Джос Стърлинг - Феникс

Дванайста глава

Отвориха „Тейт Модър" и се отправихме към „Турбинната зала". Изложбеното пространство беше огромно, същинска задна уличка в гигантски замък. Експозицията, подредена в момента,засилваше свръхестествената атмосфера - големи метални паяци, приклекнали с разкрачени крака на бетона, космически нашественици на плакат за ниско бюджетен, комерсиален филм от петдесетте години. Няколко бяха надвиснали над главите ни, сякаш се готвеха да се спуснат върху нас, а други, мънички, пъплеха по стените, за да изследват пукнатините в човешката отбрана.

- Интересно - иронично подхвърли Айвс.
Разходихме се из металната гора от паяшки крайници, за да убием време.
- Какво кара твореца да прекара живота си, като прави такива неща? - попитах с леко
истеричен смях.
- Може би гони кошмари?
- И ги предава на нас?
- Фей?
Обърнахме се предпазливо, когато чухме Дракон да произнася името ми. Той беше сам и
стоеше до щипците на най-големия метален паяк.
- Здравей... Дракон, това е Айвс.
Двамата се втренчиха гневно един в друг.
- Видяхме се вчера - рязко каза Айвс. - Да се надяваме, че днес модерното изкуство ще има по-добър ден. - Той погледна многозначително окачените паяци, напомняйки ни за съдбата на мобилната инсталация в Барбикан.
Дракон се усмихна злорадо.
- Не ми подсказвай идеи, друже.
- Съмнявам се, че се нуждаеш от идеите ми, за да причиняваш безсмислена разруха, мой
човек. Достатъчно демонстрация на сила.
- Дракон, доведох го тук, както ми беше заповядано. Какво следва?
Айвс ме беше прегърнал през кръста и ме стисна, за да ми напомни кой ръководи сблъсъка. Но ако той настояваше да се кара с Дракон още преди да сме започнали преговорите, тогава, естествено, че щях да се намеся.
- Пророка е тук. - Дракон скръсти ръце на гърдите си и кимна към стената между главното помещение на художествената галерия и „Турбинната зала". На няколко нива по-нагоре имаше прозорец, идеален наблюдателен пост, откъдето нашият водач можеше да ни гледа, както правеше в жилището ни. Разбира се, че той нямаше да застане близо до врага, защото беше страхлив, и винаги търсеше начини да ни накара да се чувстваме зависими.
Айвс изкриви устни в подигравателна усмивка, като при вида на мъжа с бял костюм, който ни наблюдаваше.
- Това ли е той?
Почувствах се унизена, че съм му позволила да надзърне в живота ми.
- Да. - Видях Еднорог до Пророка. Касия вероятно се спотайваше някъде наблизо, за да
провери, че не използваме телепатия, за да се свържем с някого извън галерията, но бях
забравила да предупредя Айвс за тази вероятност.
- Как ще разговаряме? - попита Айвс. - С мегафон?
„Кажи му, че ще говоря чрез теб."
Хлъцнах, когато Пророка натрапи съобщението в главата ми.
- Аз. Той използва мен.
Айвс състрадателно потърка гърба ми.
- Добре, тогава да бъдем колкото е възможно по-кратки. Може да минем и без той да рови в главата ти. Питай го какво иска.
„Подробностите за членовете на Мрежата на савантите."
- И какво ще прави с тях, че не се сещам?
„Аз ще реша. Твоята сродна душа трябва само да ми ги предаде. Кажи му го."
Не можех да си представя, че Айвс ще се съгласи на подобна сделка. Положението беше
безнадеждно. Айвс се замисли за сделката, която му предлагаха.
- И после какво? Ще те пусне ли? Ще те освободи ли?
Пророка се засмя на дързостта му. „Феникс ще остане при татко си." Сърцето не ми даваше да кажа това на Айвс, затова не го изрекох и само поклатих глава. „Обясни на сродната си душа,че той трябва да остане в Мрежата и да ми предава информацията, която искам. Той ще шпионира за нас."
- И защо бих го направил? - попита Айвс.
„Защото ако не го сториш, Феникс ще страда."
По негов знак Дракон изкара един миниатюрен паяк от скобата му на стената и паякът
полетя към мен. С бърз рефлекс Айвс ме дръпна надолу и паякът премина над главата ми и се разби в отсрещната стена, оставяйки вдлъбнатина в бетона.
