Осма глава

30 1 0
                                    



Не беше необходимо да ми казват, че съм загазила здраво. Дракон и Еднорог предпочетоха да не го споменават пред шофьора на таксито, но кипяха от гняв. Реакцията им може би отчасти се дължеше на адреналина след стълкновението, но аз знаех, че съм сгафила и съм ги обидила,когато бях предупредила братята Бенедикт,
осуетявайки атаката на Дракон. Членовете на Общността трябваше да се поддържат един друг, а аз се бях показала нелоялна към тях. Само се надявах, че те няма да повдигнат голям въпрос заради факта, че Айвс знае името ми и ме защити. Страхувах се да мисля какво биха направили, ако чуеха, че съм открила сродната си душа.
Електронният часовник на таблото на таксито показваше, че часът още е шест, когато
слязохме на улица, далеч от временния ни дом. Толкова рано? Днес бях преживяла толкова много, че имах чувството, че е най-малко полунощ. Потреперих. Беше ми ужасно студено по късите панталони. Еднорог беше изпуснал полата ми по време на схватката. Това не беше загуба за модата, но в джобовете имаше няколко неща, които бих искала да задържа. От друга страна, в момента изчезналата пола беше най-малкият ми проблем.
Вятърът подгони по улицата вестник, който се уви около краката ми. Изритах го.
- В стаята си ли се връщам? - попитах, без да се надявам на отговор.
- Шегуваш ли се? - подигравателно каза Еднорог. Това бяха първите думи, които си
разменихме, откакто слязохме от таксито.
- О, Фей, Фей. - Дракон отново ме хвана за ръката. - Защо го направи?
Зачудих се какво по-точно има предвид. Защото са ме хванали? Защото съм предупредила братята Бенедикт? Защото не съм изпълнила задачата?
- След като разговаря с теб снощи, Пророка разбра, че става нещо странно, и ни изпрати да те държим под око. И добре, че го направихме. - Сухожилията на врата му изпъкнаха от гняв,когато той стисна зъби. - Ти прекара пет часа в компанията на нашите врагове.
Защо бяха врагове? За мен Айвс беше започнал като поредната мишена за обир.
- Питаме се какво си им казала. - Той използва дарбата си, за да отвори аварийната врата, без да чака Тони да се отзове на почукване.
- Нищо не съм им казала! Избягах веднага щом можах. Те бяха трима, в случай, че не си
забелязал, Дракон!
От входовете бързо се отдръпнаха глави, докато минавахме. Никой не искаше да бъде
нарочен, че е твърде любопитен.
- Трима души, които сега знаят всички за нас. Трима саванти. Три проблема. А може би и
повече, ако кажат на други.
- Нямаше какво да им кажа! - Усещах, че възраженията ми отекват като викове в дълбоко
пространство - в празнотата на сърцето на Дракон, където няма какво да разнесе звука. Еднорог беше още по-лош. Душата му беше пълна със злоба и жестокост. Ако не те харесваше, беше все едно да си мишка в лапите на отмъстителна улична котка.
- Да, да, обясни го на Пророка. - Дракон ме бутна да вървя нагоре по стълбите.
Стигнахме до петия етаж. Вече проклинах решението си. Трябваше да се възползвам от
шанса си с Айвс. Връщането ми не спаси Тони и само щеше да влоши нещата много повече.
„Фей, чувствам, че си разстроена. Кажи ми нещо." Айвс отново се опитваше да ме намери.
Телепатичното му съобщение беше слабо, защото не знаеше точно накъде да го насочи. Не можех да отговоря. Някои телепати могат да подслушват разговорите на други и да ги блокират,ако се помъчат. Една от компаньонките на Пророка, жена на име Касия, притежаваше тези дарби и винаги беше близо до него. Последното, което исках, беше Айвс и братята му да се хвърлят в битка, която няма да спечелят.
Еднорог влезе в покоите на Пророка, а аз и Дракон застанахме на балкона. Сигурно така се чувстваха хората, които чакаха да бъдат екзекутирани. Разяждаше ме странна паника, докато търсех възможности за избор, макар да знаех, че няма да се измъкна. Гласът на Айвс шепнеше молби, но аз не трябваше да му обръщам внимание.
