Изкушението на Александър 🔞 | ✔︎ (Книга #1 Братя Бренд)

ГЛАВА 24

Ако историята на Александър и Биа ви харесва, моля ви, дайте ни поне една звезда! Толкова малко усилие, но за нас означава много! Благодарим ви предварително!

❤️❤️❤️

Биа

Събудих се отново от аромата на кафе.

Боже, получавах дежа вю. Александър го нямаше. Отново. Имаше си ангажименти с Даниел и бизнеса им. Запътих се към банята. Съблякох се и пуснах душа. Застанах под топлата струя.

Събитията от вчера се блъснаха в съзнанието ми. След разговора с мистериозния човек по телефона се върнах при Александър и Картър по най-бързия начин с треперещи крака. Александър изскочи от най-близките храсти и аз просто рухнах в прегръдката му. Гърдите ми се надигаха от риданията, а той ми шептеше успокояващи думи. Хвана ме през гърба и колената, повдигна ме без никакви усилия и ме понесе към колата. Увих ръце около врата му и продължавах да ридая.

Александър влезе отзад в колата без да ме пуска от себе си. Нямах и желание да се отделям от него. Исках да чувствам топлината и подкрепата му. Разказах му всичко още в колата, така както си бях в прегръдките му. Той продължаваше да ме успокоява, галеше нежно косата ми и ме убеждаваше как всичко ще се нареди.

Когато стигнахме в стаята му, той ме постави леко да седна на леглото. Съблече ме, съблече и себе си и легнахме. Александър ме прегърна отново, а аз плачех тихо, докато накрая съня ме пребори.

Върнах се отново в настоящето. Писна ми да мисля какво, кой, кога. Просто наистина имах нужда да предам всичко в ръцете на Александър и да му се доверя, че нещата наистина ще се оправят.

След като се изкъпах, облякох ефирна жълта рокля на бели цветя, която исках да върне оптимизма, който напоследък ми се изплъзваше. Вдигнах косата си на конска опашка и нахлузих бежови ниски сандали. Отидох до масата и посегнах към кафето. Имаше бележка.

„Бебчо,

Всичко ще е наред. Обещавам ти. Ще разбера кой стои зад всичко това. Искам да ми вярваш.

ПП: Повече не искам да те виждам разплакана, това разбива сърцето ми.

Твой съпруг А"

Лека усмивка разтегли устните ми. Пак ме нарече „бебчо". Грабнах кафето и телефона и тръгнах към басейна.