Джос Стърлинг - Феникс

Седемнайста глава

Срещата ни на Лондонското око дойде твърде бързо. Въпреки напрежението, изминалите 48 часа бяха оазис сред пустинята на живота ми и аз нямах желание да се
връщам при Пророка, но имах ли избор? На закуска почувствах как заповедта да отида на срещата сръгва съзнанието ми като остен за добитък. Всеки път, когато се опитах да мисля за алтернативи, мозъкът ми правеше късо съединение и се озовавах на вратата, готова да тръгна. Само Айвс разбираше причината за странното ми поведение. Останалите от семейство Бенедикт бяха твърде учтиви, за да го коментират, но сигурно са ме помислили за най- грубия гост, когото са канили - и за жестока към Айвс.
- Успокой се, Фей - прошепна той и ми позволи да отпусна глава на гърдите му, след като
осуети поредната ми атака към вратата. - Всичко ще бъде наред.
Не му вярвах. През нощта бях стигнала до извода, че единственият план, който има шанс за успех, е да попреча на Айвс да предаде информацията. Не можех да нападна Дракон, Еднорог или, пази Боже, Пророка, но Айвс не можеше да очаква да се обърна срещу него. Щях да открадна информацията от него веднага щом ми се предоставеше възможност и щях да се погрижа никой да не забележи.
И ето ни, както знаех, че ще бъдем, в десет и петнайсет във ветровитото утро, на опашката пред Лондонското око. Бели вълнички пореха реката там, където вятърът вееше срещу течението, и гларусите се бореха да задържат позицията си, докато се носеха над главите ни.
Трябваше да изчакам, докато се срещнем с Пророка, за да направя опита си. Не исках Айвс да прекрати срещата, ако твърде скоро осъзнаеше какво съм направила. Нямахме представа точно как Пророка ще избере да осъществи срещата, затова следвахме логиката и се наредихме да си купим билети за огромното виенско колело, от което се откриваха гледки към Уестминстър, Биг Бен и Парламента. Тъкмо наближихме касата, когато до нас се появиха Дракон и Еднорог.
- Радваме се, че дойдохте - озъби се в усмивка Дракон. - Запазили сме частна кабинка за
нашия купон.
Те ни издърпаха от опашката и ни заведоха на ВИП входа. Отскубнах се от Еднорог.
„Не му позволявай да те докосне - предупредих Айвс. - Той краде живот."
„Всичко е наред, миличка. Издигнал съм щитовете си."
„Погрижи се да работят на пълни обороти, перко."
Дракон и Еднорог ни прекараха през охраната и ние видяхме, че Пророка вече е в
прозрачната кабинка. Вратите се затвориха зад нас и кабинката продължи бавното си издигане нагоре.
- Отлично. Доволен съм, че дойдохте навреме. Но Фей се е погрижила за това, нали, скъпа
моя? - Омразният глас на Пророка полази по мен като армия мравки, които покриват и изяждат плячката за минути.
Измънках нещо и се притиснах до Айвс. Прокарах ръка по джоба на джинсите му, надявайки се, че той ще изтълкува това като жест на обич, а не проучване. Пълното завъртане на Лондонското око продължаваше трийсет минути, през които не можехме да избягаме никъде,нито да разчитаме на помощ. Сега разбрах защо Пророка е избрал такова публично място за срещата. Той искаше да бъде сигурен, че сме извън обсега на останалите от семейство Бенедикт и това беше хитър начин да отреже всички подстъпи, докато сме изолирани като риби в аквариум. И все пак, аз имах шанс. Вероятно щях да успея да ги замразя всичките, ако внимавах,но къде държеше флашката Айвс?
Пророка ни направи знак да се приближим. Дракон и Еднорог вървяха от двете ни страни, когато тръгнахме.
- Не се запознахме, както подобава, нали, господин Бенедикт?
- Пророка потупа с пръст мястото на гърдите си, което Айвс беше запалил. Върху новото му бяло сако нямаше петънце, но споменът явно се беше запечатал в паметта му.
Айвс успокоително докосна с пръсти рамото ми.
- Не, не съм имал това удоволствие.
- Знам много неща за вас. Вие сте истинско дете чудо, съдейки по онова, което ми казаха. - Кабинката се издигна над долните подпори, които крепяха виенското колело, и от всички страни се откриха панорамни гледки. Напускахме нещата, които ни свързваха със земята, и се отправихме към празното пространство. Догади ми се, а обикновено понасях добре височините. Сигурно беше от компанията. - Американските ми колеги ви наблюдават с особен интерес,откакто способностите ви на изобретател станаха публично достояние. А сега научавам, че вие сте и сродната душа на дъщеря ми. Очарователно!
„Не, не го казвай!" - изкрещя вътрешният ми глас, но аз стоях неподвижно, закована на място от собствената си глупост. Не ми беше хрумнало, че Пророка ще иска да изтъква родството си с мен. Но защо пък не?
Единствената реакция на Айвс беше да стисне по-силно рамото ми.
- Тогава ще разберете какво означава тя за мен - спокойно каза той. - И очаквам, че и вие като мен искате само най-доброто за нея, тъй като сте и баща.
„Кога щеше да ми кажеш?" - попита ме чрез телепатия Айвс.
„Никога. - Срамувах се да го погледна в очите. - И той не ми е баща. Отказвам да го
повярвам."
Пророка се усмихна.
- Но предполагам, че възгледите ни кое е в неин интерес, са различни. Трябва да го разбереш, Айвс. Нали мога да те наричам Айвс?
Айвс кимна предпазливо.
- Феникс принадлежи на една много сплотена общност. Нейното семейство. Ние не
позволяваме външни хора да разкъсват материята само за да си правят удоволствието. Дори сродни души.
Сякаш му пукаше. Айвс обви с ръка кръста ми - собственически жест, изявяване на правото на собственост върху неговото момиче.
- Но връзката между сродните души е уникална. Сигурно знаете това?
Пророка се усмихна мазно.
- Така твърдят легендите. Е, да видим колко струва тя за теб. Носиш ли информацията?
Бяхме се устремили към криза. Трябваше да действа веднага. Никога не бях имала смелостта да се опитам да замразя Пророка и дързостта ми ме ужаси. Съсредоточих се и бързо проникнах в мисловните схеми на Айвс, Дракон и Еднорог. Вниманието им беше фокусирано в конфронтацията и никой от тях не мислеше за мен и, следователно, не беше подготвен за подмолния ми подход. А сега, Пророка. Докосването до съзнанието му беше като гмуркане в канал с отпадни води - гъст, вонящ и противен. Не можах да го уловя. Съзнанието му се изплъзна от контрола ми като олио, изтичащо през свити шепи.
Пророка се усмихна, мрачно развеселен.
„Остави ги на мира, Феникс. Какво точно се опитваш да постигнеш?"
За него нямаше приемливо обяснение. Пуснах ги. Тримата отново започнаха да се движат,без да съзнават, че съм ги замразила във времето.
„Ще си помисля за наказанието, скъпа моя. Приятно очакване." Той нямаше да им каже
какво бях направила.
И после вече беше късно. Айвс не се поколеба, извади флашката и изкусително я разклати на верижката на показалеца си като кристал на хипнотизатор.
- Всичко е тук. Какво ми купува?
Той говореше на език, който Пророка разбираше.
- Здравето и щастието и - за момента.
Айвс беше настоял да рискуваме заедно на това самоубийствено спускане и наближавахме края. Ако Айвс дадеше информацията, нямаше връщане назад. Изнудването никога нямаше да свърши. Айвс сигурно беше достатъчно умен, за да съзнава това. Не си заслужаваше да купи безопасността ми за няколко дни за сметка на сигурността на семейството си. Той трябваше да се вразуми, преди да стане късно.
