На стъпка от Рая - Светлината на мрака

Глава 31- Завръщане

Лин се събуди от някаква  шишарка, която най – нагло беше паднала върху нея. И то по – добре, защото ако не беше шишарката да я освести, кой знае колко още време щеше да си лежи там, под действието на незнайния прах, с който я бяха посипали. Очите ѝ пареха, главата я болеше. Беше прекарала цялата нощ в гората, просната между дърветата. Беше цяло чудо, че не е станала вечеря за някой хищник. 

Изправи си и изтупа боровите иглички и листата, който бяха полепнали по дрехите и лицето ѝ. Потърка главата си и си пое дълбока въздишка. Още веднага ѝ бе станало ясно какви бяха хората от вчера. Бяха ловци на глави и то не кои да е, а тези известни под прякора Шапкарите или по – точно най – добрите по рода си. Колко вампири, вещици, магьосници и върколаци, бяха минали през тях.  А сега и Айли. Лин трябваше да намери другите и да им съобщи това. Но знаеше къде да ги търси, поне беше сигурна, че все още бяха някъде в гората. 

Вещицата започна бързо и ловко да се придвижва измежду дърветата, следвайки инстинктите си. Озова на поляна с висока, вече леко пожълтяваща трева. От едната страна внушителна скала хвърляше сянка на част от нея. Огледа се, беше тихо, чуваше се само жуженето на пчелите. Сякаш не бе реално. Лин тръгна да върви спокойно из поляната, прокара пръсти по тревата. Усещаше нещо, някои от приятелите ѝ бяха минали от тук. Чувстваше ги, бяха близко. 

На едно място тревата беше зверски отъпкана, сякаш някой беше бягал в нея. Лин проследи отъпканата следа, която минаваше през цялата поляна. Момичето вървеше плахо и бавно сякаш всеки момент нещо щеше да го върне в начална позиция. Лин стигна гората и чу множество познати гласове, но бяха някак отдалечени, нереални. Но все пак бяха те, приятелите ѝ. Вече знаеше как да стигне до тях.

 Върна се, всичко това беше видение, видение подсказващо ѝ пътя. Тя не бе ходила никъде. Просто стоеше, загледана в нищото, държейки шишарката в ръката си. За момент остана така, загледана в храстите. Освести се, трябваше да побърза. В момента за Айли всяка една секунда бе ценна. 

Без да се мотае повече, Лин побягна. Вече знаеше пътя, вече знаеше как да открие приятелите си. Бързо откри поляна от видението, но не спря да опипва тревата, а мина през нея като разгневен бизон. Скоро стигна и гората, но не чуваше гласовете на приятелите си, просто знаеше, че бяха наблизо. Вещицата беше амбицирана, вярваше на интуицията си. Пробяга между дърветата, на места имаше отчупени клончета – следи, бе на прав път. Скоро откри и лагера. Видя ги, всички познати физиономии. Спокойни и нищо не подозиращи.