На стъпка от Рая - Светлината на мрака

Глава 29 - Горският лов

Вече бяха отпред пред обиталището на Черните рози и се стягаха да тръгват. Странно бе колко много време се бяха мотали в пещерната им бърлога. Слънцето вече залязваше, а когато бяха дошли тъкмо изгряваше.
Фееридите тръгнаха без да кажат нищо повече, дори и по самия път, никой не отронваше и думичка. Пътуваха през планината, в някаква горичка, която Ема на отиване явно беше проспала. Денят почти си беше отишъл, навлизаха в зоната на сумрака. Гората бе страховита. Черни дървета, отрупани с пожълтели от жегата листа, предвещаващи идването на есента. Започна да става по – хладно. Някъде в далечината се чу приглушения адски писък на някаква странна птица. Един храст помръдна, след това и този до него. Изглежда животното се движеше редом с тях. Алек, който вървеше най – отпред не даваше никакви признаци на притеснение. За разлика от другите, между които се разнесоха възгласи. Те спряха. Алек се обърна.
-Хора, хайде де, сигурно е просто катерица. Не бива да спираме нощта ще ни завари в планината, лесно ще се загубим!
В този момент от храста се подаде сиво, огромно, приличащо на вълк животно. От устата му капеха лиги, а очите му светеха в жълто.
-Това е една наистина голяма катеричка! Не мислите ли? – изрече разтреперано Айли.
-Мхм! – успя да промънка Луйза.
Алек се обърна. Животното гледаше право към него. Конят му се изплаши и в опит да побегне се оплете в едни храсталаци, повличайки момчето със себе си.
-Никой да не мърда! – прошепна Филиз.
Животното просто ги гледаше, сякаш чакаше команда, лигите му продължаваха да се стичат по земята, образувайки мътна локва. Един от конете изцвили и отстъпи назад, а  съществото точно това и чакаше. Спусна се напред към другите коне с отворена паст. Те се разбягаха. Животното се нахвърли върху коня на Мария, изхвърляйки я от него. Момичето се превъртя и се озова точно под съществото, но без да мисли заби един малък нож в сърцето му. Това ядоса животното, но за жалост на Мария, не го уби.
-Не са просто върколаци, добусти са, сигурно има и още! – увери ги тя, опитвайки се да избяга от разяреното същество.
Звярът се опита да я захапе, а тя се дърпаше, закривайки лицето си с ръце. Добустът я ухапа па ръката, не много, просто малка повърхностна рана. Изведнъж от нищото се пръсна кръв и главата на звяра падна. Беше Фльор, с нейната способност да става невидима, тя се бе прокраднала зад съществото, нанасяйки смъртоносен удар. Мария кимна в знак на благодарност и се измъкна изпод тялото на мъртвото животно.
-Къде са другите? – попита тя.
-Не знам, конете се разбягаха – отвърна Фльор, оглеждайки се.
-Трябва да ги намерим – момичето изглеждаше притеснено, - щом има един добуст,  ще има и още.
-Права си, да вървим – Фльор хвана Мария за ръката и двете станаха невидими.