На стъпка от Рая - Светлината на мрака

Глава 4 - Приказки за лека нощ

Ема се събуди от потропване на вратата. Тя стана, малко сънена и отвори вратата. Вън я чакаше Филиз. Отново лепнала усмивка на лицето си.
- Хайде да тръгваме, че вечерята ще започне без нас. – промълви момичето.
- Добре без това имам чувството, че не съм яла от цяла вечност! – каза Ема, усмихвайки се.
И двете тръгнаха към залата за хранене, оказа се че тя е в другата посока на коридора, който водеше към кабинета на Фелисия.
Когато стигнаха голямата зала за ядене, Ема очакваше да е пълно с хора, но вместо това, там бяха обичайните заподозрени. Имаше две момичета, близначки и едно момче, които досега Ема не беше виждала. Филиз се настани на един стол, а новата седна до нея. Трапезата не беше особено обилна, всеки имаше купа с грахова  супа и две филийки хляб, както и по  малко вода.
- Какво става защо има толкова малко храна днес? – попита учудено Филиз
- Защото – започна да отговаря Сам, – Елза, Луиза и Том не си свършиха работата, когато се прибирах видях Луиза да тича към мен. Тя ми каза, че химери били влезли в хамбара и били обрали по – голяма част от храната,а ще попиташ къде са били Том и Елза е,и сама можеш да се сетиш. – с тези думи той приключи. Личеше си, че не беше особено спокоен. Въпреки това гърдите му се спускаха спокойно и с всяко вдишване, мускулите му се очертаваха под черната фланелка. Сам се наведе към супата и започна да си играе с  няколко грахови зърна вътре.
Ема погледна Елза, Луиза и Том, които бяха свели глави надолу и стояха, като статуи.
Двете момичета бяха като две капки вода: руси коси сплетени на рибена кост, сини очи и много бледа кожа, а  Том беше едър не много мускулест със кафява коса и малко по – тъмни  очи, но те не бяха обикновени очи, в тях се виждаха две искри дяволитост. Ема не му даде повече от осемнадесет години, а Елза и Луиза изглеждаха на по на шестнадесет.
През цялата вечеря никой не каза нищо повече, всички стояха наведени към граховата супа и ѝ се наслаждаваха, е поне до колкото можеш да се насладиш на обикновена грахова супа.
След като и последната купа остана празна, Алек и Филиз се спогледаха, след това и двамата станаха. Филиз издърпа Ема за ръката  и това я събуди от унеса, в който беше потънала.
- Ема, хайде идва истинската част от вечерта. – каза Фелиз с усмивка.
Всички от масата се изправиха и сезапътиха  към градината. Ема вървеше плътно до Филиз. Беше тъмно, може би някъде към девет вечерта. Цялата група се измуши през някаква леко разкъртена решетъчна врата врата  и се озова на единно поле. Голямо и широко, докъдето стига поглед.
Тревата беше къса и равна. А нощта някак магическа. В средата на полето имаше едно самотно дърво, а покрай него няколко пейки. Луната озаряваше полето, но въпреки това беше тъмно, за щастие на дървото бяха окачени светлинки.
Всички насядаха на пейките. Ема не можеше да разбере какво става, докато Алек не измъкна от някъде една  каца с бира, всеки си взе по една, без Ема.
- Ема вземи си бира. – подкани я Алек.
Тя се зачуди.
- Ти си безсмъртна, никога няма да остарееш , така че взимай! – посочи кацата Елза.
Момичето взе плахо бирата и я отвори, всички последваха примера ѝ. Слезд това Филиз се качи на пейката и се изкрещя.
- Вдигам тост за Ема, новото попълнение в състава ни.
Всички станаха и се чукнаха. На Ема ѝ стана някак хубаво, че я приветстват така. След това  насядаха обратно. И  след малко мълчание Луйза се обади.
- А, всъщност ти как умря?
Ема знаеше как е умряла, но и стана интересно как другите са дошли тук,  затова реши да формулира отговора си по следния начин:
- Ще ви разкажа как умрях, ако и вие го направите.
Последва единодушно съгласие.
- Добре, аз не помня много точно, но мисля, че бях на излет и стоях на една канара, но нещо стана и тя се срути. Паднах  във вода, но дъното беше скалисто. Последното, за  което се сещам е как един остър камък се заби в крака ми. Не знам дали умрях от удавяне или от ударите, а може и да е от двете. – спомените бяха болезнени, но и някак чужди.
- Ау, това е било малко страховито! Да ти кажа ли как умряхме ние с Луйза? - предложи Елза.
- Да, искам да знам. – каза Ема. Но сериозно ли начина по – които всеки бе напуснал човешкия свят бе най – интересната тема за разговор.
