Изкушението на Александър 🔞 | ✔︎ (Книга #1 Братя Бренд)

ГЛАВА 17 🔞🔞🔞

Ако историята на Александър и Биа ви харесва, моля ви, дайте ни поне една звезда! Толкова малко усилие, но за нас означава много! Благодарим ви предварително! 

❤️❤️❤️

Биа

- Биа, спри! - извика той, докато влизах вътре в къщата. Не казах нищо, не исках да говоря с него, иначе щях да кажа неща, за които щях да съжаля после. Той ме дръпна точно, когато прекосявах фоайето.

- Ще ме изслушаш ли? - погледнах към ръката си, която Александър държеше и рязко я дръпнах.

- Казах ти да не ме докосваш! И не, няма да те изслушам!

- Защо си толкова ядосана, Биа? Да не би да ревнуваш от Изабела? - каза и ъгълчето на устата му се разтегли в лека усмивка.

- Да ревнувам от Изабел ли? Какво те кара да мислиш, че изпитвам каквито и да било чувства към теб, за да ревнувам от тази... тази...

- Тогава защо се разгневи и си тръгна след като я видя да ме целува? - продължи игричката си той.

- Ти си едно тъпо, нещастно копеле, Александър! Опитваш се да играеш опасна игра с мен, но няма да ти се получи. Остави ме намира! - крещях.

Той ме хвана за кръста и рязко ме дръпна към себе си, след което впи устни в моите и брутално вкара езика си в устата ми. Бутнах го и му ударих шамар.

- Спри с това. Престани да си играеш с мен! - изсъсках.

- Не играя никакви игри, Биа. Искам те! Наистина ли си толкова сляпа? - говореше останал без дъх.

- А какво беше това с Изабел? Тя флиртуваше цяла вечер с теб и на теб ти харесваше.

- Ти си тази, която флиртуваше с брат ми цяла вечер! Не ме интересува Изабел. Тя е никоя за мен. Не съм имал никакви намерения да я виждам. Тя дойде сама и непоканена.

- Защо не й каза да си върви тогава? - крещях отново.

- Щях! Но ти... ти седна до брат ми. Беше залепена за него. Всичко, което исках беше да те накарам да ревнуваш, за да ти докажа, че и ти ме желаеш, въпреки, че отричаш и се съпротивляваш. - вече и той викаше.

- Няма никакво значение дали ревнувам...

- Значи признаваш, че ме ревнуваш? - каза с умерен тон.

- Не съм казала... - Александър ме дръпна отново и ме целуна, държейки и двете ми ръце зад мен. Опитах да се отскубна, но хватката му беше здрава.