- Айвс, забрави. - Опитах се да грабна флашката от пръстите му и да я счупя на две. Той я
вдигна високо от мен.
- Не се бъркай, Фей. - Айвс ме отдалечи на една ръка разстояние от себе си.
Еднорог ми отправи поглед, който ме накара да се почувствам като личинка. Изненадах се,когато установих, че ми е останала някаква лоялност към Общността, иначе нямаше да ми пука какво мисли той за мен.
- В края на краищата, тя не е толкова лоялна. Съмнявах се в нея.
Айвс застана между нас.
- Фей е лоялна на мен. Такива са сродните души. Но тя не съзнава, че играта се промени. Аз реших да стана изменник.
Пророка се престори, че се интересува от гледката към Биг Бен, и се наслади на
необичайната дума, която не се чуваше често в днешно време.
- Изменник? - Изражението му ми напомни за крастава жаба, погълнала особено сочна
голяма, синя муха.
- Да. Вече не става въпрос за Фей, господин Пророк, макар да признавам, че тя беше
катализаторът. След като я срещнах, осъзнах, че вие можете да ни предложите повече от
Мрежата на савантите. - Усмивката на Айвс беше станала безочлива и самонадеяна -
изражението на момче с повече арогантност, отколкото здрав разум. - Човек с моя ум може да спечели парите, които заслужава, като играе за добрите. - Всичките сигурно изглеждахме недоверчиви, защото той се опита да обясни. - Вижте, вероятно не представлява голям интерес за вас, но от известно време моето семейство ме тормози, пречи на стила ми и ми натяква грешките ми. Запознанството ми с Фей ме тласна да направя нещо по въпроса. - Айвс завъртя на пръста си флашката. - Искам това да бъде цената на приемането ми при вас. И ми давате Фей. - Той ме спомена, сякаш едва сега се сети за мен.
Пророка се втренчи в Айвс, опитвайки се да пробие защитата му и да различи истината от лъжите. Айвс лъжеше, нали? Прегледах мисловния му пейзаж и открих само решителност да сключи сделка. Той не ни позволяваше да проникнем по- надълбоко и се съмнявах, че Пророка вижда нещо повече от мен.
Накрая Пророка отметна назад глава и се засмя.
- Добър опит, Бенедикт. Едва не ни заблуди, че си искрен. Но аз не мога да повярвам, че
доброто момче от Мрежата на савантите толкова лесно се изкушава да предаде семейството си.
- Проверете ме. - Айвс подхвърли флашката на Еднорог, хващайки го неподготвен. -
Предполагам, че имате лаптоп?
Еднорог кимна и извади малък компютър от дипломатическото си куфарче. Пъхна флашката и зачака информацията да се появи на екрана. Разтревожена и озадачена от внезапната промяна на посоката, аз крачех в моя ъгъл на кабината, оградена от Айвс и Дракон, в случай че отново се опитам да грабна флашката. Неусетно бях изпаднала в положение всички да се съюзят срещу мен. Четирима срещу един. Как се случи това?
- На мен ми изглежда добре - потвърди Еднорог. - Саванти, изредени по държави и дарби.
Познавам две британски имена. Верни са.
Айвс погледна екрана.
- Само не копирайте информацията от флашката.
Еднорог изсумтя, показвайки, че няма намерение да се подчинява на това ограничение.
- В момента проверявам за вируси.
Айвс повдигна рамене.
- Ти губиш.
Пророка докосна брадичката си, обмисляйки отново подхода си.
- Виждам, че си подкупен, Айвс. Мислех, че ще се опиташ да ни подхвърлиш фалшива
информация, но ако и другите имена са истински, тогава трябва да призная, че те прецених погрешно.
- Приписвате ми прекалено чисти мотиви, господин Пророк. Но нещата не са толкова
сложни. Искам да спечеля пари и искам моето момиче. Вие можете да ми дадете и двете.