- Ние с Луиза бяхме световни шампионки по художествена гимнастика, бяхме като ластици. Точно затова наше качество сме тук. Е както и да е. Един път пътувахме за състезание в Австралия, но самолетът се разби. Не помним почти нищо, само паниката преди случилото е.
- А моето било страшно! При вас е било касапница! – каза Ема леко усмихвайки се.– Е кой е следващ ?
- О-о аз. – предложи се Том. - Моята смърт беше странна и леко безумна.
- Казвай ! Интересно ми е. – искаше да узнае Ема.
- Ами играехме на кой може по - дълго да задържи дъха си под вода, и аз го задържах твърде дълго.
- Глупаво е да си отидеш заради игра, в  която единствено можеш да докажеш какъв мъж си. – каза Сам със студен глас.
Гледаше към огъня, а пламъците се отразяваха в очите му. Изглеждаше някак потънал в спомени.
- Като знаеш толкова,тогава ти разкажи за твоята смърт. – сопна се Там.
- Добре, аз нямам проблем, паднах от кон по време на езда и той ме прегази. Изпаднах в кома изкарах два месеца, след което решиха, че е безсмислено да чакат повече. Лошото беше,че аз тъкмо тръгвах да се връщам към живота.
Последните думи той каза с тъга. Дълбока и грабваща тъга.
А изражението на Том се промени. Някак осъзнаваше грешката си.
- А, от колко време си тук? – Ема отпарви въпрос към Сам.
- Две години и малко. – отговори той без да вдига поглед от огъня.
- Е кой остана? – попита Елза.
- Май само Мария. – каза Том.
- Аз... – тя спря в очите и имаше притеснение, – аз, аз се самоубих. – каза тя и лицето и пребледня .Всички погледи се вторачиха в нея.
- Но защо? И защо не си ни казала? – попита Филиз.
- Причините са твърде много. Майка ми и баща ми се разведоха,останах с мама. От баща ми недойде и вест повече. Мама се омъжи повторно за един кретен с пари. Той доведе и сина си, който беше с три години по – голям от мен. Той ме удряше, взимаше ми парите, но върха беше когато връхлетя в стаята ми и я обърна с главата на долу. За всичко обвиняваше мен, а  майка ми си го отнасяше. Доведеният ми баща я биеше. Реших, че съм в тежест и скочих от покрива, като се има  предвид, че живях с тези хора две години. Но моята смърт беше преди четири,така че няма значение.
- О-о горката, ето защо не си ни казала. – Луиза я погали леко по рамото.
- Ами Лили, ти как попадна тук? – попита Ема.
- Ами аз всъщност съм си от тук, аз не съм феерида аз съм бял върколак, изгониха ме от глутницата и така се озовах тук.
- О боже всички сте преживели ужасни неща. – Ема погледна всички с лека тъга.
- Ищар е също една от нас, с много тежък случай. – напомни Сам.
- Коя е тя? – попита Ема
- Ищар или Магдалена Мария Де Ла Роса Каприкарде –испанката, на която не и върви в любовта – започна да разказва Сам, – и така тя и нейният годеник били на път към сватбената агенция, когато автобус се блъснал в тях и двамата загинали на място. Фееридите решили да спасят и двамата. Проблемът бил, че Магдалена е зодия близнаци, а Емануел е лъв. Тя отишла при въздушните феериди, а той при огнените, а нали е забранено виждането на групите освен на бала.  При тях станало, така че едновременно били много близко и много далече. Но любовта е по – силна от закона и те често се срещат, затова сега нея я няма.- последните думи изрече с леко натъртване. - Заради многото преживявания и викаме Ищар.Стига толкова истории за днес.- след това, той стана и си тръгна.
Всички последваха примера му. Ема и Филиз тръгнаха заедно.
- Какво му стана? – попита Ема.
- Той мрази тази история, защото неговата голяма любов почина малко след него, бяха една и съща зодия, но комисията я отхвърли и всъщност той няма да я види повече.
- Това е гадно, а защо не я приеха.
- Вероятно през живота си не е направила нещо съществено.
Неусетно двете се озоваха пред стаята на Ема.
- Сега лека нощ.  -  пожела и Филиз.
- Лека. – Ема отвори вратата и влезе в стаята си. Пльосна се на леглото и затвори очи.
Имаше чувството, че всичко случило се днес е нереално и ще се събуди на съвсем друго място, помнейки всичко. Тогава в главата и се зароди нова мисъл - за родителите ѝ. Какво ли преживяват сега заради нея? После мислите и се върнаха към Сам и смъртта на неговата любима, и че заради тази смърт, той се бе отрекъл от любовта. Това сломи сърцето на Ема защото определено беше усетила нещо. Възнамеряваше да помогне на Сам да си върне чувствата и не смяташе да се откаже докато не успее. В този момент тя научи нещо ново за себе си, че не се предава никога.Изведнъж сънят я погълна. Тя заспа.