Джос Стърлинг - Феникс

Петнайста глава

Над моста „Тауър" се разнесе гръмотевица. Появиха се буреносни облаци и заваля - не като леко женско подсмърчане, а силен поток от сълзи и ридания от небето, плач, без да те интересува как изглеждаш, с течащ нос и нещастно отворена уста. Чувството ми беше познато.
Подгизнах за няколко минути. От качулката ми капеше вода върху ръкавите, мокреше раменете ми и се стичаше по тениската ми. Станах и краката ми в обувките изджвакаха. Увих ръце около себе си, потреперих и затворих очи. Мозъкът ми беше твърде премръзнал, за да измисли какъв да бъде следващият ми ход.
Неочаквано ме сграбчиха две ръце и ме притиснаха до горещи, влажни гърди.
- Как можа да си помислиш, че ще те оставя? - огорчено попита той.
- Айвс. - Празнотата изведнъж се запълни и протестът се превърна в радостен вик.
- Видях те, че седиш там. Ти наистина си помисли, че си тръгнах. Толкова ли ми нямаш
доверие? - Той беше насъбрал много пара и сега най-после я изпускаше, давайки воля на гнева си. - И само как стоеше на парапета и заплашваше да се хвърлиш... Не мога да повярвам, че ми го каза!
- Аз съм...
- Не искам да слушам. Всеки път, щом отвориш уста, казваш някоя тъпотия, която ме ядосва,затова ще те накарам да млъкнеш по единствения начин, който знам. - Устните му се впиха в моите в гореща, принудителна целувка, подправена с гняв и отчаяние. Зад затворените ми очи избухнаха фойерверки, а в стомаха ми - искри. Усетих как мускулите на гърдите му се стегнаха,когато той ме премести под по-удобен ъгъл, и пръстите му се плъзнаха под мокрия плат на тениската ми, за да докоснат кръста ми. Реагирах на тази нова страна в него и пъхнах ръка под колана на джинсите му, за да докосна гърба му. Дланта ми се отпусна върху силните му мускули. Кожата му беше топла, съвършена.
Айвс вдигна глава, за да си поеме дъх.
- Да не си посмяла да кажеш още веднъж, че не принадлежим един на друг - предупреди ме той. - Имаме това - и много повече. Няма да ти позволя да го захвърлиш.
Моля те, не ми позволявай, повтори като ехо съзнанието ми. Допрях ухо до гърдите му,
търсейки утешителния ритъм на ударите на сърцето му.
- Обещах, че ще се справя с проблема и ти трябва да ме оставиш да удържа на думата си.
Поне веднъж в живота си се довери и разчитай на някого - пламенно прошепна той в косата ми.
- Записал съм на флашка информацията, която иска Пророка. Ще отидем заедно на срещата вдругиден. Не забравяй, че дори да избягаш сега, и двамата пак трябва да сме там.
Кимнах.
- Никой няма да те нарани, ако се придържаш към плана ми. И това е обещание.
- Но те ще вземат информацията и ще я използват, за да разбият мрежата ви от добри
саванти.
- Смяташ ли, че Мрежата на савантите няма защитни средства? Не сме новаци в играта, Фей.
Отдавна се борим с тези хора.
- Но Пророка се опитва да те направи като себе си. Той ще те накара да отключиш защитните механизми.
Айвс повдигна рамене.
- Ако един от нас премине на тъмната страна, това няма да разбие Мрежата. Тя е по-голяма и силна.
- Но мен ме интересуваш ти.
Той потрепери и потърка с длан кожата на гърба ми, опитвайки се да отвлече вниманието ми от факта, че ще отговори уклончиво.
- Цялата си мокра.
- Ти също.
- Да си вървим у дома.
Не помръднах.
- Никой ли няма да пострада? Как ще го направиш?
Айвс повдигна брадичката ми, за да ме погледне в очите, и избърса дъждовните капки от
лицето ми.
