Изкушението на Александър 🔞 | ✔︎ (Книга #1 Братя Бренд)

ГЛАВА 6

Хей, хей! Тези, които чакахте историята да завърши и те първа я четете, моля ви, не забравяйте да вотвате и да ни пишете коментари! Благодарим ви предварително!

❤️❤️❤️

******

Александър

Шофьорът ни остави в Бирмингам. Веднага хванахме автобус за Лондон. А тя през целия път не спираше да говори.

- Моля те, нека звънна на нашите. – умоляваше ме през пет минути. Беше супер изнервящо.

- Не е необходимо.

- Моля. – изрече отново, този път почти без глас. Това ме накара да се обърна към нея и да я погледна. Очите й бяха като два препълнени басейна и всеки момент щяха да се излеят. Отместих поглед напред.

- Вашите знаят, че си командирована от шефа ти в Бирмингам.

- Моля? И от къде „знаят"?

- Изпратих съобщение на майка ти от телефона ти. Написах, че е важно и неотложно и ще им пишеш отново, когато ти е възможно.

- Ти... не може... не би могъл... - гласът й започна от шепот да се извисява, затова я стиснах за бедрото. Силно. Погледнах я заплашително. Тя отмести поглед от мен и се загледа през прозореца. – А какво ще си кажат от работата ми?

- Писах съобщение и на твоя странен колега Андрю, че не се чувстваш добре и ще останеш вкъщи няколко дни.

Тя отново се обърна рязко към мен.

- Доста добре сте ме следили. И си ровил в телефона ми. – процеди през зъби. – Колегата ми не е странен, просто е гей и е екстравагантен. Нещо напълно нормално в наши дни.

- Благодаря, че ме осведоми. – казах иронично. – Сега бих искал малко да дремна, така че... затвори си устата.

Тя сви устни, готова да ме наругае, но замълча и отново се обърна към прозореца.

След пътуването в тишина, слязохме на автогарата в Лондон и от там взехме такси. Тя продължаваше да мълчи през цялото време, но не забравяше да ми хвърля злобни погледи. След известно време се озовахме пред един не толкова популярен хотел. Проверих набързо телефона си.