Джос Стърлинг - Феникс

Деветнайста глава

Опитах да се отдам на задачата да разгледам дрехите в складовете на Пророка. Някои от
роклите правеха сдържан избора на Карла в бутика. Не бях виждала толкова много накити и пайети освен на актриса в пантомима. Най-после намерих
сносна рокля - мек шифон с цвят на праскова над копринен комбинезон. Имаше класическо деколте, събрано под бюста, и после падаше свободно точно над коленете ми. Погледнах се в огледалото и реших, че цветът подхожда на тена ми и че изборът на малки обувки с нисък тънък ток подчертават краката ми и ги правят по-привлекателни, отколкото обикновено изглеждат с грубоватите ми маратонки. Добавих към тоалета друга диамантена огърлица - по- изящна, с камъчетата наредени във формата на цветя, и изглеждаше така, сякаш имах безценно венче от маргаритки на шията си.
За Айвс намерих бял смокинг и черни панталони от дизайнера Пол Смит - или поне отлична имитация. Никога не се знаеше какво има в складовете на Пророка. Не знаех със сигурност какъв размер носи Айвс, затова притиснах дрехите до себе си, опитвайки се да си спомня докъде стигаше кръстът му по отношение на тялото ми.
- Не мисля, че ще ти отиват.
Изпуснах панталоните на килима. Еднорог беше влязъл безшумно зад гърба ми и ме наблюдаваше в огледалото. Очите му бяха студени от омраза. Той се почеса по големия нос, едва сдържайки гнева си.
- Знам ли. Мисля, че смокингът ще допълни прекрасно тоалета ми. - Вдигнах закачалката със смокинга, за да може Еднорог да го огледа. - Не съм носила бяло, но сега... Може би съм променила решението си. Еднорог се приближи плавно, грабна закачалката от ръката ми и я сложи на стойката зад мен.
- Само защото си се чифтосала с най-новата играчка на Пророка, не мисли, че това означава,че ще поемеш бизнеса му, когато той се оттегли.
Сякаш исках роля в това дребно царство.
- Това не е моя амбиция, Еднорог, а твоя. - Взех панталоните и ги преметнах на облегалката на стола. - Аз искам само да бъда щастлива и да живея някъде, без да се страхувам.
Огърлицата се залюля напред от движението ми и блясъкът привлече погледа му Той хвана диамантеното колие и после го пусна.
- За теб и мен няма такова място, Фей, не и с нашите дарби. За останалия свят ние сме изроди и или ръководим цирка, или се подчиняваме на заповедите на директора.
- Мисля, че грешиш - промълвих, отказвайки да отстъпя крачка назад, както очакваше той. - Има саванти, които водят нормален живот. Не е необходимо да живеем така.
Устните му се изкривиха в подигравателна усмивка.
- Кой казва? Безценната ти сродна душа ли? Само го погледни. Той бързо предаде
семейството си. Ние в Общността поне сме лоялни един към друг. Плюя на него и на така
наречения му нормален живот, ако означава това.
Не можах да измисля довод срещу него - не и без да разкрия надеждата си, че въпреки
всичко, Айвс ще намери начин да избегне пораженията върху Мрежата на савантите. Беше обезпокоително да осъзная, че Еднорог наистина вярва в Общността и и е лоялен по своему.
Но може би щях да го разбера, когато се поставех на негово място. Общността беше
единственото семейство, което познавахме. В какво друго можеше да се вкопчи Еднорог?
Толкова бях свикнала да се страхувам от него, че забравях, че и той е млада жертва на Пророка,само че се справя с положението по съвсем различен начин от мен.
Потърках рамене, за да изгладя настръхналата си гола кожа.
- Но все пак не можеш да отречеш, че Пророка харесва Айвс. Животът ми тук може да стане малко по-добър, ако той цени сродната ми душа.
Еднорог заби показалеца си в гърдите ми, за да наблегне на всяка дума.
- Ти няма да заемеш мястото ми, Феникс. Дал съм твърде много от живота си на нашия баща, за да позволя това да се случи сега. Прекарал съм години, за да спечеля мястото си, и не бих позволил на някаква мършава повлекана да ми го вземе.
Блъснах ръката му.
- Изборът не е мой. Щом Пророка иска Айвс на своя страна, тогава това е негова работа.
- Пророка му няма достатъчно доверие, за да го направи. Пък и знае колко си мекушава и
ненадеждна, когато се стигне до взимане на трудни решения. Той все още се нуждае от мен и Дракон за истинската работа.
- Тогава няма защо да се страхуваш от нас.
Еднорог преодоля разстоянието между нас. Хвана ме за раменете и впи пръсти в плътта ми,оставяйки малки полумесеци от ноктите си.
- Погрижи се да не се страхувам. Ако твоята сродна душа се изпречи на пътя ми, ще го
изпратя преждевременно в гроба. Разбира се, той ще бъде на стотина години, но това ще ми отнеме само няколко минути. Няма да му хареса, но аз ще се насладя на всяка една от тях. Ще се смея, докато ти целуваш за сбогом сбръчканото, беззъбо старче.
- Мразя те - прошепнах и погледнах бомбетата на черните му ботуши, които бяха стъпили
точно до върховете на малките ми обувки. Не можех да му позволя да види ужаса в очите ми при мисълта, че той може да приложи дарбата си върху Айвс.