Еднорог се върна твърде бързо и кимна, за да ни даде знак, че може да влезем. Разтревожих се, като видях, че повечето приятели на Пророка се разотиват. Останаха само най-приближените - двама главорези и Касия. Огледах я набързо, надявайки се, че ще намеря съюзник в нейно лице. Бях водила няколко дружески разговора с нея през последните месеци.
Тя беше изрусена блондинка на трийсет и няколко години с преждевременно състарена кожа на страстна пушачка, и не беше лоша, просто бе под силното въздействие на Пророка. Често се питах дали използва дарбата си, за да накара компаньонките си да го обожават. Трябва да бе наясно, че всяка нормална жена би се отвратила от него.
Всички мълчаха, докато се приближавахме към трона на Пророка. Коленете ми трепереха - нещо, което бях сигурна, че са забелязали, защото едва се държах на краката си.
Изтегнат на дивана, Пророка се обърна към мен. Черните му очички бяха злобни като
копчета на лицето на кукла за вуду магия и също толкова човешки. Той все още не питаше нищо. Не издържах на напрежението и тихо изхленчих от нещастие, но бързо сподавих стоновете си.
Пророка вдигна пръст. Бях повдигната и оставена да падна по гръб на пода, а въображаемият удар в стомаха, нанесен ми от Дракон, изкара въздуха от белите ми дробове.
- Ти ни предаде.
Свих се и сложих ръце на главата си, за да се предпазя.
- Не, не, не съм.
Следващата атака на Дракон ме запрати на пода, въртейки се като топка за скуош. В тялото ми пламна болка.
- Казала си на братята Бенедикт за нас и сега Мрежата на савантите знае за клетката ни.
- Нищо не съм им казала. Избягах веднага щом можах, но бях уморена и безсилна и трябваше да си почина, преди да се опитам да се измъкна.
Оправданията ми изчезнаха като дъждовни капки, които падат върху напукана, суха земя. В Общността никога не ме изслушваха, дори не ме чуваха. Бях само инструмент, който използваха. Пророка се обърна към Еднорог.
- Тя имаше ли нещо в себе си?
Еднорог разпери ръце.
- Нищо. Опитваше се да им се изплъзне в центъра Барбикан, когато я намерихме. Ако е
успяла да открадне нещо, сигурно го е изхвърлила.
Пророка отмести поглед към мен.
- Открадна ли?
- Не. Опитах се, но те имат предпазен механизъм, нещо като самоунищожение. Имаше айфон и айпад, но бяха унищожени.
- Жалко. - Пророка гледаше намръщено и потропваше с пръсти по корема си. - За теб.
Свих се още повече.
- Какво ще правим сега, сър? - попита Дракон, вероятно за да го разсея от мислите веднага да ми наложи наказание. В дълбините на сърцето му може би все още проблясваше някакво братско съчувствие като светлината на умираща звезда. - И какво става? Еднорог и аз се чудехме защо искате тя да обере точно тези хора.
Пророка завъртя златния пръстен на дебелия си пръст.
- Предполагам, че няма да навреди, да знаете. Наскоро вниманието ми беше привлечено от Мрежата на савантите. Те са ядосали някои други саванти, мои делови партньори.
- Каква е тази Мрежа? - Еднорог ми се намръщи, когато се помъчих да изпълзя от
полезрението на Пророка. Легнах неподвижно.
Пророка обсъди на ум дали е готов да сподели информацията. Обикновено я пазеше за себе си, защото съзнаваше, че му дава допълнителна власт над нас. Този път той реши да направи изключение.
- Това е международна организация, не много сплотена, група глупаци, които злоупотребяват с дарбите си за „добри" каузи, както ги определят.
Еднорог се ухили подигравателно, а Дракон се изсмя, но за мен новината беше добре дошла. Имаше добри саванти? И не беше необходимо дарбите да се използват непочтено, както правехме ние с нашите? Беше окуражаващо да знам това, макар че едва ли би ми помогнало.
- Те се опитват да разбият дейността на онези от нас, които искат да бъдат свободни, за да упражняват способностите си както намерят за добре. Ако разкажат на властите твърде много за нашите методи, ловните ни полета значително ще намалеят и някои от нас дори ще останат без работа. - Пророка махна с ръка към мен. - Феникс беше изпратена да вземе вещите на онзи,който отговаря за комуникациите, но ме разочарова. Разчитах на дарбата и да вземе информацията, която е необходима на колегите ни, за да елиминират заплахата за бизнеса си.