- Забравяш, че ти не си единственият със способности. - Айвс се втренчи в Пророка, от чийто джоб започна да се вие пушек. Портфейлът му избухна в пламъци и двамата с Еднорог като обезумели се опитаха да угасят огъня.
- Айвс, престани! - прошепнах.
Той с нежелание угаси пламъците.
- Прицелих се в сърцето му, но портфейлът беше най-близкото, което можах да намеря -
обясни Айвс с лукава усмивка.
Щяхме да си платим за това, но трябваше да призная, че зрелището стимулира остатъка от вероятно вече много краткия ни живот.
„Кажи на твоя янки, че е по-добре да съобщи информацията или ти ще изгориш!" - пискливо заповяда в съзнанието ми Пророка. Гласът му беше като стържене на метал.
- Той не е доволен - замазах истината пред Айвс.
- Обзалагам се, че не се е изразил така.
- Не. Аз съм заложница на твоето добро поведение, както очаквахме.
- И ти си живяла с този натрапник в живота си? - учуди се Айвс. Отвращението му към
Пророка беше очевидно. Със сигурност щеше да ме презре, ако разбереше, че този човек може би е мой баща. Надявах се никога да не научи. Вече имах предостатъчно черни точки.
Дракон пристъпи към нас и се опита да ме издърпа от ръцете на Айвс.
- Време е да си тръгваме.
Както можеше да се предвиди, моята сродна душа не ме пусна. С блеснали от гняв очи Айвс ме изблъска назад и се изпречи на пътя на Дракон.
- Ако я докоснеш, ще изпепеля всички косми на главата ти. - И щеше да го направи. Видях
решителността в изражението му. - Отсега нататък тя остава с мен.
- Няма да стане. Феникс принадлежи на Общността.
- Феникс принадлежи на сродната си душа.
- Виж, друже, досега се държах добре. Ние сме трима, а ти си един. Как точно мислиш, че ще излезеш оттук с нея?
Айвс повдигна рамене.
- Кажи на водача ви, че ако иска информацията, трябва да пусне Феникс да тръгне с мен, или няма да има сделка. Не вярвам, че няма да я нараните и не проявявам интерес към сделката, ако Феникс не е в безопасност. Ще го направя само заради нея.
- Колко трогателно. Идва ми да повърна. - Дракон завъртя очи на предизвикателните
приказки на Айвс.
Исках да се намеся и да забраня на Айвс да обещава неща, които може да изложат на риск семейството му и Мрежата на савантите, но навреме си спомних, че му бях обещала той да води преговорите. Ужасих се, че Айвс се въвлича в трудна ситуация, в която няма да се оправи, но бях дала дума.
Айвс остана непреклонен.
- Сигурен съм, че не е извън способностите на вашия Пророк да инсталира предпазни мерки,за да и попречи да разкрие тайните ви, но моите интереси са защитени само когато я виждам. Без това, няма да преговаряме.
Дракон сигурно докладваше какво говорим, защото Пророка бързо отправи
контрапредложение.
„Кажи му, че може да те вземе за четирийсет и осем часа и после трябва да ми предаде теб и информацията."
- Къде иска да се срещнем?
„При Лондонското око."
Отстъпката на Пророка беше по-голяма, отколкото очаквах. Предадох посланието на Айвс.
- Съгласен ли си? - Предложението поне щеше да ни даде време да решим какво да правим.
- Ще приемем. - Айвс погледна часовника си. - Имаме време до десет часа в петък.
„Но, Феникс, първо трябва да се качиш тук горе. Имам съобщение само за теб."Това сигурно беше предпазната мярка.
- Трябва да се кача при него. Иначе той няма да ме пусне.
- Ще дойда с теб.
- Не - намеси се Дракон. - Ние ще останем тук. - И после той смени тактиката и вместо да
блъсне Айвс, използва дарбата си, за да ме издърпа от ръцете му. Айвс трябваше да ме пусне или да рискува да ме нарани. Олюлях се, но се хванах за крака на паяк, преди да падна. - Отивай горе, Фей. Аз ще забавлявам сродната ти душа.
Не исках двамата да остават сами. Тревожех се, че Айвс ще се ядоса и ще запали нещо -
вероятно Дракон.
