Изкушението на Александър 🔞 | ✔︎ (Книга #1 Братя Бренд)

ГЛАВА 13

Хей, хей! Тези, които чакахте историята да завърши и те първа я четете, моля ви, не забравяйте да вотвате и да ни пишете коментари! Благодарим ви предварително!

❤️❤️❤️

******

Биа

- Всичко наред ли е, г-н Брайсън? - попита един от охранителите.

- Разкарайте този тип от лицето ми. - каза разгневено. Картър вече беше при нас.

- Тръгваме! - каза ледено без дори да ме поглежда. Вече нямаше и следа от алкохол в изражението му.

Качихме се в колата. Картър затвори вратата след нас и се насочи към шофьорското място.

- Карай към вкъщи, Картър! - каза и погледна през прозореца на колата.

- Да, сър! - отвърна кратко той.

Пътувахме в пълна тишина. Аз ту заспивах, ту се пробуждах. Когато най-после стигнахме, Картър ни остави пред къщата-имение и потегли към гаража.

Аз се запътих към вратата, когато Айс ме хвана за лявата ръка, обърна ме към себе си и закрачи напред, така че аз вървях заднишком. Опря ме на една от колоните, доближи лицето си до моето и каза с животинска нотка в гласа си:

- Вещица или не, ти си моя! И ще пребия всеки, който се опита да те докосне. Ясно? - кръвта ми отново се разбушува при думите му. Просто преглътнах. Устните му почти докосваха моите.

Изведнъж ми стана смешно. Как той преби човека само защото се опита да танцува с мен. Да, този тип беше досаден, но определено не заслужаваше цялото му лице да бъде покрито в кръв. Ситуацията беше сериозна, но аз не бях в състояние да приема каквото и да било сериозно тази вечер.

- Твоя? Кой казва, че съм твоя? - хихиках се като малко дете.

- Аз! - отвърна той. - И пръстена на ръката ти! - той кимна с глава към ръката ми.

- Някой се е взел доста насериозно, струва ми се. Това беше просто шега, Айс. Всъщност не сме женени. Всичко беше игра. - продължавах да се смея.

***

Александър

- Всъщност сме, но ти не си в състояние да го осъзнаеш. Утре ще е забавно... - казах, мислейки си колко бясна ще бъде след като осъзнае какво е направила. Това ме накара да се усмихна вътрешно. В момента се държеше като непокорно дете.