Изкушението на Александър 🔞 | ✔︎ (Книга #1 Братя Бренд)

ГЛАВА 32

Ако историята на Александър и Биа ви харесва, моля ви, дайте ни поне една звезда! Толкова малко усилие, но за нас означава много! Благодарим ви предварително!

❤️❤️❤️

Биа

Устните на Александър ме изгаряха. Ръката му освободи китките ми и се насочи към тила ми. Хвана в юмрук косата ми и я издърпа назад, за да получи по-добър достъп. Другата му ръка продължаваше да ме притиска болезнено за дупето. Свирепостта на целувката му ме отрезви. Избутах го от себе си с всичката сила, която събрах, повлияна от яростта и му хвърлих злобен поглед. Той изохка, явно натиснах раната му. Нека ти, тъпако!

Александър ме прониза с потъмнелите си очи. И двамата дишахме накъсано.

- Слушай ме, Александър и ме чуй много добре... Повече никога, ама никога няма да ми държиш сметка за каквото и да било. Ясно ли е? Никога. – поех си за миг въздух и продължих – Това, че сме обвързани с документ не ти дава правото да се държиш собственически с мен.

- Няма да ти позволя да петниш името ми, проклетнице! – изръмжа в отговор.

- Това ли било? – заболя ме. Значи неговата причина за собственическото му чувство е била репутацията му... – Няма да разруша лъсната ти безценна репутация.

- Виждам. – каза иронично.

- Моля?

- Ако не съм там да те спра, ще скочиш на най-близкия добре изглеждащ мъж.

- МОЛЯ?! – в момента, в който изкрещях думата, му ударих такъв силен шамар, че главата му отхвръкна встрани. – Да не си посмял да ми проговориш, копеле!

Отминах го и отидох в стаята си. За щастие моите дрехи си бяха тук. Съблякох тези, с които пътувах и навлякох спортен потник с йога клин, като втори чифт дрехи си сложих в сака ми за фитнес. Щях да се изкъпя във спортната зала. Имах нужда да избягам от този задник, иначе щях да го убия. Сигурна бях!

Докато връзвах косата си в хлабав кок, Александър влезе в стаята.

- Биа...

- Не ми говори, Александър! Чуваш ли? Не. Ми. Говори. – натъртих на всяка една дума. – Отивам във фитнеса. Няма нужда ти да казвам в кой... все пак ме следихте достатъчно добре, за да знаете.

- Биа, чуй ме...

- Не. Остани тук, родителите ми може да се появят по някое време. Дължиш ми го! Дължиш ми и много повече, че ме набута в тази каша!