- Няма да се бавя.
„Обади ми се, ако се нуждаеш от мен." Айвс не изглеждаше щастлив, че ще ме изпусне от
поглед.
Не отговорих, защото се страхувах, че ни подслушват, но кимнах. Колкото по-бързо
приключех, толкова по-добре. Хукнах нагоре по ескалатора към нивото, на което чакаше
Пророка. Той беше завзел цялата ниша с прозореца, а Еднорог отклоняваше туристите, които искаха да споделят привилегированата гледка надолу към експонатите. Безупречният му костюм беше съсипан и на джоба на сакото зееше овъглена дупка. Прикрих злорадата си усмивка, която показваше какво удоволствие изпитвам от
унижението, на което го беше подложил Айвс. Не си спомнях някой да е правил това с нашия водач.
Пророка стоеше с гръб към мен и все още гледаше Айвс и Дракон, които обикаляха един
около друг като две диви котки, готови да се разкъсат с нокти.
- Значи това е сродната ти душа. Интересно. Той е глупав и безразсъден. Дошъл е тук заради теб. Връзката ви сигурно е силна, както твърди легендата, за да се изложи на такъв риск. И за какво? Заради момиче, което е срещнал преди един ден.
Не можех да кажа много по този въпрос.
- А за моите предпазни мерки, знам как да се погрижа той да удържи на обещанието си. Ела тук. - Пророка ми направи знак да се приближа. Бяхме на публично място и той не ме накара да коленича, а хвана ръката ми и сложи другата си ръка върху нея. Всеки, който ни гледаше, би си помислил, че Пророка е любящ баща, който гали ръката на дъщеря си, докато двамата разглеждат галерията.
„Ако той се отметне от сделката да ни даде информацията, ако ни предаде на някого от
Мрежата на савантите, ти ще го накажеш, като нараниш някого, когото той обича. И ще се
върнеш при нас след четирийсет и осем часа. Нищо няма да те спре, дори ако трябва да се бориш до смърт, за да се върнеш."
Пророка пусна ръката ми и погали стъписаното ми лице.
- Не изглеждай толкова ужасена, Феникс. Ако си лоялна към нас, с радост ще се съгласиш с тези неща, без да те принуждавам. Вярна ли си ни, или да размисля дали да те пусна да тръгнеш с него?
Не, моля те.
- Можеш да разчиташ на мен.
- Добро момиче. Очаквам подробен доклад, когато се върнеш. Научи колкото можеш повече за Мрежата на савантите. А сега, тичай, преди сродната ти душа и Дракон да привлекат внимание към себе си. Виждам, че пазачите вече се събират, очаквайки неприятности.
Кимнах на Еднорог и побягнах надолу по ескалатора. Стигнах до Айвс точно навреме. Той сигурно току-що беше обидил Дракон, защото последният замахваше да го удари.
- Добре, готова съм! - обявих раздразнено и се намесих в схватката. Хванах ръката на Дракон и го прегърнах престорено дружелюбно, избутвайки го назад и далеч от Айвс. - Радвам се, че се разбирате толкова добре, но трябва да тръгваме. - Надигнах се на пръсти и доближих уста до ухото му - Пророка каза да се държиш добре. Не иска неприятности.
Разтревожените пазачи, събрали се до главния вход, се успокоиха, когато се появих и
разтървах двамата. Единият каза нещо по радиостанцията си. Вероятно отмени искането си да дойдат повече служители.
Дракон ми го върна със смазваща мечешка прегръдка.
- Кажи на твоя хубавец, че това между нас не е свършило.
- До скоро. - Подадох ръка на Айвс. - Да се махаме оттук.
Не беше необходимо да повтарям. Айвс отправи на Дракон един последен предизвикателен поглед и хвана протегнатата ми ръка. Незабавно се почувствах стотици пъти по-добре. Топлината му замени треперенето ми, останало от срещата
на горното ниво.
- Лошо ли е положението? - попита той, когато излязохме на слънчевата светлина през
страничния изход.
- Лошо - признах.
- Можеш ли да ми кажеш?
- Да. Мисля, че Пророка иска да знаеш. Ако се отметнеш от сделката, аз ще нараня някого,
когото ти обичаш. Ако не ме върнеш, аз ще се боря до смърт, за да отида на срещата.
Айвс изруга.
