На стъпка от Рая - Светлината на мрака

Глава 1 - Нов живот

Когато Ема отново дойде в съзнание , осъзна че болката я нямаше. Само ѝ беше студено. Вдигна се до седнало положение и погледна към ръцете си. Раните също бяха изчезнали, нона тяхно място се бе появила силна умора. Първо си помисли ,че е мъртва, но после осъзна, че нито в рая, нито в ада е толкова студено. Тогава разбра къде е. Беше в пещера. Лежеше на нещо като ритуална маса. Ужасяващото бе, че не си спомняше нищо освен гласовете крещящи името ѝ. Постепенно се сети за падането, болката и двете жени. Цяло чудо беше,че си помнеше името, но още по-учудващо бе как така все още беше жива.

В това време в помещението дойде същото момиче, което беше видяла, когато за първи път дойде в съзнание. Когато фигурата се приближи Ема осъзна, че това не беше тя, а по-състарено копие на момичето, навярно майка му.

-Хей как си? Как се казваш?- каза жената, сядайки на масата до нея.

-Ема. - чу се да казва тя доста неуверено.Осъзна колко е обезпокоена и изтощена.- Какво става? Какво е това място? Какво се случи ? Защо не помня нищо?

И тогава в главата ѝ отново се върнаха спомението за падането, болката и смъртта.

-Как така съм жива? - попита моментално Ема.

-Ема, успокои се, ще ти разкажа всичко.- утеши я жената

-Коя си ти? - поиска да разбере момичето.

-Аз съм кралица Фелисия.

-Кралица на какво?

Фелисия тъкмо се канеше да отговори, когато в стаята влезе вече наистина същото момиче, което Ема бе видяла първия път. Сега тя успя да огледа девойчето по-внимателно.То имаше тъмнокафява къдрава коса, която стигаше почти до кръста му. Беше облечено в дълга бяла рокля, обточена с лилава шарка по ръбовете и около талията, а раменете ѝ бяха открити. Ако човек изключеше годините разлика, между момичето и майка му не се откриваше разлика. Бяха облечени почти по един и същи начин и имаха еднакви къдрави коси, но кралицата имаше тиара на главата си.

- Мамо! Тя е дошла в съзнание?-изкрещя от почуда момичето . - Защо не ме извика веднага? Между - другото има проблем в оръжейната, пратиха ме да ти кажа.

- Добре, отивам! Погрижи се за Ема! Дай ѝ да облече нещо чисто и ѝ покажи къде е кабинета ми. След час ще я чакам там. - каза Фелисия и излезе от помещението.