На стъпка от Рая - Светлината на мрака

Глава 11- Прекрасният голям Париж

Като преминаха през портала, се озоваха в някаква задънена уличка, разположена между две високи сгради. Мястото бе по - мръсно от сметище, вероятно защото казаните на сградите, между които бе разположено мястото, не бяха чистени...никога.

- Съжелявам че трябваше да минем от тук, но ако се появим на средата, на някоя улица ей така от нищото. Хората определено щяха бъдат много учудени. - даде обяснение Сам.

След това си проправи път измежду боклуците и застана пред някаква врата, вероятно заден изход, почука три пъти и след миг , тя беше отворена от висок грозноват младеж с ярко руса коса.

- А, най - накрая дойдохте! - каза той пускайки ги да влязат.

Озоваха се в в задната стая на някакаъв магазин. Там бяха всички от тяхната група, имаше само едно ново лице. Високо облечено в черни прилепнали дрехи момиче на не повече от осемнадесет години с ярко сини очи и дълга, къдрава, оранжава коса. По тялото на момичето яха окачени най - разнообразни оръжия.

- Ема добре ли си? - тишината, която цареше до сега бе нарушена от Мария.

- Да добре съм нищо ми няма! - отговори Ема с усмивка. Бе щастлива от факта, че на фееридите им пукаше за нея.

- О! Това са Малари и Джейк. - Мария посочи момичето с оранжавата коса и момчето, което им бе отворило вратата. - Те са ловци на вещищи, не на магьосници, а на вещици, винаги при нужда ни помагат и ние на тях, затова и заедно си купуваме оръжията.

Ема не знаеше, че има някаква голяма разлика между магьосници и вещици. В момента момичето си представи вещици, с които плашеха децата. Зелени и с много брадавици. Но Лин не приличаше на такава.

Размишленията на Ема бяха прекъснати от Луиза, която задърпа момичето.

- Хайде да тръгваме ние четирите с Елза и Аирис ще ходим за дрехи за бала на елементите, нали знаеш там се определя, коя гуепа се е справила най - добре през годината. - изговори всички тези думи набързо Луйза и издърпа Ема през вратата.

Двете излязоха навън, където Елза и Айрис вече чакаха.

- Ема ти си живяла в този град и очакваме от теб да ни водиш в най - хубавия бутик в града - подкани я Елза.

- Добре - съгласи се Ема, макар че не бе сигурна, че изобщо помни нещо от Париж.

Но сега осъзна, че се намираше в родния си град, градът, в който е изживяла шестнадесет годишният си живот. Някакво чувсто се зароди в нея, тя знаеше, че улицията по която върви и е много позната. На две пресечки се намираше нейната къща. Помнеше я, искаше да я види, трябваше, но как? Вървейки по булеварда, гледайки витрините хареса един магазин и извика компанията си.