На стъпка от Рая - Светлината на мрака

Глава 38 - Последната тренировка

Беше сутрин. Денят се очертаваше слънчев. Коу и Аоеде вече бяха будни. Но все още се излежаваха. Радваха се на компанията си. Тя лежеше върху гърдите му и чуваше спокойния ритъм на сърцето му. Това ѝ вдъхваше нереално спокойствие. Сякаш всичко друго беше някъде другаде. И съществуваха само те двамата и.
- Обичам те! – прошепна Аоеде.
Той не отговори, само прокара ръката си под шията ѝ, обръщайки главата  ѝ към себе си, целуна я. Това беше най – хубавият отговор, който можеше да получи. За момент млъкнаха и просто си стояха. Тишината беше ценна, като се имаше предвид, че днес им беше последният ден, в който можеха да тренират. Аоеде знаеше, че предстоящият ден ще бъде тежък. Пак щеше да има спорове и ругатни, пак щеше да има някой сърдит или засрамен.
- Днес ще трябва да тренираме – отбеляза тя.
- Да, така е. – съгласи се Коу – може ли ти да ме тренираш?
- Разбира се, няма да те оставя и за секунда сам, Ерика веднага ще се лепне за теб.
- Може и Айли да се присъедини – Коу се засмя.
- За нея нищо не казвам, все пак ти е приятелка.
- Но я мразиш нали?
- Аз не мога да мразя никого. Тя мрази мен, защото съм с теб. Та аз ѝ спасих живота, а тя ми отговори, че и без мен щяла да се справи. Жалко е само, че не съзнава, че ако не бях  хванала стрелата пред лицето ѝ, нямаше да може да се излекува.
- Това ли те дразни?
- Не само – Аоеде направи физиономия.
- Ревнуваш нали? – Коу го каза с ирония в гласа.
- Не… добре де може би малко. Все пак триста години без чувства си оказват влияние.
- Да, но за тристагодишен фосил се справяш доста добре, миналата нощ е необоримо доказателство.
- Хареса ли ти? – Аоеде погали Коу по бузата и се наклони да го целуне, но на вратата се потропа. Чу се женски глас, принадлежащ на Филиз.
- Хора, закуската е готова, слезте, за да презаредите преди последната тренировка.
Повече нищо не се чу. Явно Филиз не беше нахална като Айли. Все пак Коу и Аоеде единодушно решиха, че имат нужда от храна и  потеглиха към трапезарията. Беше странно тихо. Никой не говореше, дори Ерика не се смееше, друг бе въпросът, че се опитваше да нареже чинията, в която стоеше закуската ѝ.
На масата имаше много храна, но никой не ядеше много. През цялата закуска се чуваше потропването от приборите върху порцелана и дразнещото стържене на ножа, по чинията на Ерика или поне остатъците от нея, защото това, което бе останало, никога повече нямаше да бъде чиния.
- Ерика, ще спреш ли, моля те! – Малари първа изпусна нервите си.
- Като не ти харесва, вратата е ей там – жената посочи с ножа си, а след това го метна, той се заби право в нея.
Малари погледа ножа, в очите ѝ се четеше гняв.
- Точно ти няма да ми казваш какво да правя – тя стана и погледна шапкарката в очите -,  ти си тази, която пречи на цялата зала.
- Тогава защо само ти ми го казваш? – Ерика се разсмя.
Това вече наистина подразни всички. Филиз забеляза това.
- Тренировка, всички, сега! – нареди тя и погледна двете момичета с лека нотка на злоба.
Всички се запътиха към тренировъчната зала, без да обелят и думичка. Филиз и Алек застана в средата на залата и започнаха да говорят, като първи беше Алек.
- Така слушайте ме – той плесна с ръце – това няма да е обикновена тренировка, а последна тренировка – на лицето му цъфна дяволита  усмивка – което значи, че ще бъде малко по – интересна от другите.
- Точно така – потвърди сестра му, – днес ще тренираме на два етапа. Един обикновен, тук в тази зала и един на вън в гората. Но както Алек каза, нещата ще бъдат малко по -  интересни. Ще има три отбора, избрани на случаен принцип, а тяхната цел ще е победа.
- Критериите за първи кръг  са: – започна да обявява Алек – стрелба с лък, ръкопашен бой, хвърляне на ножове, бой с остриета и кинжали, преминаване на препятствия и стрелба с пистолет . Това е само по – първи кръг, за втори ще разберете по -  късно. А сега нека определим отборите. Том, шапка! – Алек помаха към момчето.
То свали шапката и я подаде.
- Които изтеглим първо са лидери на отборите – обяви Филиз и изсипа намачкани листчета, съдържащи имената на всички.
- Първо лидерите – Алек се усмихна и бръкна в шапката. – И водач на отбор едно е – Мария.
- Сериозно ли, аз нямам лидерски качества – момичето се нацупи.
- Лидер на отбор две е… – Филиз се усмихна и пъхна ръка в шапката – е… -  тя вмъкна напрежение, защото можеше да бъде всеки от тях – Елза.
Елза изпъшка, очевидно не ѝ беше до игри.
- Лидер на отбор три, последния отбор – Алек се опита да заинтригува играчите, – кой ли ще  той? – момчето извади едно листче и го разгъна, очите му зашариха и най -  накрая той произнесе заветното име, – водач на отбор три е – Алтай.
- А сега нека определим и самите отбори – Филиз се усмихна дяволито. – Първи отбор – тя извади пет  листчета – е съставен от – Алек – тя погледна брат си, след това продължи – Ема, Коу, Малари и о, аз!
- Втори отбор – обяви Алек и изкара още пет хартийки – Ерика, Лили, Лин, Ксеня и Том.
- Оф направо перфектно – изсумтя Елза, до някъде ѝ стана хубаво, че Том бе в нейния отбор, но Ерика и Ксеня, нещо не ѝ влизаха в представите.
- И трети отбор – обяви Филиз, – Сам, Айли, Джейк, Илайджа и Питър.
- Ами аз – Ищар се стресна, не беше в нито един от трите отбора.
- Е все пак ние имаме нужда, от някой, който да може да оценява справедливо – намеси се Алек, – ти си тренирала повече от всички ни, тук си от най – много време. В Авалон имам предвид.
Ищар застана пред три мишени.
- Първа категория е стрелба с лък, стрелящите ще бъдат на случаен принцип, минимален  брой точки-  нула, максимален – петдесет. А сега опонентите. Ищар бръкна  в първата купчинка с листовете.
- Коу – обяви тя.
Момчето застана пред първата мишена, никога до сега не беше стрелял със стрели. Преглътна и хвана лъка.
- Опонентът му от втори отбор е – Ксеня.
Жената се приближи грациозно и зае мястото си. Коу беше мъртъв, тя беше светлинни години по – напред.
- Трети отбор вие сте – Ищар каза това, сякаш произнасяше някаква присъда – Айли.
На Айли ѝ причерня и тя никога не беше стреляла с лък, но подобно на другите зае мястото си. И тримата опънаха тетивата и се прицелиха.
- На три стреляте  -   обяви Ищар, – едно, две, три – и три стели се изстреляха във въздуха.
Тази на Коу беше попаднала извън мишената, Ксеня беше улучила четиридесет точки, а Айли тридесет.
- И така – Ищар нанесе цифри на една черна дъска.