Двайсет и трета глава

41 4 0
                                    



Карла беше убедена да се задоволи със скромна гражданска церемония в Лондон, която да допълни изискването за виза за мен, с обещанието, че месец по-късно ще има подобаваща венчавка в църква в техния роден град Рикънридж, Колорадо. Доводът, който я убеди окончателно - Айвс призна, че е гениален от моя страна - беше, че никоя булка не би искала да куца, докато я водят към олтара. Скай щеше да ми бъде шаферка и кума, Хавиер - кум на Айвс, а останалите братя - шафери.
Веднага се влюбих в градчето в Скалистите планини, където живееха семейство Бенедикт. Харесах природата и жителите пет минути след като пристигнах. Въпреки че бяхме официално женени, Карла настоя Айвс и аз да живеем отделно до „истинската" сватба, и затова аз се настаних при Скай и родителите и Сали и Саймън за няколко седмици в готическата им дървена къща. Сали проявяваше голямо любопитство към мен, защото усещаше, че миналото ми в Англия е, меко казано, нетрадиционно, но Скай съумя да я възпре да не задава твърде много въпроси. Мисля, че тайната и беше отвличане на вниманието. Всеки път, когато Сали ме подложеше на разпит, Скай я питаше за мнението и за булчинската рокля или букета. Трябваше да се науча да се оправям с майките, тъй като сега се сдобих със страховита свекърва и близки, които да компенсират крещящата ми липса на роднини.
През краткия период на
спокойствие между събитията в Лондон и сватбата ни аз научих повече неща за сродните души, отколкото бяха обещали дори приказките на мама. Макар да не живеехме под един покрив, Айвс и аз почти непрекъснато общувахме чрез телепатия. Не че бъбрехме постоянно, само чувствахме присъствието си, все едно мислено се държахме за ръце. Светът ми се беше завъртял около оста си и магнитните полюси бяха сменили местата си, защото сега никога не бях сама. И когато се комбинираха, дарбите ни показваха признаци на усъвършенстване, както беше описала Скай за себе си и Зед.
Открих, че мога да използвам умението си да замразявам като пожарогасител и затова Айвс не трябваше да се тревожи много, че ще се ядоса (нещо, което, боя се, го карах да прави често,защото новият живот не беше превъзпитал напълно предишната Феникс). Наистина бяхме по-цялостни и завършени заедно, отколкото поотделно.
Вечерта преди нашия голям ден Скай влезе в стаята ми и съобщи, че имам посетители.
Набързо сресах косата си и съвсем леко накуцвайки слязох долу, където ме чакаха всички братя Бенедикт. Бяха фантастична гледка, включително тримата, с които наскоро се бях запознала - Трейс, едрото, широкоплещесто ченге от Денвър, чийто вид се омекотяваше от интелигентните му кафяви очи; Уриел, замислен и интуитивен учен с буйна, гъста светлокестенява коса; и Уил, най- спокойният, приятел на всяко момче и трепетно вълнение за всяко момиче. Погледнах Айвс, питайки се какво ги е довело тук всичките.
- Уплаши се да не избягам, а? - пошегувах се.
Айвс ме дръпна да седна до него.
- Късно е, госпожо Бенедикт, вече сме женени.
- Само „технически" според майка ти. Е, защо сте дошли? Не че не се радвам да ви видя
всичките, разбира се - побързах да се поправя, защото не исках да обидя толкова много девери.
Виктор се прокашля.
- Имаме една добра и една лоша новина. Коя искаш да чуеш първо?
Пулсът ми се ускори.
- Винаги първо лошата. Не ми казвайте, че свещеникът се е разболял от шарка.
Виктор се усмихна леко и поклати глава, а сетне погледна Трейс, но големият му брат му
кимна той да бъде вестоносецът.
- Двамата известни като Дракон и Еднорог?
- Да, братята ми. Те загинаха в пожара, нали?
Айвс докосна крака ми. Спомените не бяха приятни. Знаех, че все още му тежи, защото се
чувства отговорен за смъртта им.
- Те не са били твои братя. Анализът на ДНК излезе отрицателен за роднинска връзка.
Отворих широко уста.
- Освен това те не са били братя и един на друг. Това разпали любопитството ни и
изследвахме и Кевин Смит, известен като Пророка. Той не е баща на никого от вас. Всъщност, съдейки по други симптоми за здравословното му състояние, подозираме, че той е безплоден, въпреки че дори един престъпник има право на медицинска поверителност, затова не мога да го потвърдя.
- Как така? Всичките онези жени...
- Да. Може да предположим, че те са били само за украса. Харесвала му е фантазията да бъде баща на децата им, без да признава, че си измисля. Вероятно дори е убедил някои от тях, че това е истина, може би дори себе си.
Увих ръце около тялото си, дълбоко разтърсена. Наскоро се бях примирила с мисълта, че имам лошо потекло, а сега трябваше да преразгледам целия въпрос.
- Той не ми е баща.
- Не.
- Тогава кой?
- Това е знаела само майка ти.
- Тя каза един мъж... в Гърция. Трейс стана да ме огледа по-отблизо, сякаш щеше да пише доклад за заподозрян.
- Струва ми се доста вероятно. Ти имаш средиземноморски черти - черна коса, смугла кожа,ръст метър и шейсет.
- Добре, да, тогава го вярвам. Оказва се, че мама не ме е излъгала. - Обърнах се към Айвс и се усмихнах през сълзи. - Мислех, че ме е излъгала.
Той избърса сълза, която се стичаше по лицето ми.
- Няма значение, Фей.
Трейс се върна на мястото си.
- Може би се питаш защо всички сме дошли да чуем новините.
Не се бях запитала, но той беше прав. Беше малко странно да споделя този личен момент с толкова много хора.
- Любопитни сте?
Трейс се засмя - дълбок гърлен грохот в широките му гърди.
- Да, и това. Но по време на вечерята осъзнахме, че ти нямаш баща.
- Ами... да. Току-що установихме това, нали?
- Няма кой да те води към олтара.
Аха, сега разбрах.
- Затова решихме да ти предоставим избор, ако искаш да приемеш. За всеки от нас ще бъде огромна чест да бъде избран.
Айвс се ухили на братята си. В момента беше невероятно горд с всичките. Скай подскочи на коленете на Зед, където седеше.
- Колко мило, момчета! Не знам как ще избере Фей. Нито пък аз. Трейс, Виктор, Уриел, Уил...
Хавиер поклати глава.
- Не мен, опасявам се. Аз по- добре да се придържам към слагането на венчалните пръстени.