- Каква информация? - попита Еднорог.
- Имената, адресите и всякакви ценни разузнавателни данни за хората от Мрежата на
савантите се съхраняваха в таблета на онзи савант и сега Феникс ни казва, че всичко е овъглено. Информацията беше нашата разменна монета и сега я нямаме.
Мрежа на саванти? Досещах се за какво говори Пророка - група в интернет на хора с дарби като нашите, но защо искаше да знае за тях? Разбирах, че вижда Мрежата като заплаха, но Пророка обикновено се интересуваше от приходите от дребни кражби и бързо спечелени пари.
Борбата с Мрежата на савантите беше съвсем друга категория. Той би ни преместил, ако
мислеше, че властите са ни надушили. Беше ли разширил хоризонтите си и сега продаваше информация в някаква форма на савантски шпионаж? Или вече беше замесен, а аз не знаех?
Фактът, че говореха така свободно пред мен, не ми убягна. Това не беше добър знак. Не
показваше, че ми имат доверие, а по-скоро, че знаят, че няма да мога да споделя с никого онова,което научавам.
Дракон скръсти ръце на гърдите си и застана над мен като надзирател в затвор, готов да ме срита, ако помръдна.
- Преследваха я трима. Има ли и други?
Пророка кимна.
- Още много. Този филиал унищожи бизнес империята на Кели в Лас Вегас миналата година. Доколкото знаем, те са в центъра на американските операции на Мрежата на савантите.
- Простете, сър - спокойно каза Еднорог, - но вие говорите за „нас". Не съм съвсем сигурен кого имате предвид.
Пророка го погледна гневно. Главата му хлътна по-дълбоко в тройната брадичка.
- Ще ви кажа, когато съм готов, нито минута по-рано.
Еднорог мигновено отстъпи.
- Разбира се, сър.
Пророка извади пура от кутия на странична масичка и запали края.
- Разбирам те добре, Еднорог. Като съществото, на което те кръстих, ти имаш само една цел и ще наръгаш всеки с рога си, за да постигнеш своето. Ти искаш да управляваш и тайно ме презираш.
- Не, сър. - Еднорог пребледня. - Само съм любопитен.
Пророка се изсмя жлъчно и избълва пушек от пурата.
- Нямам нищо против безмилостната ти жажда за власт, сине мой, стига да не пристъпиш
към осъществяване на желанието си да ме свалиш от престола. - Той се наведе напред и диванът изскърца от движението. - Нека ти кажа, че няма да можеш да го направиш. Засадил съм достатъчно семена на лоялност в мозъците на всички вас и всяка стъпка срещу мен би означавала самоубийство.
Разбира се. Всички знаехме, че бягството от него е невъзможно.
- Ако - когато - някой от вас заеме мястото ми, аз ще го поканя. Трябва да знаете, че извън
моята организация съществува свят на други саванти, с който много скоро ще ви запозная, но по моите условия и когато аз реша. Ясно ли е?
Уплашен, Еднорог кимна.
- Напълно, сър.
- А сега, Феникс. - Пророка дръпна от пурата си.
О, Боже, той отново насочваше вниманието си към мен.
- Опасявам се, че ти не ни каза всичко. - Силата му си пробиваше път в съзнанието ми, но аз бях толкова ужасена, че в главата ми не преминаваха никакви мисли освен страх. Той нямаше да научи нищо по този начин.
- Тя прекара целия следобед с тях - припряно каза Еднорог, опитвайки се да докаже
съмнителната си лоялност, като клюкарства за мен.
Пророка издуха облак от пушек.
- И искаш да повярваме, че не си им казала нищо?
Дракон ме дръпна да застана на колене.
- Отговори на Пророка.
Замислих се какви безопасни неща да му кажа.
- Те ми дадоха нещо за ядене и се погрижиха за изгарянето, което получих, когато
електрониката избухна в пламъци. - Показах зачервената си длан. - Единият от тях е лечител.
- Лечител! - изсумтя Пророка. - Тогава не е голяма заплаха. И какво друго се случи?
- Той... те ме оставиха да поспя. И после избягах.
Еднорог протегна ръка и тръгна към мен.
