Изкушението на Александър 🔞 | ✔︎ (Книга #1 Братя Бренд)

ГЛАВА 31

******

Хей, любимиии! 

Извиняваме се, че не успяваме да качваме толкова често, но се опитваме да наваксаме с няколко глави през по-кратко време, за да компенсираме дългия сух период. :D Простете ни. Дано се насладите на тази глава. Следващата смятаме да е още по-вълнуваща. Надяваме се да я качим съвсем скоро.

Love you,

Merry &  frintezzaviv

******

Молим ви в края на главата, ако ви е допаднала, оцветете звездичката в оранжево!

******

Александър

Минаха пет дни от инцидента.

Все още се възстановявах от прострелването. Бях вдигнал на крак всички от моите хора, за да намерят Крейг или някой от синовете му, но те се бяха покрили много, много добре. Родителите й бяха под 24/7 наблюдение от най-добрите ми хора. Не просто бодигарди, а момчета, които са били или тюлени, или най-добрите наемници. 

Един от тях беше Мейсън - най-коравото копеле в арсенала ми. Мистериозният мъж все още не беше звънял на Биа. Не можех да преценя дали това беше добре, понеже не знаеха какъв ход да направят, или обратното – скалъпваха доста добър план...

На нашите бях казал, че имам много работа и няма как да се видим тази седмица. Това не беше нещо необичайно за нас с Даниел, така че нямаше да се усъмнят в лъжата. Съвестта ме измъчваше, че бях принуден да лъжа родителите си, но в този случай нямах голям избор. Те също бяха под постоянно наблюдение от хората ми.

Дните ни с Биа преминаваха в имението, понеже не искахме да рискуваме да излезем на открито и да станем мишени. По цял ден се въргаляхме в леглото, гледахме Netflix, хранихме се на терасата, релаксирахме в джакузито, къпехме се заедно и правихме секс. Дяволски добър секс. Въпреки че тя се дърпаше, за да не ме наранявала, не можеше да ми устои.

Беше се свързала с техните, но я разубедих да им обяснява каквото и да било по телефона. Разговорите можеха да се подслушват. Можех да уредя сигурна връзка, но предпочитах да разговарят на живо. Утре щяхме да пътуваме отново за Лондон. Освен, че Биа трябваше да присъства на благотворителна вечеря, щяхме да се видим с родителите й и да изясним ситуацията. Не бях много съгласен да напускаме сигурността на имението, но тя ме уговори, че трябва да излезем от тук, за да се променят нещата и нещастниците най-накрая да се свържат с нас.