Помнех колко се стараеше да бъде учтив с мен само преди един ден, макар и провокиран от повторните ми опити да го обера, и се зачудих как въздействам на сродната си душа.
- Влияя ти лошо, нали?
Айвс преметна ръка на рамото ми. А аз поех вече познатата ми тежест.
- Не знам точно каква си, Фей, но определено побеснях от гняв два пъти там вътре. Всички хора, с които ти си израснала, се държат като чудовища.
- Да, отгледана съм от вълци, признавам. Но не го забравяй. Не можеш да очакваш да се
държа по- добре от тях, когато се стигне до критичен момент.
Той поклати глава.
- Не, ти изобщо не си като тях.
Напротив, бях като тях и вероятно имахме едно и също покварено генетично наследство.
- Много мило, че мислиш така, но се смятай за предупреден. Аз съм скапана сродна душа.
- Ще приема този риск. - Айвс разтърси рамото ми. - Сега ти си на първо място за мен.
Никакви
чудовища няма да ни разделят.
***
Върнахме се в апартамента на Айвс, без да решим големите проблеми, застрашително
надвиснали над нас. Нямаше да му
позволя да предаде семейството и приятелите си заради мен. Той отказваше да говори какво
смята да прави. Разбирах го. Ако веднага заявеше, че няма намерение да изпълни сделката,
тогава аз щях да нараня някого, а това нямаше да бъде най-доброто ми представяне пред
родителите му. И все пак, той настояваше, че аз съм на първо място в решенията му и че няма да
ме изостави.
- Имай ми доверие, Фей. Ще измисля нещо - каза Айвс, когато се качихме в асансьора.
Поклатих леко глава, втренчила очи в променящия се номер на етажа.
- По-лесно е от стълбите, а?
Изтръпнах.
- Да. Съжалявам за това. Мислех, че трябва да се прибера у дома.
- Разбрахме.
- Сега смятам, че решението беше лошо.
Той се усмихна.
- Да, и аз мисля така.
- Трябваше да изчезна. Да избягам. Тогава ти нямаше да си в това затруднение.
Айвс се намръщи.
- Това вече наистина щеше да е лошо решение.
Слязохме на двайсетия етаж и се приближихме до входа на апартамента. Айвс пъхна ключа в ключалката, бутна тежката врата и отстъпи встрани, за да вляза първа. Посрещна ни купчина багаж.
- О-хо. - Айвс ми се усмихна изтерзано.
- Пристигнали ли са?
- Да. Изумително бързо. Сигурно са взели първия самолет.
- Току-що пристигнахме. - От най-близката врата излезе висок мъж на късна средна възраст и разпери ръце. Мислех, че се е отправил към сина си, но той се приближи до мен. Едва не се дръпнах назад, но ръката на Айвс на раменете ми не ми позволи да помръдна. Потънах в прегръдка, която имаше силата на Скалистите планини - камък, гора и река. И уханието му беше на гора - одеколон с мирис на бор. Айвс вече ми беше казал, че баща му, Сол Бенедикт, е роден и израснал в Колорадо. Той имаше гъстата черна прошарена със сиво коса на прадедите си и потъмняла кожа от повечето време, прекарано навън. Разбрах защо са толкова високи синовете му. Сол беше най-малко метър и осемдесет.
- Намерил си я.
Айвс се прокашля, за да изчисти гърлото си, завладян от чувства, като видя безспорната
радост на баща си за него.
- Да, татко, намерих я.
- Чудесна новина, Айвс.
Веднага щом Сол ме пусна, сред нас нахлу дребна жена, малко по- ниска от мен. Притисна ме до гърдите си и целуна косите на наведената ми глава.
- Умният ми Айвс!
- Извадих късмет, мамо.
- Карла, остави горкото момиче да диша! - засмя се Сол.
Тя се отдръпна от мен и после заби юмрук в стомаха на сина си.
- Но къде беше, лошо момче? Братята ти се побъркаха. Не знаеха какво да правят, докато не се появихме ние. Зед им каза, че всичко ще бъде наред, и това беше единственото, което ги разубеди да не се обадят на полицията.
- И аз те обичам, мамо - каза Айвс и отговори с прегръдка, за да се извини. - Значи сте
знаели, че ще дойдем?
Карла махна пренебрежително с ръка, сякаш този въпрос нямаше значение.