- Тя ни губи времето. Нека използвам дарбата си и да развържа езика и.
- Не! - Пророка накара Еднорог да спре. - Феникс има и друга употреба. Младостта и е част от полезността и за мен. Не искам да я карам да говори по този начин.
Леко въздъхнах от облекчение. Прибързано.
- Доведи Тони. Забелязах, че между двамата има някаква привързаност. Може би тя ще
говори, за да спаси приятеля си.
- Моля ви, няма какво повече да ви кажа!
Но Еднорог вече беше излязъл. Пророка не обърна внимание на отчаяните ми молби и се втренчи в телевизора, сякаш не се случваше нищо необикновено. Свих се до стената и закрих с ръце главата си, за да не го чувам как хруска шепа фъстъци. По телевизията даваха някакво шоу за таланти с режисираното му напрежение и фалшиви емоции. Съдии с лица като от изкуствена кожа даваха оценки на онези,които бяха достатъчно глупави да се подложат на мъчението. Пророка беше техен дебел вариант и манипулираше бъдещето на другите с думи и наказания за неуспех, не изгонване, а болка и смърт.
Тони затътри крака в стаята. Разтревожените му черни очи се стрелкаха ту към мен, ту към Пророка.
- Викали сте ме, сър.
Пророка изключи телевизора насред изпълнението на някаква танцова трупа.
- Да, Тони. Нуждая се от помощта ти.
Тони разбираемо се изненада от думите му и се усмихна плахо.
- Разбира се. Каквото кажете. Знаете, че съм ви предан.
- На Феникс и е трудно да ни каже всичко, което трябва да знаем. Искаме да я убедим да
размисли.
Тони нямаше представа, че Пророка си играе с него, и ми отправи колеблива, подканваща усмивка.
- Хайде, Фей, знаеш, че не може да не се подчиниш на Пророка. Трябва да му кажеш всичко,което знаеш.
Забих нокти в коленете си.
- Казах му, Тони, но той не ми вярва.
Той потърка осакатената си ръка със здравата.
- Разбирам. Тогава не съм сигурен какво можем да направим.
И после, за част от секундата, атмосферата в стаята се промени и премина в червения
спектър. Пророка изпрати на Еднорог мълчалива заповед. Младият мъж сграбчи Тони за врата.
- На колко години си, Тони? - попита Пророка, докато приятелят ми трепереше в лапите на Еднорог.
- Мисля, че на петдесет и осем, сър. - Тони насочи към мен изпълнените си с безнадеждност очи.
- Моля ви, недейте! - прошепнах.
- Би ли дал живота си за мен? - продължи Пророка.
- Разбира се - отвърна Тони.
- Добре. Искам десет години.
Еднорог се усмихна лакомо,затвори очи и упражни дарбата си върху Тони. Видях как над жертвата му пада тъмносива плащаница. Косата на Тони загуби цвета си и побеля, кожата му се набразди от още бръчки и тялото му се прегърби, когато костите му се огънаха от артрит. О, Боже!
- Фей! - стъписано промълви Тони. - Помогни ми!
Изправих се, възнамерявайки да прекъсна връзката със сила, но Дракон ме блъсна на пода, като завъртя пръст.
- Кажи ни това, което искаме да знаем - провлачено каза Пророка.
Съзнанието ми започна да бучи от гняв. Имах чувството, че ме разкъсват на две. Еднорог
убиваше Тони. Нямах избор.
- Добре, добре, моля те, спри! - изкрещях пискливо. - Мога да ви кажа само още едно нещо. Но моля те, умолявам те, престани да го нараняваш!
Еднорог вдигна ръка. Тони се свлече на пода, като дишаше тежко. Преглътнах.
- Причината братята Бенедикт да ме поканят при тях е, че аз съм сродната душа на Айвс.
Настъпи пълна тишина. Какво направих?
- Имаш сродна душа? - недоверчиво попита Дракон. И той като мен вероятно се беше
съмнявал, че сродните души съществуват.
Кимнах. Цялото ми тяло трепереше, сякаш бях затворена в индустриален фризер, който ме смразяваше до мозъка на костите. Пророка леко се заклати на дивана и рамката изскърца.
- Интересно. В това има... възможности.
