Изкушението на Александър 🔞 | ✔︎ (Книга #1 Братя Бренд)

ГЛАВА 28

Ако историята на Александър и Биа ви харесва, моля ви, дайте ни поне една звезда! Толкова малко усилие, но за нас означава много! Благодарим ви предварително!

❤️❤️❤️

Биа

Върнах го обратно в джоба си. Изгарях от желание да вдигна и да му се разкрещя, но нямаше да му доставя това удоволствие. Беше мой ред да го игнорирам!

Изчаках да стане време за паспортната проверка. Отидох да си купя нещо за ядене. После се ровех в Интернет.

Беше 7:30 когато се качих в самолета. Телефонът не спираше да вибрира. Когато го погледнах имах 12 пропуснати обаждания и едно съобщение. Едно от обажданията беше от Даниел, но сега не ми беше до това да говоря с него. Съобщението беше от Александър:

My only one:

Къде си? Не прави глупости, Биа! Отговори ми веднага!

Разбира се, ще направя точно каквото ми казваш! - помислих си иронично. Загледах се през илюминатора на самолета, когато започнахме да се движим. В главата ми беше каша след всичко, което се случи с мен през последните няколко седмици.

Погледнах отново телефона си и видях нови 3 съобщения. Александър вероятно беше извън кожата си.

My only one:

Мамка му, Биа! Къде си по дяволите???

My only one:

Знаеш, че ще те намеря, където и да си!

My only one:

ВДИГНИ ПРОКЛЕТИЯ ТЕЛЕФОН!!!!!

Изпитвах истинско удоволствие от факта, че той се побъркваше в момента! Дали да му отговоря?

Искаше ми се да го оставя в абсолютно неведение. Отворих съобщенията колебливо и започнах да пиша:

Забрави за мен ...

После го изтрих и пак го написах. Палецът ми беше на бутона send. Точно, когато самолетът започна да лети натиснах бутона. Съобщението се изпрати и спрях интернета. Сложих слушалките, които си купих от летището и си пуснах музика. Отново се загледах през илюминатора. Можех да видя облаците, сред които се извисяваше самолета. Беше като в приказка. Но самата аз не бях в приказка, а в истински кошмар! Сълзите започнаха да се стичат от очите ми отново. Исках просто да забравя за него и за болката, която ми причиняваше!