В коридора се чуха стъпки. Еднорог притисна главата ми до рамото си и болезнено сграбчи косата ми - фарс на братска прегръдка.
- Радвам се, че мислиш така, Фей. Сега знаем кой за какво се бори, нали?
Не отговорих.
- Нали? - Ръката му изви косата ми и я дръпна.
- Да - отвърнах задавено.
- Фей, добре ли си? - Айвс влезе, хващайки края на разговора ни.
Еднорог ме отблъсна и ме погледна предупредително.
- Да, добре е. Тъкмо си прекарвахме чудесно като брат и сестра. Нали, сестро?
Кимнах и потърках главата си.
- Е, ще ви оставя да се приготвите. Тръгваме след петнайсет минути. Това дойдох да ти кажа, Фей. - Той се ухили самодоволно и мина покрай Айвс.
- Какво беше това? - Айвс се втренчи гневно в гърба на Еднорог.
- Обичайното. Заплахи, наказание, сплашване. - Разтрих раменете си, опитвайки се да
овладея чувствата си. Не можех да позволя на Еднорог да ме превърне в трепереща развалина. Той го беше правил твърде често. Трябваше да намеря сили да се изправя пред него. - Той е много силен.
- Да. Не смятам да прекараме Деня на благодарността с твоето семейство, миличка. - Айвс
съблече тениската си и взе ризата, която му бях намерила.
- Ако те са моето семейство.
Продължавам да се надявам, че мама е имала друго гадже. - Подадох му панталоните. - Не съм сигурна дали ще ти станат.
- Обърни се, освен ако не искаш да видиш боксерките ми - закачливо каза Айвс.
Усмихнах се мрачно и се залових да ровя в кашон с вратовръзки, за да му намеря бяла
папионка.
- Казах ли ти колко си красива? Харесвам те в този цвят.
- Благодаря.
- Огърлицата ти стои много добре. - Той се опитваше да ме развесели и успяваше, като
слънчева светлина след попарващия мраз на Еднорог.
Обърнах се към него и му подадох папионката.
- Жалко, че всичките бижута са крадени.
- Да. Но може би ще ти поръчам да ти направят същото колие, когато отидем в Съединените щати.
- Скай спомена, че ти си неприлично богат.
Айвс повдигна рамене.
- Чувства се неудобно, но е вярно. Поне няма да се тревожим как ще платим таксата ти за
колеж. Ще ти отпусна заем.
Затворих очи за миг, докато тази вълнуваща мечта трептеше във въздуха между нас. Не бях оспорила предположението му, че ще замина с него, но не можех да повярвам, че това ще се случи.
- Мога да уча в колеж? Но аз нямам диплома от гимназия?
Той вдигна косата ми и ме целуна по врата.
- Първо, може да вземеш гимназиална диплома с интензивно обучение с един много даровит учител. - Айвс целуна и голото ми рамо. Ще бъде безплатно, тъй като той ще иска да му плащаш само с целувки. - Той докосна с устни другото ми рамо, премахвайки болката.
- Предполагам, че частният учител, когото имаш предвид, е петдесетина годишен, дебел и
плешив? Хмм, ще бъде интересно.
- Ха-ха. Айвс ме наказа за закачката, като ме целуна по челюстта. - Той е почти на
осемнайсет и е завършил гимназия с отличие по всички предмети.
- Струва ми се истински зубрач. Не съм сигурна дали искам да го целуна.
- Не е така. Със сигурност знам, че обичаш да целуваш този учен. Той предпочита този
термин пред „зубрач", защото е много по- привлекателен.
- Но самият той трябва да ходи в колежа. Не може да си губи времето да учи някой, който
няма официално образование. - Плъзнах ръце по него, доближавайки се за прегръдка. Айвс притежаваше способността да прогонва и последните остатъци от треперене след неприятна среща с моя така наречен роднина.
- Удоволствието ще бъде абсолютно негово. И ще намери училище за теб - близо до неговото. И затова, докато той учи гео не знам си какво, както отсега-нататък ще бъде известен предметът, ти също ще имаш собствен живот.
- Хмм, звучи като сбъдната мечта.
- Само стой и гледай как ще я осъществя.
Само че първо трябваше да се справим с дребния проблем, че Айвс беше предал Мрежата на савантите и срещата със съучастниците в престъпленията на Пророка.
- Айвс...
Той сложи пръст на устните ми.
- Тихо. Не сега. Не забравяй, доверие.
Айвс искаше от мен много повече, отколкото някой друг бе искал. Не давах лесно доверието си. Но това беше Айвс. Кимнах, преглътнах и се опитах да се усмихна ведро.
- Добре, красавецо, да отидем да очароваме тълпите с елегантния си вид.
Той се засмя.
- Елегантен вид? Пфу!
- В момента не съм в стихията на красноречието си.
- Знаеш ли, мисля, че трябва да учиш литература в колежа. Как ти се струва?
- Няколко години да не правя нищо друго освен да чета книги? Запиши ме.
Айвс ме притисна до себе си и въздъхна.
- Запомни си мисълта. А сега, да се изправим пред реалността.