- Скай не ти ли каза, че твоята сродна душа е гений? Решавам проблеми, докато спя.
Въздъхнах. Айвс нямаше да разкрие плана си пред мен - вероятно не можеше. Нямаше да ми каже как смята да съгласува предателството към семейството си с характера си, доколкото го познавах. Той криеше някакъв трик в ръкава си и аз трябваше да вярвам, че е достатъчно хитър,за да измъкне и двама ни от това заплетено положение. И все пак не можех да забравя думите на баща му - решението на Айвс да бъде с мен го е превърнало в заплаха. Дори гениите грешат, например злополучният избор на бръснар на Айнщайн. Но какво можех да направя? Сега вече бях закопчана с предпазния колан в колата му за пътуването.
- Добре.
Айвс учудено повдигна вежди.
- Какво добре?
- Да си вървим у дома. - Дръпнах се назад, за да кихна. Бързо. Замръзвам.
Той се вгледа в потока коли по улицата и вдигна ръка.
- Пак ли такси? - изпъшках, когато едно спря до тротоара. - Имаме карти за метрото.
Айвс ми показа подгизналите карти.
- Имахме карти. И ако си мислиш, че ще те кача на метрото с мокрите ти дрехи и всички
пияници да те зяпат похотливо, пак ще се скараме.
Опа. Скръстих ръце на гърдите си.
- Прав си. Таксито е страхотна идея.
Господи, треперех, но бурното спречкване на крайбрежната улица някак ме беше
пречистило. Сгуших се на задната седалка в обятията на Айвс и сложих глава на гърдите му.
Най-после започвах да вярвам, че той никога няма да ме пусне да си вървя, дори ако това означава и двамата да се лутаме в мрака. Сутринта Карла и Скай настояха да ме заведат да пазаруваме, за да си купя дрехи. Мокрите ми джинси се нуждаеха от изпиране и нито едната от двете нямаше панталони, които да са ми по мярка, тъй като бяха доста по-ниски от мен. Взех назаем от Скай долнище на анцуг, с което не изглеждах особено модна, защото завършваше много над глезените ми. По мое предложение се отправихме към новия мол близо до катедралата „Сейнт Пол", без момчетата, за да се впуснем в сериозна пазарска терапия. Айвс ми беше дал сто лири за харчене. Каза, че може да
му ги върна по-нататък, но само от честно спечелени пари. Той не беше забравил за
признанието ми, че моят занаят ми доставя удоволствие, и очевидно беше решил да ме
превъзпита. Докоснах портмонето, съдържащо новите банкноти в чантата на рамото ми, и се удивих, че имам толкова много пари и мога да ги похарча всичките за себе си.
Гмурнахме се в търговския център и скоро открихме бутик, който всички харесахме. Огледах стойките с по-евтини джинси, надявайки се да намеря нещо, което да ми стане. Никога не бих си помислила да попитам, но щом видя, че предпочитам един чифт от тях, майката на Айвс настоя да видим и други размери на „гащите", които бях избрала. Това накара Скай и мен да се изкикотим като малки деца, но Скай знаеше какъв е произходът ми, защото беше страдала в Съединените щати заради британския си английски. Продавачките намериха подходящия размер в склада и Скай взе блуза от стойката, за да ми прави компания в пробната.
Намъкнах се в сивите джинси и излязох, за да се видя в голямото огледало в коридора.
- Какво ще кажеш?
Скай се любуваше на блузата си.
- Беше импулсивно, но мисля да си я купя.
Блузата и стоеше чудесно - ярко тюркоазена, която правеше очите и да блестят.
- Вземи я.
Тя огледа избора ми.
- Страхотни са. Ти си слаба и тези джинси ще подчертават краката ти.
Извих се и прочетох етикета.
- Знаеш ли, никога не съм си купувала джинси.
Скай започна да разкопчава блузата си.
- Никога не си имала сиви джинси? Много са удобни. Вървят на всичко. И аз имам такива у
дома.