Забравена до този момент, Касия сложи на рамото ми изящните си пръсти с нокти, лакирани в аленочервено. - Вярно е. Усещам, че той се опитва да я намери. Досега не обръщах внимание на това, защото не бях сигурна какво усещам, но той вече е организирал издирване.
Пророка ме погледна.
- Тя отговори ли?
Касия ме погледна състрадателно.
- Не. Блокира го.
Той забарабани с пръсти по дебелите си устни.
- Любопитно. Това, изглежда, подкрепя твърдението и, че е лоялна на нас. Може би я осъдих твърде сурово. - Пророка забеляза, че Тони лежи в краката му. - Изведете го и се погрижете за него. Той се справи добре.
Клепачите на Тони потрепнаха и той отвори очи, докато го вдигаха двама от пазачите на
Пророка.
- Съжалявам - промълвих.
Уморените му очи отново се затвориха, без да ми дадат прошка.
- Кажи ни, Феникс, какво е да имаш сродна душа? - Пророка изглеждаше искрено
заинтригуван. Той потупа възглавницата на дивана до себе си. - Ела и разкажи всичко на татко.
Искаше ми се да беше продължил да ме изтезава. Отдавна нямах избор и затова се преместих на мястото, което Пророка посочи.
- Какво ли? - Страшно? Ужасно? Прекрасно? - Особено.
- Би ли направила всичко, за да бъде в безопасност сродната ти душа?
Този въпрос беше много по- опасен.
- Аз... предполагам. Не знам. Запознах се с него едва сутринта.
Пророка замислено поглади устни.
- Той харесва ли те?
Засмях се задавено.
- Да ме харесва? Как би могъл? Аз се опитах да го обера и избягах от него. Мисля, че вече му е писнало от мен.
Той с наведе и ме погали по лицето.
- Подценяваш се, Феникс. Приличаш на майка си и имаш интересна дарба. Той още не се е
отказал от теб.
Бих искала Айвс да се е отказал от мен. Не ми харесваше посоката, в която отиваше
разговорът.
- Ти не успя да вземеш информацията, но се питам какво би дал той, за да те задържи?Дали би пожертвал Мрежата на савантите, ако знае, че това е единственият начин да спаси сродната си душа? Интересна дилема. - Пророка облиза устни, пресмятайки какво ще придобие от човешкото нещастие с експеримента си да ме използва като стръв.
Много се съмнявах, че Айвс ще изложи на риск семейството и приятелите си заради мен.
След като вече ме познаваше, той сигурно знаеше, че аз не си заслужавам, въпреки връзката на сродни души между нас. Според легендата сродната душа даваше на саванта завършеност и цялост, чувство на удовлетвореност и нова сила на дарбата му, но Айвс едва ли можеше да се надява за това, когато аз бях такова бедствие. Присъствието на Пророка в живота ми беше като да съм израснала в сянката на дефектния ядрен реактор в Чернобил. Години наред щях да живея с пораженията от радиацията.
Пророка ми предложи фъстъци, но тъй като купата беше между краката му, предпочитах да ям скорпиони.
- Мисля да те взема със себе си тази вечер - замислено каза той. -
Облечи се, за да излезем, скъпа моя. Ти и аз трябва да се срещнем с едни приятели. Те с
нетърпение ще искат да чуят за нашата интересна ситуация.
- Ще излизаме? - Не бях чувала Пророка да е дръзнал да напусне гнусната си мансарда, но от друга страна, не смеех да следя движенията му.
- Да. Хотел „Уолдорф". Касия, погрижи се Феникс да е подходящо издокарана, за да смая
хората. Може да използваш бижутата. - Той и хвърли ключ, който извади от горния си джоб. Касия го улови във въздуха. - Трябва да дойдеш с мен, за да съм сигурен, че няма да изтече информация.
- Може ли и аз да си сложа нещо от сейфа? - попита с надежда Касия, галейки ключа в
пръстите си.
Пророка въздъхна. Не му беше приятно, че някое от богатствата му ще напусне трезора.
- Предполагам, че трябва. Но дъщеря ми ще вземе диамантите. За теб нищо повече от перли, Касия.
Тя му отправи сияйна усмивка.
- Благодаря. Ела с мен, Феникс. - Тя се намръщи, като видя охлузените ми колене и избелели къси панталони. - Виждам, че ще имам работа.

Джос Стърлинг - ФениксWhere stories live. Discover now