18+
Той търси отмъщение, но гневът му води до грешка.
Тя има нужда от нещо ново в живота си, но едва ли е готова за предстоящото...
Александър и брат му са незаконно родени синове на бизнес магнат, който е строго пазен в тайна от собствената им май...
Хей, хей! Тези, които чакахте историята да завърши и те първа я четете, моля ви, не забравяйте да вотвате и да ни пишете коментари! Благодарим ви предварително!
❤️❤️❤️
******
Биа
В наши дни
Тичах колкото можех бързо. Беше тъмно и пълно с дървета и храсти, които не виждах добре. Цялата бях издрана, но не спирах. От време на време поглеждах през рамо, за да видя дали са след мен. Не бяха, но параноята ме гонеше.
"Ще те убият и ще те изпратят на баща ти парче по парче!"
Мислите препускаха из главата ми. Кои са тези хора? Защо биха ме убили? Какво искаха от баща ми? Трябва да са се объркали - баща ми няма врагове. Или има? Възможно ли е да е някой от пациентите му?
Главата ми щеше да се пръсне. Не знам как успявах да тичам в тъмното през гората с всички тези мисли, които не спираха да ме връхлитат.
От колко време тичах? Дано пътят да не е далеч...
Нещо изпука под краката ми и докато усетя какво се случваше, вече се търкалях по земята и изпопадалите клони и шишарки деряха колената ми.
- Ааааааау - извиках от болка. Когато най-после спрях на едно място останах така за няколко секунди, за да си поема дъх. Дишах тежко. След няколко секунди вдигнах глава, опитвайки да се изправя, но веднага закрих очите си, за да ги предпазя от внезапната светлина. Беше минаваща кола. Бях стигнала до пътя! Изправих се светкавично, забравяйки за издраните ми крака и ръце и изтичах на шосето.
Беше тъмно, но топло. Всъщност беше приятна юлска вечер, ако не смятаме, това че не знаех къде се намирам, отвлечена от хора, които искаха нещо от баща ми и това определено не бяха пари щом са готови да ме убият ...
От двете страни на пътя се стелеше гора. Къде по дяволите съм? Къде ме бяха завлекли тези кретени? Погледнах наляво, после надясно. Нямах идея накъде да вървя. Трябва да има нещо наблизо - надявах се град. Реших да тръгна наляво. Започнах да крача бавно и несигурно. Нямаше признаци на живот наоколо - пълна тишина.
Продължавах да вървя, но никаква кола не минаваше. Треперех. Защо треперех, не беше студено... Нещо изшумоли зад мен. Застинах на място. Мамка му, сигурно са те. Скочих в страни от пътя и започнах да се оглеждам за храст, зад който да се скрия, но беше твърде късно. Изведнъж на шосето изскочи някой. Присвих очи в опит да видя по-добре. Беше мъжка фигура... беше той - мъжът, който ме освободи и ми каза да бягам. Мамка му, да не би това да е било някаква шега и сега той да ме преследва?
- Какво правиш тук? - заговори тихо той, приближавайки се до мен. - Трябваше да си изчезнала досега.
- Да съм изчезнала? - бях объркана.
- Казах ти да спреш някоя кола щом стигнеш до пътя. - изсъска през зъби.
- Не е минала дори една кола откакто стигнах до пътя. - изсъсках обратно. - Повярвай ми не бих стояла тук и за секунда повече. - той ме гледаше невярващо.
- 3 и половина сутринта е, нормално е да не минават коли. - поясних.
- Тогава трябва да вървим, не можем да останем тук ...
- Да вървим? Имаш предвид двамата? - попитах невярващо.
- Коя част не разбираш?
- Ти ме отвлече, а сега искаш да вървя с теб по някакъв забравен от Бога път, в 3 и половина сутринта в посока, която дори не знам накъде води. - усетих как повишавам тон, но не можех да се контролирам. Адреналинът от страха и объркването блъскаше в мен.
- Имаш ли по-добра идея? - попита саркастично той.
******
Благодарим, че сте с нас в това приключение! Ако искате да продължаваме заедно, моля:
