Изкушението на Александър 🔞 | ✔︎ (Книга #1 Братя Бренд)

ГЛАВА 30

Ако историята на Александър и Биа ви харесва, моля ви, дайте ни поне една звезда! Толкова малко усилие, но за нас означава много! Благодарим ви предварително!

❤️❤️❤️

Биа

Александър беше заспал в другия край на самолета. Главата ми щеше да гръмне от мисли. Крейг Съливан... Това е бащата на Саймън. Дали и самия Саймън не е намесен във всичко това? Затова ли се държеше толкова мило с мен? Всичко е било само маска...

От това ме заболя.

Въпреки че не изпитвах към него това, което изпитвах към Александър, аз го имах за приятел. Мислех, че мога да разчитам на него. Била съм толкова заблудена. Поддадох се на чара му. Отговорих на целувката му. Сигурно добре се е посмял за моя сметка.

Александър не забеляза, че Тимъти ми подаде папката и записите. Той не чу и нито един от разговорите с мистериозния мъж. Не знаех как ще поднеса новината, защото бях убедена, че той ще ме нападне словесно и ще ми каже арогантното „Аз казах ли ти."

А и факта, че в момента е ранен и ще побеснее... също не беше за пренебрегване. Исках да му го спестя, поне за момента. Но трябваше да му кажа скоро. Или служителите му щяха да го уведомят, въпреки че помолих Тимъти за малко отсрочка с доклада пред шефа си (оправдах се със състоянието му в момента), или мистериозния мъж щеше да звънне пред Александър. Не можех да отлагам дълго.

Не можех и да рискувам да прегледам документите и записите, понеже той всеки момент можеше да се събуди и да ме попита какво правя, така че ги бях прибрала в дамската си чанта.

Реших да го проверя. Отидох до леглото и седнах на ръба. Александър спеше по гръб. Беше съблякъл ризата си и над завивката се виждаха голите му гърди и превръзката, която мама му направи. Радвам се, че майка ми беше професионалист и въпреки че майчинския инстинкт напираше в нея, тя реши, че ще ми даде времето да стигна до Вегас и тогава да й обясня какво се случва. Не знаех колко от нещата можех да й кажа...

Върнах отново вниманието към Александър. Въпреки че беше ранен и спеше, не изглеждаше въобще безпомощен с това мускулесто атлетично тяло и с грубото си лице. Когато го простреляха бях сигурна, че сърцето ми спря. Не можех да забравя как ръцете ми бяха изцапани с неговата кръв, когато притисках хавлията към раната му. Мислех, че ще умре... Това беше преломен момент, за да призная пред себе си, че той беше много повече за мен от един фалшив брак. Не, че щях да му го призная. Така или иначе все още смятах, че той не е от обвързващия се тип мъже. А това болеше повече от предателството на Саймън. Много повече.