах, че мама знае най-добре. Поредната фалшива вяра,този път втълпена ми неволно от човек, който бях сигурна, че ме обича. Хвърлих изцапаната хавлия в кошчето и си помислих, че тя беше единствената, която ме обичаше. Дори Айвс никога нямаше да ме обича истински, защото му бях натрапена по силата на съдбата или генетиката.
Признавам, че си падах по него, по добротата, интелигентността и красотата му (колко съм повърхностна), но какво би намерил той в мен, което да обикне?
Касия размаха ръка пред лицето ми и ме изтръгна от унеса.
- Ехо. Слез на земята, Фей.
- Идвам. - Погледнах за последен път елегантното момиче в огледалото, белязано с
драскотина на ръката. Все едно не бях аз. Но от друга страна, знаех ли каква съм всъщност?