- Да, да, той видя, че ще дойдеш тук с Феникс, каквото и да си направил, за да е вземеш.
Семейните им взаимоотношения стоплиха сърцето ми и в същото време бяха мъчителни.
Искаше ми се да се скрия някъде, за да се предпазя от необичайния за мен водовъртеж на чувства.
В коридора излезе трети Бенедикт. Сигурно беше най-малкият син, Зед, защото държеше за ръката срамежливо русокосо момиче, а аз вече знаех, че той е единственият брат, който е намерил сродната си душа.
- Хей, Айнщайн, виждам, че най- после си открил вълшебната формула.
Хавиер изскочи след него.
- Да, Фей е равна на Ти-Тя-На квадрат. Дълго го мислих. Харесва ли ти?
Русокосото момиче изпъшка.
- Скапано е, Хавиер. Не заслужава място дори в курабийка с късметче.
- О, Скай, колко си жестока! Не знам как те търпи Зед. - Хавиер дръпна дългата и плитка.
- Долу ръцете от моето момиче - изръмжа Зед и се престори, че се бие с брат си, за да го
отблъсне от своята кикотеща се сродна душа.
Айвс се засмя и аз се зачудих на внушителния, разрошен Зед пред мен. Някой се беше
престарал с хубавата външност на това семейство. Сред тях нямаше нито един грозен изтърсак.
Зед сложи край на боричкането им толкова внезапно, колкото беше започнало, и ме
погледна, сякаш бях казала нещо. Засмя се и удари Хавиер по гърба.
- Тя току-що се питаше дали аз съм грозният изтърсак в котилото.
- Истината ще излезе наяве - ухили се Хавиер.
Изчервих се.
- Не съм! - промълвих и закрих с ръце лицето си. Как можеше Айвс да живее в семейство,
където няколко от тях можеха да четат мислите ти?
Скай го сръга в ребрата.
- Млъкни, Зед. Караш я да се чувства неудобно. Цветовете и станаха розови и тъмночервени.
- Извинявай, Феникс. - Зед ми се усмихна очарователно.
Промених мнението си. Момичето не бе стеснително. Тя, изглежда, държеше под контрол своя великан и притежаваше обезпокоителната способност да разбира какво чувствам. Айвс ме дръпна да влезем в апартамента, пусна ръката ми, за да прегърне първо Скай и после Зед, и им благодари, че са дошли толкова бързо. Преплетох пръсти нервно. Тези неща не бяха лъжица за моите уста.
- Ела в кухнята, Феникс - весело каза Карла. - Тъкмо закусвахме - или вече е обяд?
Биологичният ми часовник се обърка.
Виктор ме чакаше до кухненския плот. Осъзнах, че не съм се запознала с него както
подобава. Сблъсъкът ни в Барбикан не можеше да се нарече запознаване. Той ми подаде ръка.
- Феникс, аз съм Виктор, големият брат на Айвс. Как си?
- Добре. - Гласът ми беше изчезнал заедно с увереността ми. Къде отиде Айвс? Това семейно изпитание беше твърде много за мен.
До гърба ми се допря топла длан, която ме успокои, преди да разцъфнат семената на
паниката.
- Здравей, Виктор. Извинявай, че не ти казах къде отивам. Не можех. - Айвс срещна
проницателния поглед на големия си брат.
Виктор схвана посланието и кимна.
- Добре. Разбирам. Но в бъдеще ще ти бъда признателен, ако ми оставиш бележка от сорта „Ще внимавам да не ме убият". И, Айвс, не трябва да забравяш, че имаш склонност да поемаш повече, отколкото можеш да се справиш. Следващия път използвай подкрепления. Хавиер леко го плесна по главата.
- Кучешки дъх.
Това, изглежда, сложи край на оплакванията им, че са били оставени да се тревожат какво ще се случи с Айвс. Не бях сигурна дали аз щях да простя толкова лесно, ако бях
на тяхно място.
- И си довел Феникс. - Карла радостно плесна с ръце. - Това е прекрасно.
- По-скоро съм дадена назаем - измънках.
- Да, моя малка библиотечна книжке. - Айвс ме насочи към високо столче до кухненския
плот, помогна ми да седна и после застана зад мен, докато останалите от семейството му се настаняваха. Бяхме прекъснали закуската им и изпити до половината чаши кафе чакаха до чинии с намазани с масло препечени филии.
