Just friends

Осма глава

Ръцете му излязоха от сутиена ми и се плъзнаха по гърба ми търсейки закопчалката и щом я намериха го откопчаха. След като премахна сутиена ми ни преобърна и аз се озовах под тялото му. Събу боксерките си и бикините ми и целуна устните ми. Отново бяхме само аз и той и нашият рай.

Минаваше полунощ и отново лежах върху Джак, а той както винаги си играеше с кичур от косата ми.

-Ем, знаеш ли днес мислих много- каза тихо

-Моят глупчо да мисли - казах смеейки се.

-Стига де, наистина мислих, за нас

- И какво мисли за нас

-Престави си ни след две години тук,но трима, а не двама.

- Как така да не мислиш да си намерим нов съквартирант - попитах учудено

-Не, глупаче

- Нали каза трима, тогава как- попитах и седнах в леглото с лице към него.

-Може да си направим дете-каза, докато се приближаваше към лицето ми-а Ем, какво ще кажеш-и ме целуна
-Джак, ти си-прекъсна ме с целувка
-Какъв-попита след целувката
-Напълно луд- казах
-Защо не?
-Ние сме само на 21 Джак, а и какво ще стане ако един ден ние с теб...- не можах да продължа и една малка сълза се стече по бузата ми.
-Шш, Ем това няма да стане- каза и избърса сълзата- Ние с теб, заедно завинаги-каза и ме целуна.
-Обещаваш-попитах и го погледнах в очите.
-Обещавам-каза и отново ме целуна.
Отделих се от устните му и легнах върху него.
-Лека нощ Джак
-Лека нощ съкровище- прошепна и ме притисна към себе си.

Събудих се, опипвайки леглото до себе си. Беше празно. Отворих очи и огледах стаята. Джак го нямаше. Обърнах се и погледнах часовника. Беше 11:30. Сгуших се в одеялото и полежах още малко. Огледах леглото и видях, че има бележка върху възглавницата. "Добро утро съкровище, обади ми се" твой глупчо. Избухнах в смях, четейки автора на бележката. До бележката видях телефона си. Взех го и набрах Джак.

-Ало, търся един глупчо, случайно това да е неговият телефон- казах бързо, след като Джак вдигна телефона.

-Глупчо е на телефона, кой го търси- попита Джак, смеейки се.

-Едно съкровище, но май е объркало телефона, така че довиждане

- Чакай, не затварай Ем, пак си се успала- скара ми се
-Да ме беше събудил - обясних му и седнах в леглото.
-Спеше толкова сладко, ти още ли си в леглото?
-Да,
-Значи още си без..- щом чух това се изчервих
-Джак, отвратителен си- изсмях се
-Защо
-Защото мислиш само за такива работи
-Какви работи
-За онова
-За кое
-Джак знаеш за какво говоря не се прави на глупав
-За какво говориш Ем
-За онова което правим
-А ние какво правим
-Онова - не можех да кажа думата, незнаех защо.
-Онова се нарича любов Ем
-А аз си мислех че се нарича...
-Има разлика, незнаеш ли Ем между любов и онази дума която не можеш да кажеш.
-Каква е разликата
-Довечера ще ти я обясня
-Добре ще ми бъде интересно-казах смеейки се.
-Няма ли да ставаш да закусваш?
-Ох, Джак ако не ми говориш за онова ме караш да ям.
-Като нищо не ядеш
-Не е вярно ям,
-Да, само като те карам иначе не се сещаш
- Добре ето сега ще ти затворя телефона,ще стана от леглото и ще отида ям плодове, става ли?
-Плодове и сандвич
-Ох, добре плодове и сандвич, сега ще затварям, чао глупи.
-Чао, Ем
                   For more, Please vote!!!