Изкушението на Александър 🔞 | ✔︎ (Книга #1 Братя Бренд)

ГЛАВА 36

Ако историята на Александър и Биа ви харесва, моля ви, дайте ни поне една звезда! Толкова малко усилие, но за нас означава много! Благодарим ви предварително!

❤️❤️❤️

Александър

Няколко дни по-рано

Отидох до апартамента й и осъзнах, че нямам ключ - не, че това беше проблем за мен.  Един приятел на Майк беше научил мен и Даниел как да отваряме врати без ключ.

Взех куфара и се запътих към самолета. Мейсън ме закара. По пътя не спирах да мисля за разговора ни с Биа. Знам, че я нараних, но не можех да й кажа каквото искаше. Оливия отне твърде много от мен - обещах си, че никога повече няма да допусна тази грешка.

И въпреки това не спирах да мисля за нея. До сега винаги е било лесно с жените в живота ми - чуках ги, водех ги на скъпи места, после пак ги чуках и всичко беше точно.

Без обещания, без очаквания.

Имаше и доста, които се привързваха към мен, но това никога не ме е засягало - с други думи разбил съм не малко сърца, но никога не ми е пукало за това. Докато не я отвлякох! Все още не разбирах, защо толкова ми пукаше за нея. Защо толкова съжалявах, че я отвлякох. Да, сгреших, хванах грешния човек, но не съм тип, който би се засегнал от това.

За нищо на света не исках да я оставям сама обаче. Особено след случилото се в „Хеликс". Но гневът в очите й ме преследваше. Начинът, по който ми каза да се махам.

Дадох инструкции на Мейсън и се качих в самолета. Загледах се през прозореца навън и прокарах ръка през косата си. Нещо не ми даваше мира. Не можех да я оставя сама да отиде и да предаде документите в парка. Започвахме да се движим, когато скочих от седалката и отидох при пилота.

- Спри самолета, Дейв! Трябва да сляза.- Да, сър. Както наредите. - отвърна учудено той.

Грабнах куфара и докато слизах се обадих на Мейсън да се върне и да ме вземе с колата. След по малко от пет минути той спря пред мен.

- Закарай ме в „Хилтън".

Мейсън не беше като някои от съдружниците ми. Не обичаше да ми се мазни и когато трябваше да се върши работа, я вършеше като никой друг. Той беше приятел и точно по тази причина ми помагаше. Затова той просто кимна и подкара джипа, без въпроси.