Значи Хавиер отпадаше. Оставаше Зед. Пет изумителни момчета, които се бяха наредили на опашка, за да им позволя да ги хвана под ръка утре.
- И татко би се предложил - отбеляза Уриел, - но ние му казахме, че това е наша работа.
Неговата задача е да попречи на мама да плаче на рамото на всеки.
- Най-трудната работа - измърмори Уил.
Обърнах се към Айвс.
- Ще възразиш ли, ако открадна нещо - или няколко неща - от теб?
Около очите му се образуваха бръчици от смях.
- Удоволствието е мое. Как ще бъде този път - телефон, портфейл? Не и венчалния пръстен? - Той потупа джоба си.
Сръгах го.
- Не, разбира се. Искам да открадна всичките ти шафери. Искам петима бащи да ме заведат пред олтара, за да компенсирам за факта, че непрекъснато губя моите.
Зед плесна ръката на Скай.
- Видя ли? Казах ти, че сватбата ще бъде странна, когато я зърнах в бъдещето вчера.
Доволен от компромиса, Айвс ме целуна, докато останах без дъх.
- Вземи ги, моля те. Те няма да ме оставят жив, ако откажа.

***
И така - всички в Рикънридж все още говорят за сватбата ни - за горкия свещеник, който
трепереше от страх, когато пет дрезгави гласа отговориха на въпроса му кой дава тази жена на младоженеца; за сватбените снимки, на които близките на булката странно превишаваха по численост тези на младоженеца, въпреки че аз съм сирак; и за чудатите случки с плодове на приема.
И все пак, те не знаеха най- скандалната тайна - че и булката, и младоженецът са талантливи крадци. Моите претенции към титлата бяха ясно установени, въпреки че отсега- нататък смятах
да използвам дарбата си на страната на закона. Айвс, обаче, се присъедини към мен в ролята на Робин Худ, както подчерта, когато си тръгвахме от приема, защото ме бил откраднал под носа на едни от най- безмилостните престъпници в света, и не възнамерява да ме връща. Никога.

Джос Стърлинг - ФениксWhere stories live. Discover now