ГЛАВА 5

1.1K 72 1
                                    

Хей, хей! Тези, които чакахте историята да завърши и те първа я четете, моля ви, не забравяйте да вотвате и да ни пишете коментари! Благодарим ви предварително!

❤️❤️❤️

******

Биа

Вървяхме бързо вече може би 10 минути, без никой от нас да каже каквото и да било. Мина една кола, но не спря.

Имах толкова въпроси, но се страхувах да питам. Страхувах се от отговорите. Страхувах се от него. Нямах идея каква игра играеше. Може би ме водеше някъде да ме убие. Как можех да знам. Може би трябваше да опитам да избягам, но как - пред и зад нас беше просто път. Можех да опитам да бягам през гората, но шансовете бяха, че той ще успее да ме хване много бързо.

- Какво общо има баща ми с всичко това? - казах изведнъж, забивайки на едно място, обърната към него. Не издържах, трябваше да получа някаква информация.

- Повярвай ми, не искаш да знаеш отговора на този въпрос. - отговори той, поглеждайки през рамо, сякаш да провери ако някой ни следваше. После се обърна към мен. Беше висок, с тъмно-руса чуплива коса. Всъщност беше привлекателен, но това не предизвикваше какъвто и да било интерес в мен, защото този човек ме плашеше.

- Какво трябва да означава това? Разбира се, че искам да знам, ако някой ще ме убива, заради това, което баща ми е направил.

- Виж, това наистина не е важно точно сега. Трябва да намерим начин да се разкараме от тук веднага или приятелите ми ще ни намерят...

- Защо бягаш от тях? - игнорирах това, което каза той.

- Защото ти помогнах да избягаш, очевидно. - гласът му ставаше все по нетърпелив. Тъкмо отворих уста да попитам и той ме прекъсна.

- Също, не е важно защо ти помогнах да избягаш. Виж, спри да задаваш въпроси, защото няма да ти отговоря така или иначе.

В този момент зад нас се зададе голям камион. Той изтича веднага на средата на шосето и започна да маха с ръце. Камионът спря. Силната светлина от фаровете го заслепяваше и той вдигна ръка пред лицето си, за да предпази очите си. После заобиколи и отиде от страната на шофьора. Приближих се, за да чуя разговора.

- Здравейте. - поздрави той.

- Накъде сте тръгнали, деца, по това време - запита шофьорът със силен източно-европейски акцент. Звучеше сякаш е от Румъния.

Изкушението на Александър 🔞 | ✔︎ (Книга #1 Братя Бренд)Where stories live. Discover now