Помислих си, че трябва да се постарая да бъда дружелюбна и да запълня с учтив въпрос
изпълнената с очакване пауза в разговора.
- Мм... как мина полетът ви?
- Много приятно. Виктор има куп полезни приятели. - Карла се усмихна на мрачния си син,
единствената жена в света, която не се притесняваше от опасния му вид. - Имахме чудесни места в първа класа. Спах като бебе.
Сол завъртя очи.
- Само след като те убедих да вземеш приспивателно хапче. Тя се тревожеше за теб, Айвс.
Умна жена.
- Представям си. - Айвс наля кафе на мен и на себе си от кана с филтър.
- Е, Феникс, разкажи ни как се запознахте. - Карла ме погледна с ясните си кафяви очи. С
дългата си, черна, разпусната коса тя изглеждаше твърде млада, за да има седем големи синове.
Задавих се с кафето. Айвс се намеси.
- Мамо, Фей има трудно минало. Не и е лесно да говори за това.
Карла се намръщи. Проверих мисловните и схеми и видях, тя търси в мен нещо, като куче,
което души за наркотици.
- Карла. - Скай почука с ножа по чашата си, за да отвлече вниманието и от мен. Британският и акцент се открояваше от американския акцент на другите. - Правиш онова нещо.
Карла разтърси глава и унесеното и изражение се проясни.
- Така ли? Съжалявам, сигурно съм по-уморена, отколкото мислех. Не ми обръщайте
внимание.
- Стори ми се страшно, когато за пръв път го направи с мен. Може би трябва да дадеш на
Феникс малко пространство.
Скай беше проницателна и умееше да разбира човешките характери. Или вероятно знаеше какво е ненадейно да се озовеш в това семейство. Тя ме погледна и ми кимна окуражително,казвайки ми без думи, че около масата имам най-малко един
съюзник.
- Мисля, че идеята е добра, Скай - избоботи Сол и с обич погледна сродната душа на сина си.
- Дойдохме да помогнем на Айвс и Феникс, а не да я плашим. - Той нежно прокара пръсти по ръката на съпругата си. - И усещам, че заплахата не е преминала. Прав ли съм?
Айвс кимна. Затворих очи, надявайки се, че ако не го видя да не се подчинява на Пророка, заповедите ми няма да се задействат. „Спри ме, ако нападна някой от тях" - помолих Айвс.
„Няма да се отметна от сделката" - обеща той.
Сол присви очи.
- Усещам нещо и от теб, Айвс. Ти се показваш като заплаха за нас. Ще обясниш ли?
Не, помислих си.
- Как бих могъл да бъда заплаха? - невинно попита Айвс.
Сол се поправи.
- По-скоро риск.
Айвс повдигна рамене, но в стаята настъпи неловко мълчание.
- Какво става тук? - Зед бутна Скай от стола и, седна на пода и я дръпна да седне на коляното му.
- Не можем да ви кажем. Никой от нас не може да направи нищо, за да ви помогне да
разберете.
Заявлението на Айвс не беше посрещнато с гняв, както очаквах, а пак с мълчание. И после семейството сякаш взе колективно решение да отложи разчистването на сметките.
- Добре - провлачено каза Хавиер след няколко болезнени секунди. - Подай ми портокаловия сок.
Зед махна с ръка и картонената кутия с портокаловия сок отлетя при брат му.
- Е, Скай, ще ми покажеш ли старите си свърталища в Лондон?
Семейство Бенедикт приеха заявлението на Айвс и смениха темата. Те бяха изумителни. Ако бях аз, щях да настоявам за отговори.
„Те ми имат доверие - е, в повечето случаи - прошепна Айвс. - Иска ми се и ти да ми се
довериш."
Потърках ръце в джинсите си. „Работя по въпроса" - признах, но не виждах как той може да балансира лоялността си към тях и обещанията си към мен.
„Хубаво." Останалите присъстващи в кухнята напълно съзнаваха, че разговаряме телепатично, но учтиво се престориха, че не забелязват. Айвс им се усмихна с обич.
- А сега трябва да оставим всички да поспят.
Карла ме потупа по ръката.
- Не се тревожи, Феникс. Сега имаш семейство.
Да не се тревожа беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи.