На стъпка от Рая - Светлината на мрака

Глава 20 - Питър и проклятието

Всички, освен Филиз се разотидоха от библиотеката. Не ѝ бе до сън в момента. И тя беше уморена както останали, но бе някак като пренавита след всичко, което се бе случило, така че умората оставаше някъде на заден план. Е, работа винаги се намираше. След като бяха спасили Ема от отровата на химерата, лечителките се бяха заели и с проблема на Питър, като за начало се бяха опитали да го върнат във съзнание, а това се бе оказало не толкова лесно, в следствие на което той вече повече от ден спеше и бълнуваше доста интересни неща. И тъй като леля и Клаудия се бе отнесла с ненужна грубост и незаинтересованост към Питър, честта да го провери и да му обясни някой неща за фееридите, се падаше точно на Филиз.

Тя напусна библиотеката, като се увери, че е заключена. Не можех ада рискуват Клаудия да се вмъкне вътре поради някоя от своите нелогични причини.

Филиз стигна до жълтеникавата врата на лечебницата и я открехна. Стаята беше огромна имаше поне двадесетина легла, но само едно от тях беше заето. Незнайно защо представителите на елемента въздух бяха най - малко.

На леглото лежеше русоляв младеж с бледа кожа. На главата си имаше парцал, който вероятно някога бе бил мокър.

Филиз се приближи към момчето, което в момента вероятно сънуваше кошмар, тялото му се тресеше, а по лицето му избиваха фини капчици пот.

- Ема, Ема! - повтаряше Питър, мятайки се из леглото си.

Филиз побърза за вземе парцала от главата на момчето и да го намокри. Сложи го обратно на мястото му. Мигом тялото на Питър се успокои и той замлъкна. Две изумрудено зелени очи погледнаха въпросително Филиз.

- Къде съм? - попита младежът.

Усмивка пробяга по лицето на непознатото за Питър момиче.

- В Авалон, не че ти говори нещо, но е твърде дълго за обяснение. - Филиз приседна на леглото до Питър и му подаде чаша с нещо жълтеникаво.

- Ема тук ли е? - попита той поемайки чашата. - Какво е това мирише ужасно?

- Това ще ти помогне, изпий го! Ема ще дойде да те види после.

- Значи наистина е жива - ченето на Питър увисна. Никога не си бе представял, че ще зърне сестра си отново.

- Жива е...и ти си жив...но заради теб, можеха да умрат доста хора - Филиз се усмихна, не искаше да звучи грубо, но такава бе самата истина.