ГЛАВА 37

822 76 10
                                    

Хей, хейййй... Новата глава е туууук! ❤️❤️❤️

Надяваме се да ви хареса! Ако е така - моля, пишете ни КОМЕНТАРИ и ни дайте по една ЗВЕЗДА. Може да ни последвате, ако не сте го направили, понеже имаме още бъдещи проекти заедно. Един от тях е следващата книга за братята, както някои се досетиха, и ще е за Даниел и София. 

С обич: Merry & frintezzaviv

❤️❤️❤️

*******

Александър

1 месец по-късно

Минаха две седмици, откакто съм трезвен. Не ми харесваше. Вцепеняването, в което се намирах преди това... не, че ме караше да се чувствам по-добре. Всъщност не ме караше да чувствам нищо. Празнота. Даниел ме остави цели две седмици, което според него беше лимита му, за да се напивам всяка шибана нощ и да спя цял ден, измъчван от сънища за нея.

Сивите й очи ме преследваха навсякъде. Исках да я докосна, исках да усетя устните й, исках да я имам отново... Исках нея.

Някой би си помислил, че съм обиколил всички долнопробни клубове и бордеи във Вегас, за да я забравя. Но не, по дяволите, аз просто се напивах вкъщи сам, като шибана отрепка. Даниел на няколко пъти ме молеше да остане и да поговорим, но аз отказах. Последния път – се сбихме. Той ме преби, защото бях нещастна алкохолизирана каша и нямах сили за нищо друго, освен за точно един удар в челюстта му, която го докара до ярост. След това с Тимъти ме завлякоха в банята, изкъпаха ме със студена вода -Това беше зверски гадно! – и ме сложиха да спя.

В последствие не се отделиха от мен цели две шибани седмици, за да не се докопам до алкохол. Даниел беше в ролята на Опра Уинфри – само че на някаква цинична нейна версия, защото не спираше да ми обяснява колко съм тъп, как съм провалял живота си и този на Биа и как трябвало да си извадя главата от шибания задник.

Стоях в кабинета си в имението, гледайки през прозореца в... нищото. Днес денят във Вегас бе самото съвършенство – един от малкото прохладни дни. Това ме напрягаше допълнително. След алкохолната мъгла, се превърнах в един вечно мрънкащ и начумерен задник и Даниел не изпускаше да ми го натяква постоянно. Вратата се отвори зад мен със замах, обърнах се на въртящия стол и ето там бе – моето наказание...

Изкушението на Александър 🔞 | ✔︎ (Книга #1 Братя Бренд)Where stories live. Discover now