Какво друго му трябва на един човек, за да бъде щастлив? Аз съм на седемнайсет - почти
осемнайсет - и е крайно време да се отърва от бавачки, не мислите ли?
- Разбираш, че не ти вярваме за това. - Пророка посочи екрана, на който Еднорог
разглеждаше имената. - Ще трябва да се консултирам с моите делови партньори и те вероятно ще се срещнат с теб. Можеш ли да го направиш, без да разбере семейството ти? Твоята цена за нас е главно като източник на вътрешна информация. Не искаме те да се усъмнят в лоялността ти.
- Добре. Семейството ми няма да повярва, че съм способен на това. Дори да ме видят, че разговарям с вас сега, те пак ще намерят невинна причина за това.
„Айвс, не!" Заудрях мислено по бариерите му. Той не ме допускаше в съзнанието си, така
както бях направила аз, когато се срещнахме за пръв път. Не разбирах какво си мисли, че прави. Пророка кимна.
- Да, убедителен си в твоята неподкупност. Виждам защо ти вярват. В такъв случай ще
занесем информацията на партньорите ви, ще я проверим и после ще ти изпратим съобщение къде да се срещнем.
- Чудесно. Ами Фей? - Айвс не ме гледаше, само подхвърли забележката, сякаш бях куче, което трябваше да си спомни да даде в приют, преди да замине на почивка.
Пророка поклати глава.
- Тя разкри, че не е лоялна, затова не мога да ти я дам. Има нещо дребно, за което Феникс
трябва да се погрижи. Тя идва у дома с нас.
- Тогава и аз ще дойда. Връзката между сродните души е странна. Ние сме програмирани да искаме да бъдем заедно дори ако партньорът ти е малко шантав. - Айвс ми намигна, сякаш това щеше да намали обидата.
Дракон се изкикоти. Пророка се намръщи,преценявайки риска.
- Можеш ли да го направиш, без да предупреждаваш твоите хора какво става?
Айвс повдигна рамене.
- Трябва само да им кажа, че съм решил да отида с Фей на туристическа обиколка.
Родителите ми вярват във връзката между сродните души и ще очакват да искам Фей само за себе си за няколко дни. В момента те предпочитат да не им вися на главите. Това ще ни даде най-малко един ден, преди да започнат да ни търсят. Достатъчно ли е?
- Би трябвало да е достатъчно.
Прозрачната кабина се спускаше от другата страна на виенското колело. Пророка изчисли, че имаме само няколко минути да подпечатаме сделката, и все още не беше сигурен какво
получава.
- Искам гаранция, ако дойдеш с нас. Предпочитам действията ми да останат в тайна.
- Разбира се. Така е разумно. - Айвс се протегна, сякаш се чувстваше напълно спокоен от
развитието на събитията. Ластикът на боксерките му се видя над ниско смъкнатите му джинси и добре очертаните му мускули се раздвижиха вълнообразно.
Съдейки по блясъка в очите му, аз предположих, че Пророка не одобрява показването на младежко тяло, което се перчи като паун до неговата дебела фигура на пуйка.
- Щитовете ти са силни, Айвс. Мисля, че ако поставя предпазител в мозъка ти, няма да се
задейства - поне за моите цели. Ясно е, че отново ще използвам Феникс, макар да е... Как го каза? А, да, фурнаджийска лопата, ненадеждна. Изменчива или не, тя е голяма част от
мотивацията ти.
Айвс пропъди мисълта за мен, като едва ме погледна.
- Не, не е необходимо. Ще ви позволя да поставите предпазител в мозъка ми.
Пророка забарабани със свитите си пръсти по устните си.
- Не. Все още ти нямам доверие. Познавам съзнанието на Феникс, което е много податливо на допира ми. Ще използвам него, пък и въпросът е твърде важен, за да рискувам да експериментирам със савант с напълно развита сила, какъвто, усещам, че си ти. Феникс, ела тук!