- Не, имах предвид, че никога не съм си купувала нищо от магазин.
Това я накара да се закове на място.
- Какво, никога?
- Когато нямаш свои пари и можеш да замразиш продавачките, за да не забележат, че
излизаш, какво друго можеш да направиш? - Влязох в кабинката и разкопчах джинсите, за да ги изхлузя. През пролуката в завесата зърнах втрещеното изражение на Скай в огледалото. - Не мога да ходя гола.
- Но... - Скай поклати глава.
- Да, знам, че не е честно към останалите купувачи. Крадците в магазините като мен са
отрепки. Знам, че е егоистично, след като всички други плащат, но не се чувствам така. Твърде бързо се пристрастяваш към тръпката. - Сега вече наистина я шокирах. Може би не трябва да си прекалено искрен, когато се опитваш да си спечелиш приятел.
- Надявам се, че никога повече няма да ти се наложи да крадеш. Съжалявам, Фей, но този
начин на живот е скапан.
- Да, но аз имам само него.
- Искаш да кажеш, че имаше - усмихна се Скай. - Мисля, че вече не трябва да се тревожиш за пари.
Навлякох взетото под наем долнище на анцуг и излязох с джинсите, преметнати на ръката ми.
- Естествено, че ще се тревожа за пари. Нямам нищо и не възнамерявам да живея на гърба на семейство Бенедикт.
Тя ме погледна с премрежени очи, докато се навеждаше да завърже маратонките си.
- Тогава не знаеш, нали?
- Очевидно не. - Прокарах пръсти през косата си, опитвайки се да и придам малко по-свестен вид.
- Айвс е неприлично богат.
- Искаш да кажеш семейство Бенедикт?
Скай поклати глава.
- Не. Само Айвс.
- Как така?
Тя върна блузата на закачалката.
- Разбрала си, че той е умен, нали?
- Да. Трудно е да не го забележиш.
- Айвс изобрети приложение за сигурност за айфон. Свързано е с работата, която върши за Мрежата. Хората от „Апъл" го купиха. Приложението е ексцентрично и прави забавна защитата на информация. И сега Айвс е златната кокошка на колежа и стана неофициален консултант на „Апъл". Искаше да подели парите с останалите от семейството, но всичките му казаха да изчезва. Затова парите са само негови. Той ги мрази. Аз го закачам, че харчи като куче, което се отърсва от водата, след като е скочило в езеро. - Тя потрепери престорено. - Бърр, отидоха още сто кинта!
- Приятно е да имаш такъв проблем.
Скай се усмихна.
- Да. Предполагам, че е доволен, че сега има с кого да ги харчи. Приготви се да бъдеш
засипана с долари. Надявам се, че няма да се чувстваш толкова виновна, че си купила джинси за негова сметка.
Защипах джинсите на закачалката.
- Ще му ги върна. Не съм... нали се сещаш... златотърсач или както там му викат.
- Не сме си и помисляли, че си такава.
В същия миг в пробната нахлу Карла, която носеше купчина дрехи, преметнати на ръката и.
- Милички, имам нещо за вас. Не устоях!
За моя изненада Скай пребледня и беззвучно оформи с устни: „О, не!"
- Моят Айвс ще ти купи джинсите, но аз ще ви почерпя с по една хубава рокля. - Карла
притисна ръце до гърдите си. - Нямам дъщери. Вие сте моите момичета.
- Мм... благодаря - измънках, чувствайки се неудобно от ентусиазма и да ни притисне до
майчинските си гърди.
Тя ме погали по лицето.
- След седем момчета вие ми правите тази услуга. Хайде, облечете ги!
Съсредоточих вниманието си върху дрехите, които беше донесла Карла. О-хо.
Скай и се усмихна мило.
- Защо не почакаш навън, докато се преоблечем, за да те изненадаме с пълния ефект?
Карла се поколеба.
- И може би ще намериш нещо и за себе си? - добави Скай.
Лицето на Карла засия.
