Изкушението на Александър 🔞 | ✔︎ (Книга #1 Братя Бренд)

ГЛАВА 12

Хей, хей! Тези, които чакахте историята да завърши и те първа я четете, моля ви, не забравяйте да вотвате и да ни пишете коментари! Благодарим ви предварително!

❤️❤️❤️

******

Биа

- Не ти оставям друг избор? Аз, не ти оставям друг избор? Ти ума ли си си изгубил? Всъщност това е шибан риторичен въпрос - разбира се, че си, иначе нямаше да направиш всички тези ужасни неща, които направи!
- Биа, слушай ...
- Не, НЕ! Сега ти ще слушаш! Нека изясним няколко неща. Някой ти каза, че баща ми е замесен със смъртта на майка ти и ти хукна да му отмъщаваш. И реши да го ... как го каза да го унищожиш и да унищожиш дъщеря му!
- Биа ...
- Млъкни! Казах, че сега ти ще слушаш!
"Ако опиташ да избягаш ще те удуша със собствените си ръце и ще го направя много бавно."
- Тези думи все още кънтят в главата ми! Знаеш ли какво е чувството да знаеш, че ще умреш? А? Ти ... Наистина ли щеше да го направиш? Наистина ли щеше да ме убиеш? - Александър беше забил поглед в земята и нямаше смелостта да ме погледне.
- Отговори ми, по дяволите! - изкрещях, не можех да се контролирам.
- ДА! - той хвана един от стъклените пепелници и го разби с всичка сила в стената отсреща. - Щастлива ли си сега? Задоволих ли шибаното ти его? - в гласът му имаше ярост, а очите му излъчваха гняв, като радиация.
- Бих убил всеки, който е направил това, което те направиха на мама. Всеки! Чуваш ли? Обичах я най-много на света! Нея и брат ми! И някой ми я отне ... намерихме я в апартамента, убита като куче ... - гласът му се пречупи на последното изречение. Виждах в очите му сълзи. Досега усещах сърцето си стоманено, но след думите му нещо се промени. Изпитах болката му. Представих си какво би било, ако аз заварех майка ми мъртва. Представих си него и брат му като малки хлапета и как намират безжизненото й тяло. Това е най-ужасното нещо, което може да се случи на едно дете.
- Айс, разбирам болката ти, но ... за бога! Не можеш просто така да раздаваш правосъдие. Ами ако наистина се беше стигнало до там да ме убиеш и беше получил последното съобщение няколко минути след това, разбирайки че нямам никаква вина за смъртта на майка ти? Как щеше да живееш с мисълта, за това, че си убил невинен човек? - тонът ми все още беше сериозен, но доста по-мек.
- Биа, извиних ти се твърде много пъти! А аз никога не се извинявам! Вече уточнихме всичко това и да, права си - трябва да мисля преди да действам. Но всичко това вече е свършено, минало е и аз ще го поправя с или без твоята помощ. Ако следваш плана доброволно, всичко ще бъде много по-лесно. Разбира се ти няма да го направиш, защото обичаш нещата да са сложни и забавни, нали?