Вкопчих се в перилата в отсрещния край на кабината, треперейки от гняв. Как можа Айвс да ме обиди така? Не можех да повярвам.
- Всичките сте луди! Айвс, престани веднага! Не искам да идваш с мен, не разбираш ли?
Махай се!
Дракон ме повдигна, така че гърбът ми беше обърнат към гърдите му, и ме довлече при
Пророка. Айвс не направи нищо, за да го спре, само стоеше със скръстени ръце.
- Тя изпада в истерия от време на време. - Проклетата ми сродна душа се извиняваше заради мен! Ритнах с крак, надявайки се да го улуча в слабините, но не уцелих. - Фей, успокой се.
Никой няма да те нарани. Това е само предпазна мярка. - Айвс се обърна към Пророка. - Какво щяхте да направите?
- Щях да предложа тя да те убие, ако издадеш на някого къде живее Общността, но Феникс,изглежда, и без това ще го направи, когато Дракон я пусне.
Всички се засмяха. Единствено намекът, че Пророка намира поведението ми за забавно,
прекрати протестите ми. Отпуснах се и наведох глава. Дракон ме пусна да стъпя пред Пророка.
- Никой не твърди, че връзката между сродните души е лесна работа. Скоро ще я укротя -
самодоволно каза Айвс и ме потупа по дупето.
Казах му какво ще направя с него - нещо анатомично невъзможно. Мъжете се изсмяха на
реакцията ми, дори Айвс. Той изобщо не приличаше на моето чувствително момче от
последните няколко дни. Не можех да разбера защо го прави. Ако сериозно искаше да се отнася с мен като с негова собственост, Айвс дълбоко грешеше.
- Тогава оставям дисциплината на теб - ухили се мазно Пророка. - Търсех и силен партньор, но изглежда, съдбата вече е избрала теб. Възлагам ти отговорността да я контролираш, както и да изпълниш своята част от сделката. Разбра ли?
- Да, разбира се.
- И да мисля ли, че ако с нея се случи нещо, това е по-лошо от всичко, което мога да причиня на теб?
Айвс с нежелание кимна.
- Да, предполагам.
Пророка протегна ръка и хвана китката ми. „Феникс, ако твоята сродна душа предаде мен, местоположението и който и да е член на Общността, ти ще го отхвърлиш."
„Доволен ли си сега?" - изръмжах мислено на Айвс.
Той само поклати глава като детска учителка, която гледа гневния изблик на тригодишно дете. Завършихме остатъка от обиколката всеки враждебно настроен в своя ъгъл. Дракон и Еднорог пазеха компютъра, Пророка стоеше най-отпред, изучавайки гледката така, сякаш притежаваше Уестминстър, Айвс, облегнал се на перилата в средата на кабината, и аз, свила се в отсрещния ъгъл, обидена и озадачена от действията му Айвс беше казал, че няма да ме предаде и засега спазваше споразумението си с Пророка, но беше казал и че няма да нарани семейството си. Как предаването на такава важна информация удовлетворяваше клетвата му? И какво беше това отвратително мъжкарско поведение? Ако си мислеше, че аз тайно изпитвам удоволствие, че той властва над мен, тогава беше по- добре бързо да преосмисли възможностите си за избор или аз щях да го направя вместо него.
Вратите се отвориха с тихо свистене.
- Хареса ли ви разходката с виенското колело? - попита служителката, опитвайки се да ми пробута въпросник за клиенти.
- Колкото бръкване в окото с остра пръчка. - Минах покрай нея, без да обръщам внимание на листовката.
Айвс спря, за да успокои жената.
- Зави и се свят - обясни той. - Приятелката ми загуби ума и дума за момент там горе.
Не, не бях. Айвс го беше направил и сега и двамата бяхме в капана на Пророка, същото място, от което исках да се държа далеч, откакто пътищата ни се кръстосаха.