- Права си! Ще видя дали имат такава рокля в зелено. - Тя надигна завесата и изтърча навън,отново пренасяйки в магазина неустрашимата си енергия.
- Мили Боже - изпъшка Скай. - Какво ли е избрала този път? - Тя пъхна ръка в дрехите и
измъкна розова рокля с волани. - Как мислиш? За теб ли е, или за мен? Скай се изсмя
истерично.
- Кой... какво? - Почесах се по главата и се зачудих как Карла е успяла да намери нещо
толкова ужасно. Приличаше на кръстоска между булчинска рокля и официален тоалет. За петгодишно момиченце. - Мислиш ли, че тя е вложила някаква ирония в това?
Скай се намръщи.
- В този бутик? Да. С ботуши от овча кожа може и да изглежда добре. Но не и на мен. На
Кейт Мос може и да мине с този тоалет, но аз ще изглеждам сладка и осем годишна. Но нека ти кажа, че Карла не влага ирония в нищо. Тя иска всяко момиче да бъде облечено като принцеса от „Дисни". Обикновено ходя да пазарувам с нея само когато дойде и майка ми, за да ме пази.
Тя умее да разубеждава Карла да се откаже от най-лошия си избор на дрехи. Внимателно издърпах син вариант на същата рокля.
- Е, и какво ще правим?
Скай се скри зад завесата и започна да се преоблича в розовата рокля, досещайки се от
изражението ми, че дори не бих си помислила да облека нещо с този цвят.
- Може да обидим някого, който иска само да ни достави удоволствие, или да го преглътнем и да страдаме.
Примирих се и съблякох тениската си.
- Добра съм в това.
Скай се изгуби в полата и започна да се кикоти.
- Хрумна ми страхотна идея, Фей. Хайде да останем по тези рокли и да се покажем на
момчетата. Да видим как ще реагират. Това ще ги постави натясно - ние, в рокли, избрани от майка им. Направо ще се побъркат, докато се мъчат да не обидят никого.
- Сигурна ли си?
- Да.
Тъкмо бяхме вдигнали циповете на роклите си, когато Карла се върна, този път с празни
ръце.
- Боже мой, колко сте хубави! - ахна тя.
Приличахме на отхвърлени кандидатки за прослушване за мюзикъла „Звукът на музиката".
- Ще трябва да ги купя. Направени са за вас! - Карла размаха кредитната си карта като
вълшебна пръчица. - Колко жалко, че нямаше такава рокля в зелено за мен. Но пък тази мода е за млади момичета.
Бих изглеждала глупаво. А ние не изглеждахме глупаво, така ли?
- Карла, Фей току-що попита дали може да си отидем с роклите, защото анцугът ми и без
това не и става. - Скай ме сръга с лакът, когато отворих уста да възразя.
- Разбира се! Само ми дайте етикетите и новите гащи и аз ще платя всичко. Но преди да се
приберем, ще трябва да ви купим обувки за роклите.
Карла излезе, преди да успея да и връча парите, които ми беше дал Айвс.
Скай започна да сгъва старите си дрехи.
- Слава Богу, че всичките ми приятели живеят в западен Лондон.
- Тази шегичка не е ли малко скъпа? - попитах и оправих сърцевидното деколте на роклята си.
Скай се усмихна.
- Не. И без това нямаше да се измъкнем оттук без някоя съмнителна рокля, а така ще се
позабавляваме. Пък и - тя присви очи и се вгледа в мен - видът на принцеса от „Дисни"
всъщност ти отива.
Замерих я с анцуга. Когато наближихме апартамента, Скай ме дръпна назад и затвори очи.
- Подготвям почвата - обясни тя. - Искам Зед и Айвс да бъдат сами.
Карла влетя в кухнята, раздавайки целувки на големите Бенедикт, събрали се там, и ги засипа с приключенията ни по време на пазаруването. Телепатичното съобщение на Скай беше изпратило Зед и Айвс в дневната. Виждах ги в отражението от
прозореца срещу вратата. Двамата седяха на дивана и се чудеха какво искаме.
Скай ми се ухили и ме хвана за китката.
- Бъди сериозна. Така ще бъде по- трудно за тях - прошепна тя.
И после влязохме в стаята.
- Здравей, скъпи. Прекарахме си страхотно. Ходихме да пазаруваме с майка ти. - Скай пусна ръката ми и леко целуна челюстта на Зед, а после разпери ръце и се завъртя. - Какво ще кажеш?
Аз се усмихнах срамежливо на Айвс.
- Майка ти настоя да ни ги купи. Това е първата ми рокля.
„Браво - чух гласа на Скай дълбоко в съзнанието си. Не беше нахлуване, а желан гост. -
Продължавай в същия дух."
Намръщих се и погледнах лъскавия плат.
- Не бях сигурна, но реших, че не ми стои лошо. С подходящи обувки - показах новите си
сини пантофки. - Исках да изглеждам хубава.
Айвс отвори широко уста. Чак ми стана жал за него.
- Мм... Фей, не знам какво да кажа.
Престорих се, че сияйният ми вид се помрачи.
- Нима... мислиш, че изглеждам ужасно? - Гласът ми се извиси в убедително скръбно
писукане.
Той сложи ръце на раменете ми.
- Не. Изглеждаш чудесно. Ти винаги изглеждаш чудесно, каквото и да облечеш.
Зед се засмя.
- Опа. Не трябваше да го казваш.
- Имаш предвид, че с тази рокля не изглеждам различно от обикновено? - попитах и се
намръщих озадачено.
- Да, тоест не. Роклята ти стои прекрасно.
Айвс погледна брат си, който разбиваше опитите му да бъде учтив. Бързо надникнах в
мисловната схема на Айвс и видях лудешки водовъртеж от мисли, докато той се мъчеше да каже правилното нещо. Айвс мислеше, че роклята е абсолютно грозна.
Скай отново насочи вниманието към себе си.
- Е, Зед, тоалетът не е чли убийствен?
- Определено е убийствен, миличка - престорено сериозно отговори той.
- Хубаво, защото си купих още пет такива.
Зед я грабна и я завъртя във въздуха.
- Ти си ужасна, вбесяваща фея. Ако наистина имаш още от тези модни катастрофи в торбите си, на Коледа ще те закача на върха на елхата.
Тя сбърчи нос. Краката и още висяха над пода.
- Не се ли заблуди?
Той целуна сбърчения и нос.
- Нито за секунда. Познавам майка си. Познавам и теб. Фей, на теб ти повярвах.
Айвс изглеждаше объркан.
- Какво става тук?
- Момичетата те занасят, братко. Свиквай с това.
- Искате да кажете, че това е шега? - Айвс въздъхна облекчено. - Слава Богу. - Той наведе
глава към мен. - Трябва да те сложат на капака на кутия бисквити с чадърче.
Направих реверанс.
- Благодаря, любезни господине.
Хавиер избра точно този момент,за да влезе в стаята. Видя, че Скай и аз сме в обятията на братята му и посърна за миг, но после се усмихна, възвръщайки обичайното си добро настроение.
- И двете изглеждате адски грозни - отбеляза той и отстъпи назад. - Извинявайте за намесата.
Скай се отблъсна от Зед.
- Хавиер, не излизай заради нас. Само се закачаме.
- Хубаво. Продължавайте да се „закачате". - Той затвори вратата и се върна в кухнята.
- По дяволите - измърмори тя.
Зед погали ръката и.
- Няма му нищо. Айвс, как върви локаторът за саванти? Остават ни още петима братя, на
които да намерим сродните души.
- Работя по него. - Айвс ме пусна. - Почти съм написал програмата. Кажи ми, че имаш нещо
друго, което да облечеш.
Кимнах.
- Да. Връщам се веднага.
- Размина се на косъм, братко - чух Зед да прошепва на Айвс, докато излизах.